Изразът „Да създаваш неща, които са полезни за времето, полезни и за след нас“ най-точно пасва на мисията на амбициозния Камбер Гочев от Мъдрево.
26-годишният младеж от алианската общност си е поставил отговорна задача – да изследва културното богатство на общността в качеството си на краевед. Казва, че се чувства добре в тези „обувки“, защото така ще остави нещо след себе си за идните поколения. Тази вяра му помага и да неутрализира иронията, с която се сблъсква на моменти – „За какво ти е всичко това, друга работа нямаш ли си?“.
Не сме научени да подкрепяме и насърчаваме хората с кауза, но виж да ги съдим…
Камбер е кръстен е на дядо си. В превод името му означава „добър и верен приятел“.
Възпитаник е на РУ „Ангел Кънчев“, магистър е по право. По време на следването си придобива и учителска правоспособност. Работил е като преподавател по философия и гражданско образование в кубратското СУ „Христо Ботев“. Вълнува се от историята на древните народи като шумери, тюркмени, чиито следи забелязва и в съвременното общество. Пише научни статии. Разработката му „Свещената напитка на къзълбашите“ е публикувана в сборник „Известия на Регионален исторически музей – Разград“, том 3. Събира, съхранява и изработва собственоръчно части на алиански носии. Разполага с уникален етнографски кът в дом си. Свири на бозук – къзълбашки струнен музикален инструмент, познат като саз, и взема участия като закир или изпълнител на обредни религиозни песни в групата за изпълнение на „Семах“ към НЧ „Нов живот-1948“ -Мъдрево.
Кога и какво те запали по краеведството?
Аз съм от щастливците, които, въпреки че живеят в града, имат възможност да се потопят в селския бит, където времето тече различно, забавено. Когато бях малък, като всяко дете влизах в ролята на изследовател, ровичках в скриновете и писаните сандъци. Там откривах най-различни неща като части от носии и стари пожълтели тефтери. Впоследствие исках да разбера защо ги притежаваме, какво е приложението им, какво пише на тях. Спомням си, че веднъж бях поискал тефтера на прадядо ми, в който бяха написани религиозни елегии и молитви, с цел да ги проуча, но баба и дядо не позволиха. Както се сещате, когато ограничаваме децата, отприщваме още повече тяхното любопитство. Може би точно това се случи и с мен. А и вярвам, че определени умения са вродени и е от значение как, кой, в какъв момент ще успее да ги отключи. Важна роля в това отношение имаше баба ми, която щом запяваше стара песен или разказваше истории от миналото, изкривяваше времепространството и правеше възможно да се слея с духа на нашата култура.
Какво е усещането от това да се ровиш в миналото?
Да се ровиш в миналото изисква интерес и внимание. Голямо предизвикателство е, защото не знаеш с какво ще се срещнеш. Това което откриваш там непосредствено става част от теб и твоето битие. Радвам се когато намеря нещо старо, защото знам че в него се крие определена тайна, послание, което трябва да издиря, разбера и предам в бъднините на следващите поколения. Понякога се натъжавам, че не съм имал този шанс да се срещна с по-възрастните и да чуя техните мъдрости. За съжаление повечето хора, предимно младите, не отдават значение на такъв тип неща, а трябва, защото в тях е скрито по нещо за всеки. Както е казал Филип Пулман: „Всичко има смисъл, но човек трябва само да умее да го види“. Благодарение на проницателността на прадядо ми, който е създал богат архив от касети с различни песни, успях да дочуя уникални текстове и мелодии, подложени на забвение. Сигурно е предполагал, че в бъдеще в неговият род ще се роди човек с такива интереси. Може пък неговият дух да се е вселил в мен. Неслучайно съм кръстен на него.
Какво точно изследваш и какви източници използваш?
Изследването ми е насочено към материалното и нематериално културно наследство на къзълбашите от Лудогорието, по-конкретно на алианите от Бисерци, Мъдрево и Севар. Ареалът на дейността ми е стеснен поради това, че тези три села крият в себе си богато народно творчество, което трябва да бъде изследвано по-детайлно. Това ще допринесе за обективно и ясно формулиране на отговорите на двата фундаментални въпроса – откъде идваме и накъде отиваме. Сред материалните обекти, които изучавам попадат вещи от бита на къзълбашите. Например в народните носии са поместени забележителни мотиви. Те не са създадени случайно, а обективират определена концепция, идеология от субективния свят на човека или социума. Така всеки следващ е вложил нещо от себе си, но, забележете, това се е осъществило в хармония с предходните елементи. Този факт удостоверява наличие на принципите за уважение и приемственост между старото и новото поколение. В обхвата на нематериалните наследства попадат фолклорът и обичаите в практиката. Това са специфични видове блага, които хвърлят светлина върху вярата, морала и ценностната система на дадена социална група – признаци, обезпечаващи идентичността на колектива и развитието на обществото.
Кои са съкровищата, които не ценим достатъчно?
