Разград има заслугата да даде начален тласък на развитието на личности, които впоследствие стават големи творци на българския небосклон. Ето само някои. Тук, закърмен от руската класическа литература в читалищната библиотека, прописва стихотворения юношата Антон Страшимиров. Тук се ражда за втори път, вече като личност, ученикът в гимназията Боян Пенев. Тук вземат първите си уроци по музика и правят първите си стъпки в изкуството братята Тодор и Иван Торчанови. Тук получава първите си уроци по изобразително изкуство Данаил Дечев….
С Разград и Разградската гимназия е свързан и един млад човек, бъдещ голям оперен певец, известен в цяла Европа и не само в нея. Това е Петър Райчев.
Ето какво си спомня той за Разград и гимназията. Но преди това нека разкажем как младежът идва в Разград.
Роден е във Варна през 1887 г. Като дете обича да прави „театър“ и образува „драматична“ трупа. Още като ученик в прогимназията пее в църковния хор с диригент Добри Христов. Като ученик в гимназията се увлича както мнозина младежи по това време от социалистическите идеи. Активно участва във вечеринките, давани в социалистическия работнически клуб във Варна с изпълнението на песни, свирене на цигулка, концертно рисуване и декламации. Изключван е за тази си дейност от училище три пъти, като последния път един месец преди матурата.
Пише заявление до министъра на народното просвещение с молба да го приемат „поне в Разградската гимназия“. И така се озовава в Разград. А пише „поне в Разградската гимназия“, защото в нея приемали изключени ученици от цяла България – тоест, тук имало известна свобода на идеите.
И тук, заедно с изключените ученици изнасят вечеринка в социалистическия клуб. За своя изненада Петър Райчев пропява на вечеринката като тенор. Въодушевен и радостен, той започва да пее редовно от балкона на квартирата, в която живее. А тя се намирала до болницата. И в града се пуснал слух, че в болницата докарали някакъв нов луд, който много хубаво пеел.
Завършил гимназиалното си образование с добър успех. Писменият му изпит по литература бил отпечатан в излизащия по това време Министерски сборник. Учителят му по литература Велико Йорданов /по-късно директор на Народната библиотека в София/, с когото по̀ сетне станали добри приятели, след като прочел пред всички абитуриенти писмената му работа, казал: „Това не е писмен изпит. Петър Райчев е написал „Артистична целувка“.
Темата на изпита била „Една разходка край морето“.
Тези спомени са от книгата на Петко Тихолов „Петър Райчев – живот, сценична дейност, куриози“, издадена през 1947 г., когато певецът е бил още жив.
Нека погледнем разградския период на Петър Райчев от другата страна, от погледа на разградчани.
В спомените на Крум Денев „Скици от преди 40 години на „Варуш“ в Разград“, публикувани в юбилейния брой на вестник „Разградско слово“, посветен на 30-годишната обществена музикална и 25-годишната педагогическа дейност на Илия Бърнев /22 април 1943 г./, когато разказва за Бърневата уличка във Вароша, той пише: „През тази уличка на свирните, песните и веселията мина като ученик на гимназията прославеният български тенор Петър Райчев, който в Разград – града на ученическата свобода, намери място за довършване на гимназията, след като го евакуираха от Варна за даскалски строгости. Когато при тиха лятна нощ, от балкона на квартирата си – къщата на Стефан Панчев до болницата запееше/, трелите на неговия бисерен неаполитански тенор се чуваха чак до мелницата на Ганю Араболу към с.Борисово /днес Гецово, б.а./“.
Както се вижда, разградчани са знаели, че това не е „някакъв нов луд“, а богато надарен с глас млад човек от Варна.
Има и още няколко показателни реда в непубликуваната книга на Крум Денев „Разград и неговото музикално минало. 1844-1944“,, съхранявана в Държавен архив. Че г-жа Среброва, съпруга на известния аптекар Сребров, закърпвала панталоните и копчетата на Петър Райчев като ученик и му е давала пари да си закърпи платнените обуща.
През есента на същата година Петър Райчев заминава за София и се записва да следва литература и живопис. На един студентски концерт са поканени да участват видните оперни артисти Михайлов Стоян /„Бащата на българската опера“/, Иван Вульпе и други. Райчев пее ария из операта „Халка“ на Монюшко. Михайлов Стоян му предлага да постъпи като хорист и артист на малки роли в току-що образуваната Оперна дружба и същевременно да учи пеене при Вульпе, Райчев изпълнява това. Когато през 1907 г. закриват университета, защото студентите освиркват Фердинанд, той става учител в с.Чаушкьой, Варненско. Там е учителка и Дора Габе.
И отново е в София. Дебютът му е в операта „Лучия ди Ламермур“ на Доницети в ролята на Едгардо.
През 1908 г. отива да следва в Москва. Учи при знаменития проф. Мазети. Завършва консерваторията за 3 години с изключителен успех и златен медал. Постъпва в Болшой театър, но чувства, че има нужда от усъвършенстване в Италия.
