Росен Бъчваров е разградчанин, роден през 1977 година. В родния си град завърши ТАМ „Ш.Петьофи“. След това завърши икономика в УНСС, право в Софийския университет, има няколко специализации в западни университети, докторант по философия на Софийския университет.
На широката общественост е известен като говорител на Националната агенция по приходите, където работи в продължение на 21 години през мандата на 11 правителства.
От края на миналата година е комуникационен директор на голяма международна компания, оперираща и в България. Тази работа му дава възможност да пътува по света, а той поначало си е пътешественик по природа. От последните си по-екзотични дестинации събра доста интересни впечатления, които с удоволствие споделя с читателите на „Екип 7“. Вече публикувахме бележките му от Ирак, а днес ни разказва и какво е видял в Гвинея…
Лежа и дишам бавно в ситния пясък на остров Рум, Гвинея. Слънцето припича безжалостно в маранята на ранния следобед. Януари, ситни вълни с нервен плясък галят с прохладата си левия ми глезен. Цял плаж за двама, като вторият е Биргит, австрийска лекарка с порцеланови зъби, кафеникав корем и емоционална точно колкото виенски шницел…Отпъждам мисълта, че в Гвинея има гигантски бизнес потенциал и в просъница долавям вежлив поздрав към съседката ми по плаж: „Hi, how are you?“. Бре, казвам си, на този остров идват неколцина бледолики месечно, днес трима на едно място. Разсеяно слушам обичайните вежливости с нос в дюната, докато Биргит пита новодошлия откъде е и какво, по дяволите, прави точно тук. Бам! От Бългерия съм, казва новодошлият, не по бизнес, ей тъй да експлорна малко – два-три дни. Скачам в люта възмута: как може такова нещо? Да потърсиш съзнателно едно от най-рядко посещаваните места, да намериш най-зачуканото му кътче и третият не местен да се окаже…българин. Поглеждам и що да видя: Матеев, Георги Матеев. Светът е малък, наистина…
Така, благодаря, че стигнахте дотук, художественият похват целеше просто да привлече магеланското ви внимание. Това е пътепис, в който събитията са действителни, участниците също, но интрото и повечето от имената са измислени, просто защото не ги запомних. Един леко художествен пътепис.
В Гвинея отидохме двамата с Матеев съвсем съзнателно и координирано. Почти без никакви очаквания, с нагласата за мързелуване и дълбинно гмуркане в местната култура, нови познанства, приключенска храна и малко снимки. Очакванията бяха надхвърлени с едно чудесно тридневно преживяване.
Нощ първа – приличен хотел след сблъсък с екзотиката
Летище Конакри, доста след полунощ. От отрицателните температури в София се потапяме в лепкавата жега на терминала за пристигащи. Три тигрови комара летят наоколо, привлечени от мириса на европейска кръв. Тигрови Ви казвам, като тигри големи. Ръждив оранжев вентилатор проскръцва отчаяно, на високоговорителя някой крещи на френски едно и също съобщение поне за девети път, рентгенът поглъща двете раници, но никой не поглежда на монитора. Осмина пройдохи на изхода предлагат такси, жени, нещо за пушене, АК-47, или каквото си поискаме, за по-малко от 3 секунди. Въоръжени с лексикален запас от 48 френски думи (за двамата) и 3 на африканс, се потапяме с усмивки до ушите в приключението Гвинея.
Пътят към хотела е сюрреалистичен – в жълтеникавия сумрак на уличното осветление се прокрадват сенките на прескачащи мантинелите кафяви крака между малки кафяви къщи, зад кафяви огради около кафяви дворове. Животът кипи все едно е ден. Пазарът работи, групи младежи зяпат телевизия на улицата, в средата на магистралата някой е паркирал ТИР в лентата за изпреварване…
Хотелът е приличен, климатикът работи, лека нощ.
Ден първи – страната, народът и проф. Конде…
Лесно и обичайно Закуски, кафета, пак кафета, план за деня. Яхтеното пристанище е наблизо, там акостират и рибарските лодки, има рибен пазар и шареното оживление ни чака.
Атракция сме, няма други чужденци наоколо, хората са дружелюбни и, естествено, търговско ориентирани. Решаваме, че няма да придиряме много, няма да прекаляваме с пазарлъците и ще го караме леко. След 15-минутни преговори, в които втъкахме някои арабски и ориенталски мурафети, плюс щипка когнитивна психология и 23 от френските думи, постигаме двойно по-ниска цена за частен тур до остров Рум или lles de Los с небесносиня пирога, която е издялана най-късно от внуците на Ной. Пътуваме през залива на Конакри и гледката е тъжна – останки от десетки кораби, стърчащи като ръждиви динозавърски ребра в мътната вода на Атлантическия океан. Гигантско количество битов боклук е осеяло морето. Боклука не го снимаме, нито останките, а рибарска флотилия, за по-романтично.
