Китът Голиат в Разград – зрелището преди 60 години, което още се помни

Срещайки се със стари приятели в Разград, с носталгия по отминалата младост и с доза хумор за случващото се някога, си спомнихме за една куриозна история отпреди шестдесет години, раздвижила тогава духовете из скучния ни провинциален градец – излагането на показ в центъра на огромен кит. Морският бозайник биваше транспортиран с камион от град на град, излагаха го по площадите, народът гледаше, дивеше се и цъкаше. Това си беше невиждана и нечувана атракция във времето, когато още нямаше телевизия, забавленията на народа бяха прости и малки, нямаше даже екоактивисти и природозащитници, които да се противопоставят на разнасянето на огромния балсамиран труп.

„Нашият“ кит се казваше Голиат, а днес вече знаем, че освен него е имало и още два – Йона и Херкулес. И трите са били поставени на огромни, дълги 76-фута /23.5 метра/ камиони и са били показвани като циркови зрелища.

Йона заминал за Англия и посещава Йорк, Ковънтри, Уорчестър, Бристол и Плимут. Много бивши зрители си спомнят, че разлагащото се животно имало лъскава повърхност и ужасна миризма.

Херкулес започва и завършва кариерата си в цирк. Последно е видян в Испания, разлагайки се във фургон на пътуващия цирк. След това гниещата плът била изгорена в гигантска пещ и циркът се разпаднал.

В ерата на Студената война Голиат успява да премине през Желязната завеса и посещава Източния блок, включително бившата Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Преместването с огромния морски бозайник е означавало сериозно логистично предизвикателство и огромният камион първо бил видян най-малкото подозрителен. В Унгария се разпространяват слухове, че китът е изпратен от ЦРУ или друго военно разузнаване, за да начертае пътната карта на страната. Тъй като изградената по поръчка носеща платформа имала същия размер като тази, която може да носи балистична ракета, та затова някакви мнителни комунистически ръководители първо я смятали за превозно средство, което тества унгарските маршрути и носещата способност на мостовете. После обаче се разбрало, че това е просто атракция и властите се успокоили.

Много художници са били вдъхновени от обикалящите китове. Бела Тар, световноизвестният филмов режисьор, увековечи кита Голиат във филма си от 2000 г.

Не успях да открия български афиш /имало е такива за всеки град/ и затова предлагам унгарския в превод.

Първоначално китовете са използвани, за да популяризират замиращата китоловна индустрия след Втората световна война.

Собствениците на циркове обаче, виждайки финансовия потенциал в едно такова „изложение“, им дали библейски имена и започнали да ги развеждат в различни градове и страни.

Голиат е видян за последно в Италия през 70-те г. на ХХ в. Има две версии за него. Първата е, че е бил убит с харпун през 1954 г. в Норвегия. Харпунът също е показван до кита. Скептиците твърдят, че се самоубил (често явление сред китовете) край бреговете на Нова Зеландия. Другите два кита също са заловени край бреговете на Норвегия, но година-две по-рано. Херкулес приключва пътя си в Испания като част от цирк, преди разлагането да го завладее. След това циркът се разпаднал. Що се отнася до Йона, има голям шанс да се види отново в бъдеще. Йона е бил на склад през последните четири десетилетия и от снимка, направена през 2006 г., очевидци твърдят, че той е в доста добро състояние за кит, който е мъртъв през последните близо седемдесет години.

Един от шофьорите на китовете през 60-те и 70-те години лично е оставил Йона в склад на границата между Белгия и Холандия, откъдето наскоро някой го е купил.

Докато „пътуват“, и трите кита са били „поддържани във форма“ с впръскване чрез инжекции на огромно количество формалдехид и с вътрешни хладилни инсталации, което, разбира се, не е можело да предпази от ужасната воня, която се разнасяла от тях.

В Разград китът Голиат бе изложен през 1962 на площадката до джамията „Ибрахим паша“, на мястото, срещу което беше автогарата, понастоящем градинката под паметника на Майстор Манол.

Сега вече разбирам, че китът у нас е пренасян на платформа от огромен съветски камион, останал от войната.

Китът е дошъл от Румъния, а в България влиза през Русе, и е изложен до Халите.

Разград е вторият български град, в който е официално изложен. Спомням си, че имаше предварително разлепени афиши. Нямам спомен да се е плащала такса и в кой точно месец се случи събитието. Сивото тяло на кита навяваше тъжни мисли в съчетание с миризмата и големите стъклени топчета за очи. Имаше два или три пръта в разтворената му уста, за да се покаже колко е голяма. Китът бе покрит с нещо като шатра, а отстрани на платформата имаше оставен простор, за да може любопитните да разгледат бозайника като го обикалят.

Китът е бил разхождан в страната две години, като в някои градове е излаган два пъти. В много селища вместо „Здрасти!“ всеки питал „Ходи ли на кита?“. И в Разград беше така, разбира се, все пак това си беше „светско“ събитие номер едно на годината.

Собственик на Голиат, макар и в италианска фирма, тогава е бил швейцарецът Жан Резонико, който пътувал с него двайсет години.

С обиколката на кита има свързана още една история, при това със сериозни политически последици. В Пловдив, където Голиат бил два пъти, зрелището довело до партийно наказание на тогавашния кмет Костов. Кметът съдействал за излагането на кита и за осъществяването на атракцията, като управата даже поела доставката на формалин, за да се пръска и поддържа свежо туловището. Тогава обаче се намесила Комисията по държавен и партиен контрол, която установила, че за поддръжката на кожата са похарчени всички резерви по така нареченото „второ направление“, т.е. наличната валута в бюджета на града. Така Голиат предизвикал заседание на областния партиен комитет, който констатирал, че „инициативата на кмета на Пловдив др. Атанас Костов е замислена правилно за повишаване на идейната грамотност на населението, но при осъществяването й са допуснати „груби финансови нарушения“. Възложило се на Градския комитет на БКП да „предприеме мерки за възстановяването на валутата, похарчена по второ направление“. В крайна сметка кметът не си повторил мандата поради „допуснати груби грешки при разходването на валутни средства“. Какво да се прави, „изкуството“ иска жертви…

За Разград няма данни за подобни драми. Капанецът, както знаем, е стиснат, обича сеира, но ако може да е без пари, тъй че със сигурност местните величия по онова време са се опазили от излишни харчове и не са допуснали грешката на пловдивчани да харчат валута за поддръжката на големия вмирисан кит…

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

Бел.ред. Снимките на кита и на зрителите са от други градове. За голямо съжаление, не успяхме да намерим запазени кадри от излагането на Голиат в Разград. Ако някой има съхранена снимка, молим да я сподели с нас!