Всички православни християни знаят, че на 7 януари е Ивановден – денят на Йоан Предтеча и Кръстител. Той е светец и пророк на християнството. Бил е съвременник на Исус Христос (по-голям от него с 6 месеца), негов кръстител и се смята, че е подготвил света да приеме Месията Исус чрез неговото учение (Лука 1:76), откъдето идва и обозначението „Предтеча“. Дотук, както казват, е добре. Оттук нататък кое и какво трябва да знаем, и то накратко за Йоан Кръстител/Йоан Предтеча, а и за празника Ивановден. Според евангелист Лука, Йоан е син на свещеник Захария и Елисавета, която е била роднина на Божията майка. Въпреки че Елисавета се смятала за безплодна, архангел Гавраил казал на Захария, че в крайна сметка жена му ще роди момче и ще му даде името Йоан (Лука 1:13). Твърди, че Захария не е повярвал на думите на Гавраил и вероятно е получил някакъв удар, след който е загубил говора си (което се тълкува като наказание). Останал безмълвен до деня, в който детето е кръстено. Осем дни след раждането на бебето, когато го помолили да разкрие името на детето, той написал името „Йоан“ (Бог е милостив) върху дъсчица и гласът му веднага се върнал. (Лука 1:63). Изглежда, че след детството си Йоан е намерил убежище в Юдейската пустиня, близо до река Йордан, подготвяйки се за своето дело, точно както Моисей и пророк Илия са намерили убежище в миналото. От тридесетгодишна възраст започнал да проповядва. Храната му е била див мед и билки (често пъти вместо билки се превежда скакалци, което не е правилно). Изнасял апокалиптични проповеди, очаквайки скорошно божествено избавление от греховете и кръщавал тези, които идвали при него. В единство с проповедите му бил и външният му вид, както и аскетичният му живот и диета. Носел дреха от камилска вълна и кожен колан около кръста. В пустинята го срещнал Исус Христос и го помолил да го кръсти. Първоначално Йоан отказвал, казвайки, че не е достоен да кръсти Месията, и че Месията трябва да го кръсти (Мат. 3:14), но Христос настоял и така той кръстил Исус Христос във водата на река Йордан. Евангелието показва, че някои евреи вярват, че Йоан е очакваният месия или Христос (Лука 3:15), но той отказва, казвайки, че е само „гласът на викащия в пустинята“ (Йоан 1:23) и че ще да дойде по-голям от него. Думите на Предтечата раздразнили фарисеите, както и тетрарха на Галилея и Перея Ирод Антипа, защото Йоан осъждал незаконното му съжителство със съпругата на живия си брат Ирод Филип I – Иродиада, която го затворила. На празник за рождения си ден Ирод помолил доведената си дъщеря Саломе да танцува с него и обещал да й даде каквото поиска. Иродиада, нейната майка, която мразела Йоан, намерила възможността, която търси, и подтикнала дъщеря си да поиска главата на пророка Йоан на поднос. Точната дата на екзекуцията на Йоан е неизвестна, но традиционно се смята, че е станало преди разпятието на Христос, а историкът Йосиф Флавий посочва, че това се е случило преди 36 г. от н.е. Йосиф Флавий обаче отрича тази легенда и смята, че Йоан е арестуван и след това обезглавен по чисто политически причини, без да се споменават месианските очаквания, съставляващи значителна част от проповедите на Йоан Кръстител. Първоначално празнуването на с. Йоан Предтеча е установено през V в. от н.е. Свети Димитър Ростовски (1651-1709) сочи, че на следващия ден от празника Богоявление се чества събора на честния и славен Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. В църковния календар на православното християнство са отделени 6 дни на Св. Йоан Предтеча и Кръстител. На 7 януари празникът се нарича Синаксис на Св. Предтеча и Кръстител. Какво значи Синаксис? С термина Синаксис е установено в догматичния християнски език и литургия да се нарича събиране (събор) на вярващите, за да се почете особено паметта на светец или суверенни лица от велики религиозни събития, с извършваща се специална служба и със специална химнология. Синопсисът (съборът) на св. Йоан Предтеча и Кръстител е най-старият по ред. Той е свързан с пренасянето на дясната му ръка от Антиохия в Константинопол. За намирането на ръката и главата на Св. Йоан Кръстител има много версии. Според църковното предание Йоан Предтеча на нашия Господ е погребан в град Севастия, Самария. Евангелист Лука, който искал да премести цялото