Има един известен разградчанин, чийто живот се дели на две диаметрално противоположни части. В първата той е кадрови офицер, служил в различни градове, участвал в три войни. На тази му дейност беше посветена статията „Разградският герой Стефан Вълчев и неочакваното му превъплъщение“ на проф. д.п.н. Пламен Радев във вестник „Екип 7“ от 15 февруари 2020 г.
Втората част от живота му, на която ще отделим повече внимание, няма връзка с първата. Той става след пенсионирането си създател и диригент на църковен хор в Разград. А още като офицер е създател и диригент на църковни хорове в страната. На тази дейност той посвещава общо 40 години от живота си.
Впрочем, от музиката Стефан Вълчев е запленен още в ранна възраст. Роден през 1867 г. в Разград, като ученик пее в първия в града ни църковен хор, създаден от учителя Павел Каракулакоов.
От 1884 г. Стефан Вълчев учи във Варна, а по-късно следва в София и придобива висше офицерско образование. В столицата той е редовен посетител на службите в църквата „Св.Неделя“, където е пеел един от най-изявените църковни хорове в страната ни.
След като завършва образованието си /тези данни са ползвани от изданието „120 години църковен хор към храма „Св.Николай Чудотворец, гр.Разград“, със съставител Красен Иванов/, Стефан Вълчев се завръща във Варна, където се включва в живота на Варненското музикално дружество „Гусла“. Пее в светския и църковен хор и скоро е избран за председател на дружество „Гусла“. А негов създател и диригент по това време е големият български композитор Добри Христов. Между двамата се пораждат приятелски отношения.
Макар че няма специално музикално образование, Стефан Вълчев придобива солиден църковно-певчески стаж. А това допринася за бъдещата му диригентска дейност. Той сформира и ръководи църковните хорове в Шумен, Плевен и Търново, където служи като военен.
В Шумен той е 3 години, в Търново – 2.
Особено забележителна е дейността на Стефан Вълчев в Плевен. Ето какво може да се прочете в юбилейния сборник на плевенския църковен хор, издаден през 1935 г. Цитатът е препечатан в статията „Една плодовита дейност“ във вестник „Разградско слово“ от 10 юли 1936 г.
„Един от най-щастливите периоди в развитието на хора е тоя между 1903 и 1912 г. Включително, през който период той е имал за ръководител вещият и неуморим педагог на хоровото пеене майор Стефан Вълчев, тогава на служба в гр.Плевен. Г-н Вълчев с право се счита от всички хористи за баща на хора. Неговата веща ръка, педагогически замах и дълбоко проникване в музикалните творби, обединява 120 любители, които направил майстори изпълнители на много духовни и светски песни, творения на големи чужди и родни композитори. През този период от време хорът е стигнал своя разцвет – бил е първият най-пълен, дисциплиниран и художествено ненадминат хор“.
През 1919 година, вече пенсиониран, полковник Стефан Вълчев се завръща в родния Разград. За да започне предано и енергично една дълга и плодотворна работа в областта на църковното хорово пеене, която продължава 17 години.
Хоровото пеене в Разград – и в частност църковното, има богати традиции. Още веднага след Освобождението учителят и председател на читалище „Развитие“ Павел Каракулаков основава ученически хор, който изпълнява литургиите в храма „Св.Николай“. След него учителят по нотно пеене в Разградското петокласно училище Алексей Шулговски обновява хора и със светска музика. По-късно учителят Николай Теодоров формира църковен, а също така и граждански мъжки хор. Щафетата на църковния хор поема учителят Максим Стоянов. А през 1904 г. е създадено певческо дружество „Железни струни“.
Стефан Вълчев продължава традицията и я издига на нова висота.
Има податки, че той е бил за известно време преподавател по пеене в девическата гимназия. Така например от една информация в „Разградско слово“ от 1922 г. става ясно, че училищният хор под негово ръководство е коледувал в полза на фонда „Бедни ученички“. Така бил възобновен традиционният народен обичай.
Още в първия си брой от 13 юни 1922 г. „Разградско слово“ съобщава, че църковният хор с произведенията на Чайковски „Достойно ест“ и „Ангел вопияше“, на Дегтерев „Днес всяка твар“ и „На реках вавилонских“ – концерт от Ведел. Бил изпълнен и терцетът на Девел „Покаяние“ от ученичките Магда Касабова – сопран, Стефка Кюлева – алт и руснака Михаил Соколов – бас. Вестникът не пести похвалните за изпълненията на хора и солистите, както и за диригента.
Такива духовни концерти не са били единични в Разград. В „Разградско слово“ има съобщения за още два – през 1924 г. и 1931 г. А може би те са били много по-често.
За концерта на 27 август 1924 г. се казва, че произведения на Чайковски, Григ, Добри Христов и други, са били изпълнени със завидна музикална вещина. Участвали са пак двете солистки Касабова и Кюлева, наречени многообещаващи сили, но захвърлени в затънтени села, за да заглъхнат там приятните им гласове. И се подставя въпросът: „Не губи ли Разград от това?“.
