Скейтпаркът на Разград – „гордостта“ на града

879 дни. Точно толкова изминаха, откакто зажаднелите за силни усещания в Разград получиха своята чакана скейтборд рампа в Градския парк. Лъскава, чисто нова беше и скейтборд площадката в пространството около Пантеона… ама преди три години. Времето необратимо е нанесло своите щети върху съоръженията за трикове на две колела. От любимо място на младите хора, които грабват скейта, колелото или модерните въртящи се тротинетки, за да си набавят доза адреналин или да изпробват майсторски трикове, скейтпаркът (ако изобщо вече може да се нарече така) днес е само скръбен спомен за някогашния ентусиазъм и вълнения.

Ръжда, олющена боя, драсканици и огромни дупки по рампата – в такива условия ентусиастите скачат и се превъртат с дъската над въздуха. Щастие и късмет е, че още не се е случил някой по-сериозен инцидент на площадката. И на същата тази рампа, в която Общината вложи близо 9 000 лева. Оттам нататък съоръженията, всичко на всичко общо четири, се нуждаят от поддръжка, а вече и от замяна и това е по-важният показател за ангажираността, или в случая липсата на такава. Каменните „столчета“, предназначени за сядане, са с изпочупени и липсващи дъски, а защо вечер мястото над Ронда не се осветява и буквално тъне в страшен мрак – навярно и радио Ереван няма отговор.

Грозна гледка! Състоянието на скейтпарка се влошава от дълго време, не от днес или вчера. Кога ще се предприемат действия – когато някое дете се нарани сериозно и родителите му съдят Общината ли? После ще негодуваме, че момчетата и момичетата предпочитат да седят по пейките вместо да спортуват в парка. А какви условия им се предлагат? Отчайващи, плачевни! „Гордостта на Разград“, както иронично са оставили своя подпис използващите рампата, все едно наядена от гигантски плъхове.

Преди години тя бе монтирана след настояване на младежите, които практикуват този спорт. Точно така – скейтът освен за развлечение, се използва и в състезания. Преди 11 години Христо стана първенец в скейтборд фестивал, а колко ли младежи са се отказали от дъската само защото няма къде да се упражняват? Защото освен от чисто естетическа гледна точка, призрачното място е изключително опасно и отблъскващо – както за скейтъри, така и за поелите на разходка из градския лес.

Толкова ли е трудно Общината да се погрижи за своите по-млади и активни граждани? Или защото те не попадат сред таргета гласоподаватели, за тях не е нужно да се полагат усилия? Ето един обратен, образцов пример: в Елена площадката за скейтборд е изградена от Общината, нейна собственост е, стопанисва се и се поддържа от местната управа. Съоръженията са в безупречно състояние, а на входа те посрещат ясни инструкции за безопасност. Обратно на предположенията, въпреки отличната поддръжка на рампите, входът е безплатен. Камери за видеонаблюдение няма, но и никой не руши. Нещо повече – за сигнализиране за „всяка повреда“, е оставен телефон за контакти. Сред изрично споменатите правила дори е забранено използването на нецензурен и лош език, агресивното поведение и цапането, а опитните спортисти с намигване са приканени да показват на по-неопитните как „да падат правилно“.

Ето, че можело. Но където няма желание – винаги се намират оправдания. Тогава по-добре съоръженията в разградския парк да се демонтират, поне да не стават инциденти. Защото после ще е късно. След като тяхната поддръжка очевидно изисква кански усилия… Същите, които очевидно са необходими и за също толкова опасната детска площадка на алеята в близост до „Лятно кино“. За която вече години наред напомнят само стърчащите опасни железа, принуждавайки родителите да бъдат нащрек нонстоп.

Иначе е лесно да се организира Есенен панаир, да привличаш народа с кебапчета и чалга. А какво става в пространството зад търговските шатри в останалото време през годината – някой обръща ли внимание изобщо?

Десислава СТЕФАНОВА