Иван Димитров е роден на 22.01.1947 година във Варна. Завършил е ПЖИ „Тодор Каблешков“ в София и Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Живее в Разград и дълги години е работил като синдикалист в града.
Негови стихове са публикувани в местния и централния печат, в алманаси и други периодични издания.
Автор на няколко стихосбирки, както и на „Квинтесенцииди“ – сборник с авторски сентенции, афоризми и фрагменти.
„Ребро Евино“ е четвъртият му роман. Преди това издаде „Шестата република“ /2015/, „Котко Сладка“ /2018/ и „Тунел“ /2020/.
За Иван Димитров няма значение кога се е родил. Той си е запазил място в безсмъртието – и в Античността и Средновековието, когато е ценена само мерената реч, и в буржоазното съвременно общество – люлка и разцъфтяване на прозаичния жанр.
Автор на няколко стихосбирки, Иван Димитров е вече автор и на няколко романа.
Новият му роман е със заглавие „Ребро Евино“ – една библейска антитеза , че не жената, а мъжът е вторично произлезлият, не ни хвърля в литературен тъч. Той просто е своеобразно продължение на неговите литературни търсения отпреди.
Характерното за писателя разградско литературно платно отново е опънато. Героите с разпознаваеми, макар и леко променени имена, са отново реални разградски персонажи /архитект Веско Крайников, художникът Тошо Тошев, бизнесменът Петко Керчев, маститият адвокат Николов, новопривлечената в „Екип 7“ млада и нахъсана за утвърждаване журналистка Слава Стефанова и др./. Разсъжденията им обаче са авангардни по своему и това почти иронично и фантастично абсурдно отношение довежда мисленето до трансцедентален идеализъм в бодливото ни битие.
Метафизик по рождение, обаче авторът не пренебрегва и екзистенциалния хуманизъм, който така ярко струи от литературните образи.
Не мисля нито да правя литературен анализ, нито дисекция на „Ребро Евино“. Съветвам Ви да се сдобиете с обемистия /в кавички/ литературен труд на моя брат по перо Иван Димитров, за да видите какво е сътворил. Обещавам Ви забавни и причудливи решения на „Ние, шестимата от мъжки род“ , „вбесени от тотално празната ми глава откъм идеи…защото най-тъпото е да даваш съвети на човек, който знае какво да прави. Дори е свръх тъпо“!…
Пламен ПАНЧЕВ