Със стипендия от Болшой театър през 1912 г. Пристига в Италия, в Неапол, града на Карузо и Де Лучия – най-големите тенори в последните тогава 50 години. Учи при Фернандо Де Лучия. Има успех в Неаполитанската опера. Но трябва да се върне в Москва, защото Първата световна война чука на вратата.
Известно време в Болшой театър, после постъпва в новообразувания оперен театър. „Музикална драма Липитски“ в Петербург, където според думите му създадените от него сценични образи му послужват като пътеводна звезда в по-нататъшната му артистична дейност. По време на войната пее в много градове на Русия.
В края на 1920 г. се завръща в България. Чувства, че трябва да провери школата и техниката на гласа си и отива в Италия. Гостува в най-големите италиански оперни театри, пее с най-големите светила на италианското оперно изкуство. Гостува в продължение на 15 години в оперните театри на цяла Европа и не само в нея.
Изявява се и като режисьор на опери на сцените в Киев, Рига, Малта, Будапеща, Загреб, София.
През 1936 г. се завръща окончателно в България. Солист е в Софийската опера, същевременно и професор в Музикалната академия. Подготвя редица бъдещи оперни певци.
Основава през 1947 г. Операта във Варна. С него като режисьор на операта „Продадена невеста“ от Б.Сметана се открива операта в Пловдив на 15 ноември 1953 г. През 1949 г. подпомага създаването на операта в Русе.
Но нека се върнем към Разград. На 12 декември 1935 г. Петър Райчев изнася концерт в града ни по покана на читалище „Развитие. Гражданството, което пазело хубави спомени за певеца, когато бил ученик в Разградската гимназия, очаквало с нетърпение концерта.
Певецът изпял на руски език арията на Ленски от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски, ария от операта „Садко“ от Римски-Корсаков и романса „Тишина“, на италианската ария от операта „Тоска“ на Пучини, канцонетите „Ластовички“ и „Жена и море“; на български „Зарекох се, мамо“, „Конците, како Радке“ и други.
Акомпанирал синът на певеца Руслан, който обещавал да бъде голям пианист /това е бъдещият голям диригент Руслан Райчев, б.а./.
Слушателите на концерта, мнозина от които боготворяли артиста, били отчаяни от изпълнението, защото песента му нямала сладост, тонът нямал сила, преживяването нямало патос. Тези и други бележки пише Крум Денев в „Разградско слово“ на 24 декември 1935 г. За да заключи: „Песента на П.Райчев е изпята за разградци. Орфей изневери на певеца. Дано това не е отдавна и завинаги“.
Както се вижда, много критичен е Крум Денев. Дали е бил прекалено строг и взискателен към певеца, днес не може да се каже.
Но че песента на П.Райчев не е била изпята за разградци говори друга публикация в „Разградско слово“ от 18 април 1939 г. – „Юбилеен концерт на Петър Райчев в Разград“.
На 15 април ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян“ изнесло юбилеен концерт под покровителството на министъра на земеделието Иван Багрянов. Била чествана 25-годишната артистична дейност на Петър Райчев.
Гостът изпял „Индийска песен“ от Римски-Корсаков, „Легенда за морето“ от Талиафери и „Не плачи“ от Добри Христов със съпровод на оркестъра при гимназията. След това изпълнил три народни песни със съпровод на пиано от г-ца Руцка д-р Панова. Артистът пял със забележително вдъхновение. Публиката била във възторг, особено по-младите, някои от които за пръв път слушали певеца.
След това поздравления поднесли помощник-кметът Иван Ненов от името на град Разград, от името на гимназията – директорът й Илия Карагеоргиев, от името на женското дружество – г-жа М.Митева и от името на музикално дружество „Железни струни“ – Христо Чехларов.
Видимо трогнат от това скромно тържество, юбилярят благодарил и заявил, че в Разград вижда много музикална публика и музикални ансамбли, постигнали значителни успехи, които биха правили чест и на София.
Оркестърът под диригентството на Илия Бърнев изпълнил симфония с dur / „Иенска“/ на Бетховен. Хорът със съпровод на оркестъра изпълнил „Цигански живот“ на Шуман и „На хубавия син Дунав“ от Й.Щраус. Хорът и оркестърът броели 150 души.
Петър Райчев е първият световноизвестен български оперен певец. Изиграва близо 80 централни роли в около 600 представления. Започнал от провинциалните вечеринки, той пее като желан гост на най-големите европейски оперни сцени. И както пише Петко Тихолов в посочената книга: „Петър Райчев е рядко съчетание на артист и певец. Неговата игра и пеене на сцената са съвършено изкуство; кръгозорът му на виждане – широк, той е истински роден артист, мъдър, сърдечен и предприемчив. Със силата на своето изкуство е вдъхновявал и вдъхновява хиляди сърце, отнасял е зрителя в мира на красотата и на съвършенството, откъсвал го е от делничното, понасял го е на крилете на величавото към друг свят – по-добър и по-възвишен…“
И днес можем да се радваме, че и Разград е допринесъл, макар и малко, за израстването на певеца Петър Райчев с „бисерния неаполитански тенор“.
Всъщност прекрасен български тенор.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