тяло на свети Йоан в Антиохия, успял да получи и пренесе само дясната му ръка. Историците Теодорит и Руфин споменават, че гробът на св. Йоан Кръстител е осквернен през 362 г., по време на управлението на император Юлиан Отстъпник, а част от мощите на Св. Йоан са изгорени. По друга версия, ръката е била държана в Александрия до смъртта на Юлиан Отстъпник). От Антиохия дясната ръка на Св. Йоан Кръстител е отнесена в Константинопол през 957 г. от дякона Йов. В Х век именно се установява Съборът на Св, Йоан Предтеча на 7 януари. Събирането на вярващите, в памет на събитието на преместването на честната Ръка на Предтечата в Константинопол, се състояло в местността Фораки (или Сфораки). В някои турски фискални архиви от 1484 г., съхранявани в Топкапъ, е отбелязано, че султан Баязид II (1481-1512) е изпратил ръката на Св. Йоан на хоспиталиери от о-в Родос (които го окупирали през първата четвърт на XIV век), за да спечели благоразположението им. По-късно хоспиталиерите пренасят мощите на остров Малта. През 1799 г. ръката на Свети Йоан е преведена от Малта в Гатчина (Русия), когато руският император Павел I (1796-1801) става Велик магистър на Малтийския орден, но също и поради заплахата за война от Наполеон. Това събитие се споменава и в руския синаксариум от 12 октомври. От 1799 г. мощите остават при руските царе, но през 1917 г. са изнесени от страната от Мария Фьодоровна, страхувайки се от гнева на болшевиките. От 1917 г. дясната ръка на Йоан Кръстител без два пръста е запазена в Германия, след това в Югославия и в момента се намира в манастирската църква в Цетине от Черна гора. Изглежда обаче, че част от дясната ръка на Св. Йоан /кутрето/, предложена от султан Баязид II на Ордена на хоспиталиерите, е върната на османските турци в края на XVI век. Този артефакт в момента се съхранява в музея Топкапъ в Истанбул. Безименният пръст се пази в италианския град Сиена. Също така коптският манастир „Свети Макарий“ твърди, че ръката е в него. Сега се знае за съществуването на 11 показалеца на Йоан Кръстител. Що се отнася да главата на Св. Йон Кръстител, то се смята, че тя е предмет на няколко открития. Една от версиите е, че намерена от двама монаси след съновидение. Отнесли я в град Аретуза, сега Ер-Растан, в Централна Сирия. Оттогава тя последователно стигнала до мнозина и се озовала в ръцете на монах на име Евстатий, който скрил Светата глава в пещера. Оттам тя била пренесена във Валенсия, в Пантеона на Витиния, докато Теодосий Велики не я отнесъл в Константинопол, където построил величествен храм. Друга версия е, че главата на св. Йоан Кръстител (по-точно кости от лицето без челюстта) е открадната от Константинопол по време на превземането му от кръстоносците през 1204 г. Така от 1206 г. тя се намира в град Амиен в Северна Франция, в известната му катедрала, която е построена точно, за да приюти тази реликва и дори е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. В Атон (8 манастира) се намират други част от черепа и тялото на светеца. Череп, идентифициран като главата на Йоан Кръстител, е изложен в църквата Сан Силвестро ин Капите в Рим, построена да съхранява артефакти от римските катакомби. В Мюнхен, Германия, Residenz Museum включва черепа на Йоан сред редица събрани реликви от херцог Вилхелм V от Бавария с разрешението на папата в средата на 16 век. Според четвъртото откритие на главата на Св, Йоан Кръстител, тя е в джамия в Дамаск, построена на мястото на църковен храм от времето на Юстиниан. Когато мюсюлманите превърнали Храма в джамия през 995 г., те се докоснали до гробницата. Още с първата мотика от нея започнала да излиза гореща кръв, която продължавала да тече няколко дни и нощи, без да спре. Изпаднали в паника, арабите поискали молитвата на християнския патриарх. Той и цялото свето духовенство на Дамаск извършиха тридневни шествия около гроба и на третия ден кръвопролитието спряло. Специално надпис с арабски златни букви върху паметника разказва този шокиращ инцидент. И до днес мюсюлманският свят изпитва голямо уважение към гробницата на светия Предтеча и в същото време се страхува от него като не смее да се приближи. На 4 май 2001 г. папа Йоан Павел II посещава джамията и спира по чехли пред гробницата на Св. Йоан Кръстител като произнася мълчалива молитва.
