Много се спорило коя е първата българска поетеса. В близкото минало тежката артилерия на българската литературна историография надделяваше и поне в Уикипедия правото на първа се пада на сливналийката Елена Мутева. Без да оспорваме качествата на поетесата, мисля, че това право ѝ е предопределено, защото като нейни апологети застава компания от Найден Геров, бащата на Ботев – Ботьо Петков, богатата фамилия Мутеви, цялото знатно окръжение българи в тогавашна Одеса…
Има обаче едно голямо „НО“ от факти, които са в полза на скромната българка, родена и израсла в будното селце Арнауткьой на Делиормана, живяла в един от най-османизираните тогавашни градове – само с една българска махала, и взела, че написала, че и отпечатала две стихотворения, които според много от литературоведите вече са първият опит да се вмести българското слово в строгото литературно стихосложение. Направила го е сръчно и талантливо така, както го прави родена, истинска поетеса. Деликатната подсказка за това е и книгата на проф. Пламен Дойнов от 2008 година, който внимателно, но аргументирано прокарва другата теза, която явно е отекнала не само сред хората на Лудогорието, а и у хората, които обичат другата истина. Наскоро в „Словото“ днес излезе материал на писателя Кирил Божинов, който също категорично посочва разградчанката като първа и единствена словослагателка на трудната, сложната и величава мерена реч.
Аз не бих оспорвал мнения, нямам и нужните познания по литературна история, но имам едно скромно предложение!
Без да се месим в мастития литературен спор, ние, раградчани, сме длъжни да осветим тази история с лъчите на лудогорското слънце. Нека създадем инициатива за поставяне на скулптурна фигура на самата Станка Николица в унисон със съвременните традиции. Нека видим Станка Николица от бронз в естествен ръст на улицата, нека я смесим между нас. Нека децата търкалят топки в краката ѝ. Нека гълъби кацат по раменете ѝ! Нека гостите на града ни питат: коя е тази българка, заслужила мястото си да крачи в съвремието на Разград. И тогава ние да кажем: това е нашата Станка Николица – първата българска поетеса. А литературоведите нека да си спорят…
Пламен ПАНЧЕВ
Аз подкрепям тази идея- многоинтересна и много полезна за града ни. Има една книга на Деси Нико -“ Смели и различни“ на младата писателка – Деси Нико с подзаглавие – “Историите на 50 удивителни българки“, където авторката пише за Десислава севастократица, Злата Мъгленска, рАЙНА Попгеоргиева, Елисавета Багряна и много други жени – творци, воеводи, дейци в различни сфери на културата, образованието, борбата за ОСВОБОЖДЕНИЕТО И много други сфери от живота. и си помислих , че по страниците на подобна книга е добре да се популяризира и нашата Станка Николица Спасо-Еленина. Ето защо ми допадна идеята на г-н Панчев. Така дори популяризирането на видната ни разградчанка ще е много по-ефективно. Може би с някакви обяснения на табела и младите майки да разказват на децата си, коя е тази достолепна ЖЕНА. Чудесна идея! А и снимката как би изглеждал този проект е много майсторски направена.
мИСЛ