Мустафа, мениджър на лодка и гид по съвместителство, ни е обещал да ни заведе в селото си на остров Рум, да ни запознае с местните, да ни даде да ядем и да насърчи културния обмен. Там няма поквара, хората живеят усмихнатия, но и безпросветен живот, с религията и семейството за опора и мечтата някой ден да си намерят работа в Конакри, който е на 9 километра по вода. Малцина ще сбъднат мечтата си…
Тук е мястото да Ви представя една интересна гвинейска фигура. Това е професор Конде, професор Алфа Конде, четвъртият президент, чийто лик грее на всяка рецепция, общинска и държавна служба, че и по магазините.
Дали е Алфа мъжкар професор Алфа Конде? По всичко изглежда да, защото е прекарал в интимност с гвинейската Конституция последните два мандата по взаимно съгласие. Но сега професорът има копнеж за трети, който пък Конституцията не предвижда. Млади хора протестират по улиците на Конакри против изнасилването на Конституцията и ние, разхождайки се в края на този вълнуващ ден, се озовахме в разгара на протеста, който светкавично заобиколихме. Оказа се, че същия следобед двама души са били простреляни и са починали, съобщи на другата сутрин BBC. След като си тръгнахме проф. Конде все пак взе трети мандат, протестите продължиха, а малко по-късно бе свален с преврат. Между другото, г-н Конде е професор тъкмо по правата на човека – очевидно в Гвиния се е случило някакво разминаване между тясната специализация и действителността, но такива особености на демокрацията се наблюдават и другаде по света…
Ден втори – обиколка на правилни и неправилни места
Днес е ден за обичайните „туристически“ места. Разходка пеша из центъра, Централната джамия на Конакри, музеят, президентската резиденция, църквата. Имаме и една тайна мисия в ГНБ, сиреч в централната банка.
По някаква причина джамията се оказа най-хардкор преживяването. Защото вместо към централната джамия поехме към централния квартал и пазар Медина. Невярващите на очите си таксисти мотористи питаха два пъти преди да ни отведат в това сакрално място. Там туристически крак не е стъпвал никога, заклевам се.
Бързо стана ясно, че сме на не съвсем вярната локация, но надянахме самоуверените муцуни и потънахме в един от най шантавите пазари, които съм виждал. Стотици търговци и хиляди стоки, миризми и звуци, които трудно се описват, но освен почти липсващите купувачи, най-любопитно в ситуацията бяха двамината чуждоземци, които с ускорен пулс и ухилени мутри се провираха по широки по метър улици измежду зарзават, сушена риба и субстанции, способни да убият бик.
След парадния тур в квартала Медина поехме към правилното място – централната джамия на Конакри.
Понякога достъпът на друговерци в джамията е отказван, но успяхме да проникнем час преди службата, като получихме кратък, хипер индивидуален тур, водени от мюезина и един религиозен доброволец, защото отговорихме на няколко от фундаменталните въпроси за исляма, зададени на входа. Внушителен храм с вместимост над 20 000 души, но някак позападнал…
Националният музей на Конакри пък е тъжно място, което на около 50 квадратни метра разказва неубедително колко малко е останало от традиционната култура и колко всепомитащо й се е отразило колониалното време.
До президентския дворец, така или иначе, няма как да стигнем, остава да видим катедралата с името на Пресветата Дева.
Имахме вълнуваща среща с риск мениджъра на Гвинейската Народна банка или ГНБ за кратко. Пътеписът мълчи за конфиденциалните детайли около тази среща, но преживяването да потънеш в сумрачната прохлада на кабинета му и да се насладиш на гвинейски административен ред е много яко. Дори се озовахме в данъчната служба на Конакри където, ако искахме, можехме да платим някой данък. Не платихме.
Ден трети – мързел, кафепиене
Тук освен дремане в ресторанта на хотелската тераса май нищо друго не се случи преди полета наобратно.
И накрая: Какво, по дяволите, общо има между Гвинея и Сейшелите? Почти нищо, освен гранитните скали и близостта до вода. За разлика от Сейшелите, на островите до Конакри можете да плажувате почти сами в тропическа среда с фин пясък, палми и екзистенциализъм, несмущаван от хиляди туристи. Ако се чудите дали инвестицията Ви в петзвезден ризорт в Гвинея може да се окаже печеливша – вероятно да, но подозирам, че важна част от отговора ще даде професор Конде…
Росен БЪЧВАРОВ
Логистични бележки /препоръки/ за начинаещия турист
Транспорт:
1. TAP Portugal лети на много разумни цени до Гвинея, че и до много други дестинации в Африка; 2. Мотоциклетни таксита – як и евтин начин за движение в градовете.
Настаняване:
Grand Hotel Central – цена около 80 евро за двойна стая, в центъра, добър избор.
Валута:
Обменя се навсякъде на улицата, евро и долар еднакво конвертиреуми. Конакри не е евтино място, поне не по-евтино от България например.
Къде да ида:
Остров Рум, включително западния му плаж, централната джамия, яхтеното пристанище с рибния пазар, крайбрежните заведения.
Къде да не ходя:
Националния музей на Конакри.
Храна:
Рай за морски дарове и риба.
Опасно ли е?
Не, малко здрав разум е достатъчен.
