
Лада Брашованова е родена на 11 февруари 1929 г. в София. Баща ѝ е музиковедът Стоян Брашованов. Тя завършва Първа софийска девическа гимназия през 1947 г., през 1951 г. – теоретичния и през 1953 г. – изпълнителския отдел на Държавната музикална академия в София. В периода до 1967 г. дава частни уроци, публикува статии и концертни критики. През 1967-1977 г. завежда Музикалната редакция във Външно търговско дружество „Хемус“, от 1981-1984 г. завежда отдел „Музика“ в Центъра за художествена самодейност. Автор е на книги, студии, статии, рецензии, публикувани в страната и чужбина. Носител у на орден „Кирил и Методий“ и на международен Моцартов медал. Починала на 10 ноември 2020 г.
Личният ѝ архив се съхранява във фондовете на Централния държавен архив. Но и във фонда на Регионален исторически музей – Разград се съхраняват нейни авторски материали, споделени спомени и впечатления за Димитър Ненов, подготвени и изнесени на откриването на Шестите Музикални дни в Разград през 1982 г., но и даващи една широка и богата характеристика на една личност, принадлежаща на високи измерения, чиято музика те отвежда точно там…
Именно в Разград, в този град, с богати музикални традиции, на 1 януари 1902 година, в семейството на преместван в различни градове военен, се ражда Димитър Ненов. Слабичкото, извънредно чувствително и впечатлително момче започва на 6-годишна възраст да учи пиано под ръководството на пристрастената си към музиката майка. Заниманията не са особено редовни, но напредъкът е необичайно бърз и резултатен. Навършил 17-годишна възраст, Димитър Ненов започва да взема уроци по пиано в София при проф. Андрей Стоянов. И само една година след това участва в клавирна продукция с Концерт за пиано във фа мажор от Шопен. По това време юношата прави и първите си композиционни опити.

През 1920 г. Ненов заминава за Дрезден, където се записва за студент по архитектура във Висшето техническо училище и успоредно с това следва в Консерваторията пиано и композиция. А по пътя на самообразованието той натрупва солидни познания по история на изкуството, философия, литература, математика, физика и пр. През 20-те години инфлацията в Германия е в разгара си, всеки ден парите се обезценяват и затрудняват неимоверно и без това трудния живот на ученолюбивия младеж, който е принуден, за да се изхранва, след напрегнатото двойно ежедневно посещение на лекции, всяка вечер да свири в кино на тогава още немите филми. А нощите той използва за композиране на първите си вече зрели произведения – Соната за пиано, Соната за цигулка, „Четири скици” за голям оркестър, Балада № 1 и Симфония № 1.

Между 1925 и 1927 г. Ненов става музикален ръководител на балета Thea Yolles. След него се дипломира като архитект, завръща се в родината си и известно време работи в Министерството на благоустройството, а по-късно и в Министерството на железниците. През лятото на 1931 г. Ненов се усъвършенства като пианист при прочутия Егон Петри в Закопане /Полша/, а на следващата година завършва окончателно музикалното си образование в Болоня /Италия/.
Най-ранният спомен на Лада Брашованова за Димитър Ненов е от едно негово гостуване в дома им. Той възбудено свири нещо от ръкопис. Ту свири внезапно и с бърз припрян говор обяснява нещо на родителите ѝ, ту започва пак отначало. Музиката, която излиза изпод красивите му ръце с тънки, извънредно пъргави пръсти, е някак странно напрегната, моторна. С необикновено съсредоточено, сякаш изваяно от мрамор лице, Ненов изпълнява едва завършената си Токата по такъв начин, че Лада за първи път вижда роялът им да се клати. „Уплаших се. Стоях, 10-годишна, като хипнотизирана от абсолютно необичайната за мене музика, която съвсем не ми приличаше на клавирните пиеси, свирени от Панчо Владигеров и Любомир Пипков у нас. Именно този тогавашен образ на Димитър Ненов изпъкваше в паметта ми не само всеки път, когато в по-късни години той многократно предизвикваше овации като изпълнител на забележителната си клавирна Токата, но и когато през 1982 г. в Русе, под диригентството на Алипи Найденов прозвуча прекрасната оркестрация на Неновата Токата от Лазар Николов“.

