Промяната на Свети Николай в Санта Класус (Дядо Коледа) е станала в началото на XIX век в САЩ. Има спор, че принос за това има американският професор по ориенталска и гръцка литература в Колумбийския колеж и преподавател в Нюйоркската семинария Клемънт Кларк Мур (1779-1863). Той написал за близките си разказното стихотворението „Account of a Visit from St. Nicholas; also called The Night Before Christmas“ (Разказ за посещение от св. Никола; наричано още Нощта преди Коледа). Мур изобразил с думи свети Никала като добър елф (магическо същество в германо-скандинавския и келтския фолклор), който пристига с шейна, теглена от осем елена, и прониква в домовете на хората през комина. Според самия Мур, той го написал за удоволствие на децата си за Рождество Христово през 1822 г. След публикуването на сборник „Стихотворенията на Мур“ (1844 г.), семейството на Хенри Ливингстън-младши – войник, земевладелец и поет, починал през 1828 г, оспорва твърдението на Мур. Никакво физическо доказателство не е оцеляло, за да докаже авторството на Ливингстън, но в началото на 21-ви век компютърният анализ на текста показал, че „Посещение от Свети Никола“ показва повече прилики с поезията на Ливингстън, отколкото с поезията на Мур.
Първото изображение на Санта Клаус е нарисувано от карикатуриста Томас Наст за списание „Harper’s Weekly” през 1863 г. Санта Клаус на Наст дължи много на описанието, дадено в стихотворението „Посещение от свети Никола“.
Дядо Коледа, когото всички познаваме и обичаме – този едър, весел мъж в червения костюм с бяла брада, невинаги е изглеждал така. Всъщност много хора са изненадани да научат, че преди 1931 година Дядо Коледа е изобразяван в диапазона от висок мършав мъж до призрачно изглеждащ елф. Постепенно облякъл епископска дреха и кожа на норвежки ловец. Всъщност когато карикатуристът от Гражданската война Томас Наст нарисувал Санта Клаус за Harper’s Weekly през 1862 г., той продължил да го рисува в продължение на 30 години, променяйки цвета на връхната му дреха от светлокафяв в червен, с който е известен днес. Първите реклами на Санта Клаус в „Coca-Cola Company“ обаче използват строго изглеждащия Санта Клаус, в духа на Томас Наст. След това Санта Клаус е допълнително дефиниран от популярните реклами на Санта Клаус, създадени за „Coca-Cola Company“ от 1931 г. от илюстратора Хадън Сундблум. Дядо Коледа на Сундблум е вече добре известен нам в сегашните си варианти, но в оригинал представлява облегнат на камина едър белобрад джентълмен, изглеждащ здравословно, реалистичен, символичен, ала и с напълно човешки вид, приятно закръглен образ, облечен в червен костюм, обкантен с бяла кожа, с черен колан, черни ботуши и мека червена шапка.
У нас за произхода на думата Коледа има две версии.
Първа версия. Думата Коледа произхожда от латинската дума „calendae“ – „първият ден от всеки месец, откъдето идва и календар“, според Речника на българския език.
Втората версия – най-вероятно е думата Коледа да произлиза от корените на славянското кол/кал със значение „колело“, „светлина“, защото това е било името на празник на зимното слънцестоене, по-късно приело значението Рождество Исусово. Дядо е разговорно: за възраст, стар мъж, старец, почтително обръщение към Господ и духовни лица: Дядо Боже, дядо владика, дядо поп. Дядо Коледа в българските представи е стар, но на запад е на средна и малко над средна възраст.
До 1944 година се срещат и Дядо Мраз и Дядо Коледа. Първи по хронология е Дядо Мраз. Споменат е за първи път от Елин Пелин през 1910 година, но не носи подаръци, а само зимата (вж. „Дядо Мраз и внуците му“ (1910): „Далече, далече – там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица. Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете…“.
След 1920 година освен Дядо Мраз редица наши поети и писатели вече споменават и Дядо Коледа. Оттогава и двамата носят подаръци за децата по нашите земи.
Не вярно, че преди 1944 година се среща само Дядо Коледа. В тълкуването някой е попрекалил с антикомунистическите и прорелигиозните си чувства. Истината е, че след 1946 година и чак до 1989-та официално започна да се употребява само Дядо Мраз и то за подаръците по Нова година, но не и за Рождество Христово.
Още по-любопитно е, че след революцията през 1917 година, в СССР Дед Мороз, заедно с всички рождественски традиции, е преследван. Последното му изгнание става в навечерието на 1929 година Тогава Рождество Христово е обявено за нормален работен ден и специални патрули са вървели по улиците, за да гледат през прозорците има ли подготовка за празниците. Дед Мороз се връща в съветската употреба в навечерието на 1936 г. Това се случва след като П. П. Постишев, член на Президиума на ЦИК на СССР, публикува статия във вестник „Правда“ от 28 декември 1935 година, където предлага да се организира празник на Нова година за деца с новогодишно дърво (Постишев обаче не предлагал да се върне Дед Мороз), след което новогодишните събития се организирали в цялата страна, използвайки преосмислените стари „рождественски“ атрибути. Официалното тържествено завръщане на Дед Мороз се случило обаче скоро. В първия в СССР Харковски дворец на пионерите (открит през 1935 г.), на 30 декември 1935 година се направила първата официална новогодишна елха в СССР след „реабилитацията“ ѝ. А през януари 1937 година Дед Мороз и Снегурочка поздравили гостите на тържество в Московския дом на съюзите.
През 20-те години на миналия век в СССР се извършва „културна революция“: в допълнение към забраната за празнуване на Коледа, приказният герой Дед Мороз, измислен от изключителния руски писател, философ, музиколог и музикален критик Владимир Одоевски през 1840 година, също пострадва, и много приказки, песни и стихотворения са били забранени. Имало дори такъв лозунг: „Только тот, кто друг попов, ёлку праздновать готов“. Пишели са агитки и със следното съдържание: „Децата се лъжат, че Дед Мороз им е донесъл подаръци. Религиозността на децата започва именно с елхата. Управляващите експлоататорски класи използват милата елхичка и добрия Дед Мороз, за да направят от трудещите се послушни и търпеливи слуги на капитала“.
В такива условия рождественските песни са били забравени за дълго време. Забранена е била и песента „В лесу родилась ёлочка“, написана през 1902 година.
Завърналият се през 1937 година Дед Мороз обаче бил с внучката си Снежанка (в синя пелерина) и шейна с три коня, а не с девет елена като Санта Класус, който отгоре на всичко бил не само капиталистически, но и сам. Преди революцията Дед Мороз бил в синя шуба, но след 1937 година – в червена. По този начин Дед Мороз и Снегурочка, която я нямало в миналото, но била измислена от съветските идеолози, се оказали един вид празнична версия на работник и колхозничка за Нова година.
Да не забравяме, че и в Народна република България Рождество Христово си бе обикновен работен ден до 1989 година включително. И нека сега, когато този ден до́йде, да не си казваме конфузното „Честита Коледа!“, което си е пълна глупост, а „Честито Рождество Христово!“, като е редното.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