Човекът и човешките отношения. Липсата на междуличностно общуване и стереотипизацията пречат на взаимното възприемане и разбиране на хората. Наред с това е необходимо да си припомним значенията на ценности като уважение, благодарност, достойнство, справедливост, и да ги приведем към нашия характер. Да, земята няма да се превърне в рай, но така ще създадем по-хуманен свят.
Ти си от алианската общност, която най-често е представена като обвита в мистичност религиозна общност. Какво знаем за алианите и какво не?
Съществуват множество публикации във връзка с произхода, културата и традициите на алианите. Най-общо те са последователи на Хазрети Али – зет и първи братовчед на Пророка Мохамед. Тяхната религиозна доктрина се отличава от ортодоксалния ислям. Често пъти алианите/алевиите/къзълбашите се поставят под шапката на шиизма, което считам за груба грешка. Това са две независими течения в исляма с характерни особености. Понятията алиани/алевии/къзълбаши се отнасят за тюркмените, тъй като съществуват и други общества, които се назовават като алевии, например арабските алевии. Алианството по нашите земи е вид тълкуване на ислямската вяра от местното турско население, поради което не може да се отъждествява с шиизма. Наред с това то е било и антисунитско /арабско направление в исляма/ движение на ислямизираните тюрки. Българските къзълбаши съхраняват културния код на старите тюркски народи, в чийто мироглед е заложена важна концепция – човеколюбието. Ето защо е необходимо да се запознаем с техните неведоми принципи, идеали, въжделения, прикрити под булото на духовните и културни блага.
Ритуалният танц „Семах“ е от най-ярките алиански практики. Какво представлява той и какво послание носи?
Много често семахът бива категоризиран като танц с определени движения на фона на някаква музика. Това е така, защото липсват достатъчно сведения за неговата същност, в чиято основа са заложени идеите за творческата енергия и зараждането на живота. Затова предпочитам да го характеризирам още като особено явление, догматично изкуство без аналог. Според вярванията, за пръв път това явление се е породило в Събора на Четиридесетте, като краен акт на тяхната задруга. Именно в онзи момент е утвърдена идеята за връзката между микро- и макрокосмоса, т.е. Човек – Вселена. В семаха се забелязва стремеж към съвършенство и хармония. Това предполага задължителното участие на мъже и жени, като според канона съпругата трябва да следва своя мъж, за да се избегне произвола и да се установи завършеност. Съществуват много разновидности на семаха. При нас този сакрален танц се играе в кръг, тъй като кръгът символизира единството и безкрайността. Посредством този модел субектът може да осъзнае отделните обекти като еднакви на същия, какъвто е и Бога – един, но с много имена.
Какви амбиции си поставяш, докъде искаш да стигнеш?
Докато следвах в Юридическия факултет разширих кръгозора си, благодарение на прекрасните преподаватели, с които имах честта да се срещна. Изразът „Всички разполагаме с права, но да не забравяме, че имаме и задължения“, който чух на откриването на академичната година ме накара да осъзная, че да притежаваш права е равнозначно на това да защитаваш правата, изпълнявайки добросъвестно задълженията си. В този ред на мисли амбициите, които си поставям са и ще са неразривно свързани със закрилата на обществените интереси.
Върху какво работиш в момента?
Паралелно със задължителния професионален юридически стаж, правя анализ на апокрифа за Кърклар джеми, в превод – Събора на Четиридесетте. Целта ми е да вникна максимално в съдържанието на всяко едно произведение, за да разбера идейните послания. Дано успея да ги публикувам в една книга, заедно с цялостен каталог на изкуството на къзълбашите от въпросните три села.
Какво те крепи във време, когато агресията и омразата добиват застрашителни размери?
Учудвам се когато хората се нападат, раняват или убиват. Не мога да разбера как някой се съгласява да стане причина за нечия чужда скръб. В такива моменти се сещам за думите на Хазрети Али: „Дори хиляди пъти да си пострадал, недей нито веднъж да ставаш жесток“. Крепи ме вярата, че човеците най-после ще започнат да използват своя разум в по-добра насока, а именно за да запълнят съвестта си с добродетели.
За какво друго отделяш време?
За четене на шумеро-акадска митология от книгите на видни шумеролози като Самуел Ноа Крамер и Муаззез Илмие Чъг, тъй като анализът на определен пасаж от дадена творба недвусмислено отвежда към представите за света на древните цивилизации. Дейността отнема страшно много време, защото заедно с това пред мен се появяват още много други древни учения за Космоса, Пантеона на Божествата, Кабала, които трябва да узная.
Любим автор и книга?
Обичам да чета философските произведения на Йоанна Кучуради, Емануел Кант, Хегел и други.
Какъв призив би отправил към твоите връстници?
Да подлагат на проверка всяка информация, за да достигнат до най-достоверното и правилно познание. Този навик ще им помогне да отсеят добрите от лошите постъпки и да извлекат положителни ценности по пътя към самоусъвършенстване.
Нади КАРАГЬОЗОВА
Снимки: личен архив Камбер Гочев
