Ако живееш в Стражец и ти се наложи да хванеш автобус до Разград – преди да тръгнеш, първо се прекръсти за късмет. За да стигне човек от селото до спирката на обществения транспорт, е необходимо да прекоси двете пътни платна в посока до и от жп гарата. Месеци наред обаче близо 13-километровата отсечка се ремонтира. Подменя се асфалтовата настилка, бордюрите се обновяват, а пешеходни пътеки – все още няма. Ограничението за скоростта в градски условия по вече гладката отсечка масово не се спазва, а трафикът се допълва от множеството камиони.
За опасностите пред пешеходците, ни сигнализира наш читател, който се представи като Стоянов. Мъжът от дълго време живее в чужбина, но когато се прибира преди месец в родния Стражец, остава покъртен от „безобразието“. Плочките на бордюрите са твърде високи, помежду запълнени с пръст, инвалид или майка с количка няма как да мине оттам, коментира възмутеният гражданин от бездействието и на Областното пътно управление, и на управляващите в селото. И призовава бързо да се вземат мерки – било то и временни до приключването на ремонтните дейности.
Личи си прекараното време на нашенеца отвъд родните ширини. Но когато подава сигнал до Пътното, оттам му отговарят, че не се сравняват с Европа. „Зимата ще стане по-страшно!“, предупреждава Стоянов, който иначе работи в областта на медицината.
При проверката ни на място установихме и друг даже по-тревожен проблем. До първата спирка в посока изхода на града има подлез, по който лесно и безопасно може да стигнеш от отсрещния край на пътното платно, респективно до другата спирка. Или поне това е замисълът. На практика обаче – той е напълно неизползваем. Още от стълбите започват камарите с боклуци и зловонието, което подсказва колко бактерии се развъждат там. Кошчета за боклук около спирките няма, а чакащите рейса намират за подходящо да си изхвърлят чашките от кафе директно върху асфалта. Измежду тях имаше и предизборно брандирани с лога на политически партии, които ако се вгледат в тревогите на „малкия“ човек – ще спечелят повече симпатии. Шишета от бира, вода, кенчета, сокчета, парчета стъкло, опаковки от солети… се преплитат в изхвърлени там дървесни клони. Дори и да искаш – не можеш да стигнеш до другия край на подземния мост. На втората спирка такъв няма, но каква полза от него, ако е в подобно ужасяващо състояние? По-скоро напомня на сцена от филм на ужасите, дори и по-страшно. Защото не е необходимо да е тъмно, за да ти настръхне кожата. И не е необходимо сравнение с Европа – не са ли навсякъде хората еднакво важни? Или двойният стандарт не е само по отношение на салама в магазина…
Десислава СТЕФАНОВА
По някои недоумици по шосетата и камарите с боклуци около тях, направо е тревожно, че в отрицателен смисъл не само с Европа не можем да се сравняваме. С кого например в това отношение да се сравняваме, като повечето държави са на светлинни години от нас-с Австралия, Нова Зеландия, Канада, Коста Рика, Сингапур, Катар/където ще е световното първенство по футбол/ или дори с кралство Бутан/екологично най-чистата държава в света/…забравете?! Тези държави, от които сме по-добре в момента не са много по света и отдавна ги определят като държави от 3-я свят. И освен институциите за това състояние определена вина имат и недобросъвестни граждани, които замърсяват околната среда.
Пътното казва че не се сравняват с Европа но сме член с ЕС. Затова трябва да се съобразяват и с хората от с.Стражец, ако ли не и живеещите могат да затворят двата пътя докато Общинки представител или някой друг не приеме проблема и се решава най краткия срок. И също трябва да се прави нещо с неограничаване на даден скорост.
Да страхът контролира България. Моралът е паднал и на никой в държавните кресла не му дреме. Не забравяйте че ще дойде ден и всеки си плаща за делата и бездействието. Амин