От детските си години Лада помни и музицирането в дома им на тримата различни по характер и темперамент Димитър Ненов, Христо Обрешков и Константин Попов – първото българско клавирно трио, което се изявява извънредно успешно и в чужбина. Тя си спомня, че Ненов е най-живият, най-разговорливият и най-шумният от тримата. А когато се хранят заедно, Ненов консумира големи количества някак припряно и макар че заедно с това почти неспирно говори, винаги пръв опразва чинията си, което силно я впечатлява.
През детските ѝ години често предприемат, с Ненов заедно, екскурзии из Рила. За разлика от другите мъже, носещи тогава панталони голф, той крачи бързо по къси панталони и с раница на гръб. „Никога няма да забравя възторжените му възклицания пред някой планински хребет, пред някой величествен бор или на брега на бистро огледално рилско езеро. И в по-късни години, когато замечтана наблюдавах палещите оранжево-червени лъчи на залязващото слънце, си спомнях миговете, когато с Димитър Ненов се възхищавахме от прекрасен залез“. И това не е случайно, защото Ненов преживява всичко мащабно, защото възприятията му на архитект го карат да преживява всичко в едри линии и форми.
„Една малка част от онова, което помня и нося в сърцето си за и от Димитър Ненов. Но съзнавам, че думите ще бъдат твърде безсилни да очертаят неговата личност пред тези, които не са имали щастието да го познават и да преживеят неговото човешко и артистично излъчване. У Ненов импонираше на първо място неговата богата и дълбока професионална ерудиция. Енциклопедична многостранност на неговите интереси, знания и дарби, поради цялостния духовен комплекс, с който се отличаваше от всички свои колеги.
Като негова студентка, ще започна с клавирния педагог Димитър Ненов. Но ето, веднага си давам сметка, че думите „клавирен“ и в известен смисъл „педагог“ някак стесняват рамките на всичко, с което Ненов обогатяваше студентите си духовно и интелектуално“.
Лада Брашованова привежда като пример случаите, когато свирят Йохан Себастиан Бах – Ненов винаги прави аналогии с другите изкуства и преди всичко с архитектурата, а при анализ на прочутите Бахови фуги той прилага своя оригинален метод. Така той обяснява развитието на фугата не чрез някаква музикална дисекция на творбата на отделни теми и гласове, а като говори за динамично построяване на зрими пластични форми, обединени помежду си чрез архитектонни взаимоотношения. „По този начин стесненото водене на четирите или петте гласове в Баховите фуги напълно естествено оприличаваше на постепенното стесняване към небето на готическа катедрала“.
Клавирните фантазии на Хендел пък ѝ действат като разкошен бароков дворец. Ненов тласка своите студенти към мислене не само с музикални категории, а и към по-широко, по-мащабно възприемане на музиката. Дори и в по-късния период от живота ѝ музиката понякога ѝ действа като древногръцка или Микеланджелова скулптура, друг път като Рембрандови светлосенки, трети път като църковна стъклопис или като сграда в стил Рококо, като фина статуетка от слонова кост, като импресионистична живопис, като кубистични построения… Затова и му остава благодарна за цял живот – защото Ненов учи студентите си да възприемат всяка творба не като отделно протичащ във времето низ от последователни мелодии, ритми, хармонии и музикални мисли, а като завършена постройка, скулптура или картина, гледана перспективно. Така се чувства и Ненов – архитектът, а точно от него Лада чува за пръв път думата „космонавтика“ и от него научава много повече, отколкото от всички уроци по астрономия в училище.
Един спомен се е останал врязан силно в съзнанието ѝ. Години наред няколко интересни семейства, между които архитект проф. Милчо Бичев, з.х. Борис Денев, з.х. Васил Захариев, световноизвестният математик проф. Любомир Чакалов и др., летуват в Самоков. Редовно там идва и Димитър Ненов, който е горещ поклонник на българската природа. Един ден проф. Чакалов с рязък жест казва на баща ѝ /Стоян Брашованов/: „Кажи на колегата си Ненов да ме остави на мира. Дошъл съм тук да почивам, а той все ме кара да му давам най-трудни математически задачи, които решава изключително бързо и ме моли за още…“. Димитър Ненов буквално смайва мнозина специалисти от най-различни области с извънредно широкия спектър на духовните си интереси и солидните си знания в професии, твърде отдалечени от музиката.
