На 89-годишна възраст вчера ни напусна Любка Стоянова – един изявен, талантлив и обичан поетичен автор на Разград и Лудогорието.
Тя бе не само поетеса и общественик, но и много мъдър и добър и скромен човек – човек с остро чувство за справедливост, с нежна и състрадателна душа и същевременно готов винаги да подаде ръка на младия, на слабия, на нуждаещия се от помощ.
Издаде три стихосбирки, направени с вещина и прецизен подбор, които винаги ще имат запазено място в местната литературна история. Много нейни творби през годините са публикувани в „Екип 7“ и много други наши издания.
Носител на наградата „Никола Икономов“.
Дълбок поклон!
„Екип 7“
Любка СТОЯНОВА
НА МЪТВИЯ ПОЕТ
„Ако желаеш да ме видиш
Навсякъде те виждам.
Облечен си във полъха на вятъра.
Говориш ми с листата на тополата.
Трептиш във крехките крила
на всяка млада птица.
Блестиш в пътеката
на малката река,
във пяната на морската вълна.
В извивките на всеки земен път
е почеркът на твоята ръка.
Поглеждаш ме с глухарчева усмивка.
Оплождаш мисълта ми
с аромат
и сладост на пшеница.
Говориш със самотните стени
на стаята, която ме обича.
Спасяваш ме от низост и безумие.
Спасяваш ме от мен –
безсънно пълнолуние.
Прогонваш всяко глупаво учудване.
И питам се: – Какво не си ми дал,
несигурна, сама и уязвима?
– КАЛ!