Знае се, че Магда Касабова идва в Разград и участва в изявите на Детската музикална китка. За Стефка Кюлева няма данни.
Концертът през 1931 г. застъпва творби на великите руски композитори на църковна музика Архангелски, Чайковски, Ботнянски, Дегтерев и други.
Интересно е, че диригентът Стефан Вълчев дава кратки обяснения по текста и тоналността на всеки изпълняван номер от програмата.
И друга дейност на църковния хор прави впечатление. Доста години той посещава през лятото около Петровден различни градове и изпълнява божествена литургия в църквата. С богатия си репертоар хорът гостува през 1924 г. в Плевен, през 1925 г. във Варна, през 1926 г. в София, през 1928 г. в Търново, през 1930 г. във Видин и други места през следващите години.
Много вълнуващо е посещението в София през 1926 г. Хорът пее на литургията в църквата „Св.Седмочисленици“. Разградската дружба в София предлага и хористите с радост приемат да бъде поканен Алексей Шулговски, диригент на един от предходните църковни хорове в Разград. И той, макар и болен и отслабнал, идва и през цялото време докато хорът пее плаче.
След литургията всички се събират при него, представени са му били хористите и диригентът. И Алексей Шулговски разказва спомени и подарява на Стефан Вълчев стар камертон, който навремето е използвал при работата си с неговия хор. След няколко месеца този заслужил за Разград учител и диригент умира.
Разград е бил посещаван и от някои от тия хорове, които са връщали гостуването и са изпълнявали в неделя божествена литургия.
А може ли да се забрави изявата на хора по време на културния ден на Разград по Радио Варна на 7 март 1937 г. Тогава хорът изпълнява божествена литургия в катедралния храм в морската столица. Според сравненията на варненци, разградският хор е бил на по-голяма висота от катедралния хор. И още – литургията на разградския хор била изпълнение, което едва ли можело другаде да се чуе.
Идва 1927 г. На 8 ноември /Димитровден/ Стефан Вълчев навършва 30 години откакто се занимава с църковна хорова дейност. По този случай той получава поздравителни телеграми и писма от министъра на народната просвета, от управителния комитет на Българския музикален съюз, от началника на столичния гарнизон генерал-лейтенант Лазаров, от плевенския хор и др.
А на 19 декември /храмовия празник на църквата „Св.Николай“/ е честването на скромния диригент. Хорът му устройва юбилеен ден в салона на читалище „Развитие“ с подбрана програма, в която участва и музикалният хор при 19-ти пехотен полк.
Юбилярят получава поздравления и подаръци от църковното настоятелство, кмета на града, офицерския състав на гарнизона, Детската музикална китка.
Вестник „Разградски новини“ публикува статията „Похвално слово“, в която юбилярят е наречен прекрасен ратник за развитието на музиката на родна почва, че неговият подбран репертоар от произведенията на видни композитори е едно съкровище за Разград, че е извънредно скромен и трудолюбив, който не се бие в гърдите, а избира и изпълнява съвършеното, като правилно се ръководи и от силите, с които разполага. Може би тая възторжена статия е написана от младия Никола Панчев, бъдещ голям столичен журналист.
И пак се зареждат години на упорит труд и изяви. Идва 1936 г., когато диригентът навършва 40-годишна предана и енергична служба на музиката. Тогава Стефан Вълчев поради напреднала възраст е освободен като диригент и е провъзгласен за почетен диригент на църковния хор. Вестник „Разградско слово“ отпечатва малката статия „Една плодовита дейност“, в която дава оценка на дългогодишния му труд, изразява благодарността на разградчани и му пожелава леки и дълги старини.
За разградския църковен хор е писано и в един немски вестник. Зет на Стефан Вълчев е известният немски журналист д-р Георг Кунцер, който по време на Първата световна война редактира в София вестника „Дойче Балиан цайтунг“. През 1929 г. той публикува статията „Духовните сили на България“ във вестник „Мюнхенер нойесте нахрихтен“, в която между другото пише:
„А колко много грижи се полагат за музикалното образование на народа в България се вижда от факта, че почти във всички малки градове има музикални дружества и във възпоменателната годишнина на Бетовен, оркестри с подбрани програми от негови творения, дадоха концерти… Хоровото пеене в България е в своя разцвет и човек трябва да се учудва на постиженията на някои църковни хорове в малки градове, както в Разград например“.
През 1946 г. завършва земният път на този многозаслужил за Разград офицер и диригент. Това време вече не е било неговото, когато е предизвиквал преклонение пред Бога и възторг с изпълненията на църковния хор. Идват времена, когато властва атеизмът, когато религията се смята за опиум за народа и т.н.
Но остава делото му, делото на един безкрайно скромен и талантлив поклонник на музиката, под чиято диригентска палка са преминали стотици хористи-разградчани. Дело, което го е издигнало на завидна висота сред хоровете в страната, дело, което е приближавало слушателите до възвишеното, до божественото.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