Димитър Ненов често предлага на студентите си да свирят произведения от български композитори, но никога не натрапва своя творба. Това е висока етичност и професионална колегиалност, макар да знае своята стойност, не изпада в грандомания. Пословични са неговата висока взискателност и безкомпромисна безпощадност към самия себе си, тънкият му естетичен вкус. Учи студентите си на житейски принципи и висша нравственост, учи ги да се задълбочават в простите наглед неща и явления, никога не налага мнението и становището си, не създава преднамерено „своя школа“. Щедро и безкористно раздава знанията и уменията си на студенти, които търсят неговите съвети, на други преподаватели и професори, както и на млади композитори, диригенти и оркестранти. Това очертава широкия диапазон на неговата музикално-просветна дейност.
Ненов е сложна и противоречива артистична натура, която страстно обича родината и природата. Любовта и изключителната привързаност на Ненов към България прозира в някои случаи с остра носталгична болка, и в редица негови писма между 1939 и 1949 г., отправени от Будапеща до баща ѝ. Това дълбоко осъзнато и почувствано от Ненов родолюбие се съдържа и в съветите му към младите български композитори, някои от които смятат, че композиция ще могат да научат най-добре в чужбина. На тях Ненов казва: „Българската музика ще се роди от българи, учили при българи“.
Любовта на Димитър Ненов към България, към нейната природа и народната ѝ музика несъмнено долавя всеки, който непредубедено, с чисто сърце е изслушвал не само многобройните му обработки на народни песни, но и произведения като „Рапсодична фантазия“ за голям симфоничен оркестър, „Четири скици“ за голям симфоничен оркестър, песенните цикли „Родина“ /по стихове на Дора Габе/, „На дача“ по стихове на Елисавета Багряна, празничната оратория по народни песни „Коледа“, оркестровата сюита „Тракия“… За съжаление едно е вече невъзможно – да чуем на запис прекрасните, крайно самобитни и неповторими изпълнения на пианиста Димитър Ненов. И това Лада го казва не само с най-голямо съжаление, но и с болка и възмущение, защото записите с негови изпълнения, съхранявани в Радио София, са… изтрити. Това важи и за записите на триото „Ненов – Обрешков – Попов“. „За щастие като по чудо един единствен запис от златния фонд на Радио София на една от последните публични изяви на Ненов, в който той със Софийската държавна филхармония под диригентството на Васил Стефанов изпълнява Концерт за пиано и оркестър № 2 от Ференц Лист, е бил спасен… Именно този запис има стойност на светиня за нас, Неновите студенти. Сякаш осезаемо видяхме отново неговата изтъкана от финес, бързи рефлекси и нерв слаба фигура пред клавиатурата с изключително съсредоточеното, сякаш изваяно от мрамор, крайно одухотворено лице с прекрасното високо чело, сякаш наблюдавахме виртуозните му пръсти и характерния му жест с обърнатите нагоре длани след приключване на дадена фраза.Как вглъбено, мъдро и зряло, а същевременно бурно и стихийно свиреше Ненов, и то напълно овладял тялото си, без никакви външни жестове или ефекти.
Такъв го помня не само от десетките му концерти и редовните му изпълнения по време на уроците ни, но и в една твърде необичайна обстановка: на 7 ноември 1951 г. Димитър Ненов, вече доста болен, бе подложен от редица наши известни лекари на странен психологически експеримент в Александровска болница. Там в една от големите университетски аудитории, множество лекари и само няколко Ненови студенти присъствахме на многочасово, никога незабравимо изпълнение на творби от Бах, Шопен, Лист, Скрябин и др. Чудакът Димитър Ненов наистина постигна чудо, като прояви не само феноменалната си музикална памет, но и невероятна за здравословното си състояние воля и психическа и физическа издържливост и като сякаш ни хипнотизира с крайно оригиналните си, високохудожествени интерпретации. Не след дълго той буквално накара публиката в зала „България“ френетично да го аплодира след изпълнението на три клавирни концерта в една вечер! Но месеци по-късно нишката на краткия му жизнен път се скъса.
Останаха само безброй спомени, някои от които споделям лаконично в някак мозаично изготвената си статия за явлението Димитър Ненов, за което тепърва ще се пише много и изчерпателно“.
Нели НИКОЛОВА