Предполага се също, че лявата ръка на светеца се съхранява в арменската апостолическа църква „Свети Йоан“ в Чинсура, Западен Бенгал, Индия, където всяка година на „Денят на Чинсура“ през януари се благославят арменските християни от Калкута.
За лявата ръка претендира и катедралната църква в Перпинян (Франция).
През месец юни 2010 г. при разкопки на остров Свети Иван край Созопол екип от български археолози попада на запечатан реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. Но никой още не предполага, че е направен сериозен пробив в българската, а и в световната библейска археология. Впоследствие учените установяват, че мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, датира от средата на V век, а върху нея разчитат и надпис. Според него през въпросния век някой си Тома пренесъл точно на рождения ден на Св. Йоан Предтеча неговите свети мощи. Намерената находка е в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол, където мощите са изложени и до днес. Останките са най-близо до профила на библейската личност. Това бе доказано от анализите на лабораторията за радиовъглероден анализ към Оксфордския университет.
У нас Ивановден, освен че е първият от празниците за Св. Йоан Предтеча и Кръстител, е празник на всички, които носят името Иван и производните му. Св. Йоан се счита за покровител на певци, музиканти, шивачи, кожари, кожухари, вълнаджии, коланджии, сарачи,
кръчмари, ножари, мелничари, затворници (осъдени на смърт), птицевъди, епилептици, на някои държави и на много градове. Св Йоан Кръстител е покровител на кумството (кумците гостуват на кумовете/кръстниците) и побратимството (аратлика).
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването (водата е вече кръстена и осветена) би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите (до следващия Ивновден ще се омъжат), къпят се и младите мъже и имениците.
В капанските села група момци са ходели по домовете на младоженците и имениците, вземали ги на ръце и отнасяли до кладенец или чешма, където ги обливали с кофи вода. Младата домакиня дарявала момците с капански пешкири или кърпи и ги канела на трапезта за обяд или вечеря. На трапезата се слагат варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, риба, свински ребра с кисело зеле, туршия, ракия, вино. Предният ден Богоявление е постен. По време на яденето не са се изпълнявали някакви обреди.
Около 350 000 българи носят името Иван и производните му: Иво, Йоан, Ивайло, Йоанна, Иванка, Ивана, Йоана, Ива, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ивияна, Ванина, Ваньо, Ванеса,Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йотко, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Жанета, Ивайла, Ивена, Ивета, Ивета, Ивелина, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яница, Янита, Янимир, Янек, Яника, Янаки, Яньо, Янчо и др.
Четиринадесет от българските царе в различни периоди носят името Иван /или производните Иванко, Йоан, Калоян, Ивайло/. Четирима Ивановци са били министър-председателите на страната от Освобождението до наши дни – Иван Гешов, разградчанинът Иван Багрянов, Жан Виденов и Иван Костов.
Естествено, че и в Разградския край името Иван е най-често срещано (поне в миналото със сигурност). Извивали се хора на мегдана и ръсене с вода от босилкови китки. Сред народа има поверие, че ако времето на Ивановден е ясно и без валежи – води до сухо лято, ако е облачно и снежно – до обилна реколта. Сега ритуалите не се спазват, но някои традиции са жизнени и ревитализирани – например пръскането с вода на именика, да не говорим за хапването и пийването. Неслучайно гърците казват „къща без Иван не носи късмет“.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
