През 1866 г. в малката държавица Монако принц Шарл III построява казиното Монте Карло – най-голямото и най-старото казино в Европа. Монте Карло е синоним на блясъка, лукса, разкоша, хазарта. Тук са могли и могат да се срещнат звезди от Холивуд и от света на музиката, богати бизнесмени, представители на аристократични семейства, както и кралски особи. Всички тях ги привлича хазартът и в миналото, и сега.
Разград е много далече от казиното Монте Карло, но и тук, макар и не аристократи и звезди, а простосмъртни хора, са се отдавали на хазартната игра. Каква разновидност точно не фигурира в старите вестници. Едва ли е имало ротативки, рулетки и други атрибути за залагане. Може би се касае за бакара, за покер или блекджек /все игри с карти/ при нашите условия, но кой знае? Това са само предположения. Вместо хазарт са употребявали предимно думите комар или азартна игра.
При съдените от Народния съд през 1945 г. в града /на снимката/ има един техник на ротативните машини при дружество „Инвалид“ в Разград. Той е бил осъден на смърт не заради ротативните машини, а заради това, че имал феноменална памет, от която са се страхували новите властимащи – знаел кои от тях са били сътрудници на полицията…
Първото известие, че в Разград се играе комар е от 1908 г. На 19 декември вестник „Гражданско съзнание“ отбелязва, че напоследък комарът твърде много се е разпространил. Играел се даже в партийните клубове на демократите и радославистите.
Докато на сказките, представленията и събранията интелигенцията отсъствала, в клубовете по цели нощи тя посвещавала вниманието си на хазарта. И жалкото било, че между играещите имало и учители.
Вестникът обръща внимание на полицията, която дремела, а не изпълнявала задълженията си и предупреждава, че ако комарът продължава в тия „политически“ клубове, ще бъдел принуден да посочи на страниците си имената на тия учители-възпитатели.
Нещо подобно пише „Гражданско съзнание“ и на 26 ноември 1910 г. Подчертава, че докато съществуващите културни дружества били на умиране или спели летаргичен сън, с комара ставало точно обратното и той се разпространявал сред разградските граждани.
Тревога бил и вестник „Млада България“ по същото време. На 4 декември 1910 г. той съобщава, че не се зачитали законите на страната. Всекиму било известно, че хазартните игри са забранени, но в града хазартът станал като занаят на една част иначе твърде интелигентни граждани. И пак се обръща внимание на административните власти да не се церемонели, а да надникнели в две-три кафенета и кръчми на улица „Полицейска“, особено привечер и да заловели комарджиите.
В същия вестник, на 24 декември 1910 г. е публикувано и полученото в редакцията твърде любопитно писмо от един ученик в гимназията. След като се изтъква, че в града отдавна комарджийството е достигнало грамадни размери, се акцентира върху това, че то се разигравало от учители-възпитатели на младежта, която с отворени обятия чакала наука.
„Вие знаете да четете правилници и морали на учениците, но питам ви на Вас кой трябва да прочете тия морали и правилници? – пише авторът. – Когато заловите някой ученик да играе на карти Вий казвате: „обезателно трябва да се изключи“ и решението ви се приема. Ами вас г-да възпитатели кой трябва да изключи?“…
Посочено е, че в писмото не се визират всички учители, а само неколцина, които били известни на гражданството и които нямали добрата воля да се откажат от комарджилъка. Може би при оформянето на писмото да е допринесъл главният сътрудник и автор във вестника – младият Христо Миндов.
Минават години. Идват една след друга трите войни за България и вече не е време за игри на комар. Но през 20-те години на миналия век отново има податки, че хората се захващат пак с хазарта.
Вестник Разградско слово“ съобщава на 23 септември 1926 г., че преди седмица, в полунощ, околийският началник е заловил лично група играчи на комар в питейното заведение „Безгрижие“. Вестникът изказва похвала на околийския началник, но допълва, че адмирации би заслужила полицията, ако би могла да залови професионалните играчи в други известни за мнозина заведения в града. И обяснява защо. Защото играенето на комар в „Безгрижие“ било случайност, докато в някои други заведения било система. Иначе излизало, че е уловена само опашката на змията.
Тук се посочва, че има вече професионални играчи на комар. Което означава, че у тях може би се е развила тъй наречената хазартна зависимост. Това представлява патологично разстройство, започващо с игра за забавление или за печелене на пари, с вълнение и прилив на енергия, докато постепенно се стигне до болестното разстройство. Дано не са стигнали до това някогашните играчи.
И отново „Разградско слово“ пише да игра на хазарт в общодостъпното питейно заведение „Балкан“ /27 ноември 1939 г./. Поради това, че заведението се посещавало и от ученици, полицейските органи наложили на съдържателя наказателна мярка – затваряне на заведението за три месеца.
Има и данни, че играта на комар е обхванала и някои села. Така третите „Разградски новини“ подчертават на 17 януари 1928 г., че в село Езерче имало повече от 5-6 комарджийски вертепа. Те се помещавали повече в турските кафенета, но заразата обхванала и българи. Идвали комарджии и от околните села. А в кафенетата се проигравали последната покъщнина, дрехи и завивки на пристрастените комарджии. И това се случвало при голямата мизерия в селото.
Според вестника необходимо било съответните власти да вземат мерки и да унищожат тези гнезда на комара, особено в настоящия момент, когато имало законодателно предложение, според което щяло да се забрани със закон играта на комар.
„Ротативните машини“ е заглавието на публикация в „Разградско слово“ от 18 април 1934 г., в която се посочва защо хората не трябвало да бъдат против тия автомати. Ротативните автомати били дадени от държавата на Съюза на пострадалите от войните като привилегия за срок от десет години за използване в разни градове. В Разград вероятно не е имало такъв автомат, иначе вестниците била писали за това. И все пак е имало, защото при съдените от Народния съд през 1945 г. в града има един техник при ротативните машини при дружество „Инвалид“ в Разград /който е бил осъден на смърт, не заради ротативните машини, а заради това, че имал феноменална памет, от която са се страхували новите властимащи/ – знаел кои от тях са били сътрудници на полицията.
В малката статия се разказва, че държавата изнемогва и може да дава на пострадалите от войните помощ под формата на пенсия, която била само 100-200 лева месечно.
Приходите от ротативните автомати щели да се използват така: част от тях за изплащане на автоматите, а другата част в помощ на бедните пострадали от войните като трапезарии, обеди и вечери на нуждаещите се, раздаване на продукти в натура, безплатно топливо, парични помощи и пр.
„За честта на ония, които оставиха част от телата си за Родината и за ония, които загубиха съпрузи и бащи, ние апелираме да не им се завижда на тяхната привилегия, защото държавата прояви само малко признателност – се казва в публикацията. – Пострадалите от войните не просят, не крадат,, не изнудват и не са касоразбивачи, мафиоти не са, аферисти не са или търговци на бели робини. Който се увлича по ротативните автомати, дава своята лепта на четиристотин хиляди пострадали от войните.
Ето че увлечението по хазарта тук е облечено с благородни намерения. А иначе през годините играта на комар е била бич божий за мнозина пристрастени към нея разградчани. Вестниците и съответните органи са водели неуморна борба срещу комара не само защото бил забранен, а и защото унищожавал нравствено и ощетявал материално поразените от тая болест. А че е било болестно състояние няма две мнения по въпроса.
И отново, както и при много други прояви, стигаме до ролята на вестниците. От вниманието им не убягва и такова зло за обществото като хазарта. Чрез своите възможности те наистина са били коректив на живота в миналото.
Божидарка ЗЛААТАРЕВА
