• За нас
  • За реклама
  • Контакти
понеделник, 16 ноември 2026 г.
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало История

Данаил Дечев – големият български художник с европейски естетически вкус

от Вестник Екип 7
03 август 2021
в История
0
Данаил Дечев – големият български художник с европейски естетически вкус
Семейство Дечеви с дъщерята Ваня

Данаил Дечев Недев е един от изявените синове на разградския генетичен фонд, родил много творци в различни области на изкуството. Художникът е роден на 20 август 1891 г. в семейството на агроном, но баща му умира когато Данаил е на 7-годишна възраст. Семейството остава с майка му, четири сестри и един брат, който е по-голям от него. Всички са следвали в чужбина. След завръщането си брат му се изявява като глава на семейството, упражнява сурова дисциплина, тормоз и авторитарност, а обстановката вкъщи е тягостна и мрачна (по биографичните бележки на Д. Дечев). Тираничните похвати, забрани, укори и ругатни създават у малкия Данаил плахост, стеснителност и интровертност. Майка му е безсилна да се противопостави, тя е също потисната, плаха и състрадателна, но това не помага в детството на бъдещия художник. Все пак от нея наследява усета си към красота в природата и дълбоката чувствителност.

Семейство Дечеви в пенсионна възраст

Извън училището намира утеха в любовта към изобразителното изкуство и четенето на списания в библиотеката на читалище „Развитие“. Особено набляга на „Нива“ и „Художник“, в които открива редица репродукции, без да се е докосвал до оригиналните картини на известни художници. Любовта му към рисуването се подкрепя и развива от учителя му в Разградската гимназия Драган Даниилов. Той е първият, който го въвежда в техниките и уменията по изобразително изкуство. Това трае от 1-ви (сега 5-ти) до 4-ти (сега 8-ми) клас. На 15-годишна възраст Данаил Дечев и Георги Йорданов-Гогата (също бъдещ разградски художник) тръгват тайно за Италия, за да се запознаят на място с голямото изкуство. И двамата мечтаят да станат художници и да усетят миризмата на истинските бои. Те са виждали репродукции на италиански майстори и искат да отидат в тази слънчева страна. С големи усилия стигат до жп гара Попово (тогава няма автобуси). Полицията ги на намира на гарата и ги връща по етапен ред в Разград. Едва ли можете да си представите скандала у дома при насилственото им прибиране…

Данаил Дечев, „Зима в Разград“

След като завършва 4-ти клас в Разград, Данаил Дечев е изпратен насила от брат си да учи в Държавно практическо тъкаческо-бояджийско училище в Сливен (от 1908 г. Държавно текстилно-промишлено училище „Добри Желязков“), тогава с тригодишен срок на обучение. Това слага край на мечтите му за Художествената академия и с каруца поема към града на 100-те войводи. Завършва през 1910 година и се завръща в Разград. Става войник в 19-ти пехотен полк и участва в трите войни от 1912 до 1918 г.

Данаил Дечев, „Созопол“, 30-те години на 20 век, маслени бои

По силата на случайността през 1919 година Данаил Дечев става чиновник в Пловдивската митница. Тази мизерна службица все пак му два някакви средства за съществуване, но това е до 1921 г. Същата година за първи път се осмелява да предложи своя картина за изложба на южнобългарските художници. Творбата е одобрена и Дечев е приет за член на дружеството. Пак през 1921 година Данаил Дечев сключва брак с Карамфилка Василева. На следващата година открива първата си самостоятелна изложба, а от 1926 г. участва във всички общи изложби на Дружеството на художниците в България.

След 1921 година Данаил Дечев преживява с рисуването на букви и надписи върху ленти на ученически фуражки, създава винетки за реклами, украсява с пейзажи табли на кревати. Става художник към издателство „Хр. Г. Данов“ в Пловдив. Поради участието си в Народен дом – Пловдив и левичарските си убеждения, по време на Септемврийското въстание до прекратяването му е арестуван и лежи в Пловдивския затвор.

През 1932 г. посещава Франция и Италия.

През 1933 г. се провежда първата самостоятелна изложба на Дечев в София, а от 1939 до 1942 г. се премества да живее в столицата. От 1943 до 1944 г. живее със семейството си в Разград. След 9 септември 1944 г. се премества отново в София.

В първия етап от творчеството си Данаил Дечев създава драматични пейзажи в смели цветови комбинации и усещане за неспокойното настроение на природата. След 40-те години на миналия век художникът успокоява своята живопис и природните му картини са напоени с мъдрост и тишина, които постига с по-светла цветова гама и прозрачни сенки.

Данаил Дечев притежава качество, което липсва на повечето български художници – европейски естетически вкус. Българската природа в неговите пейзажи напуска средностатистическата гледка, тип „Балкантурист“, характерна дори за най-талантливите ни живописци.

Данаил Дечев е сред малцината наши художници, постигнали успех на биеналето във Венеция (1946 и 1948). Участва също така в Четвъртата международна изложба в Делхи (1960), в изложения и експозиции в Париж, Багдад, Прага, Анкара, Атина, Стокхолм и др. Към Данаил Дечев не може да се приложи нито един от тия обичайни термини – регионалист, маринист, майстор на планинския пейзаж, художник на старите къщи и пр. Той постига едно тематично богатство, до което рядко наш пейзажист е стигал, и то не само защото обгръща в сюжетите си почти цялата родна земя – от Родопите до Стара планина и Лудогорието, и от Балчик до София, не само защото работи в сферата на всички пейзажни жанрове, не само защото често минава от природния изглед към човешката фигура, а и защото ни въвежда в такова богатство на емоционалните състояния, каквото е способна да излъчи само една сложна многостранна душевност.

Ето какво казва художникът: „Трябва да призная, че при създаването на моите картини, аз не съм чувствал голяма мъка. Особено що се касае до колоритното им изграждане. Чувството ми за колорит доминира над всички други прояви и то не ме е затруднявало никога. Картината си считам за завършена, когато, без да ща, спирам и виждам, че няма къде повече да сложа нито едно петно“.

В поведенчески план Данаил Дечев е извънредно стеснителен и внимателен в реакциите си. В биографичните си бележки избягва да описва състояниято на вътрешния си мир, както и да дава оценки на лица и събития. Разделя пейзажите в цикли, сред които най-известни са: Тракийски цикъл – „Асеновград“ (1938, 1939), „Асеновградски старини“ (1938), „Пловдив“ (1932, 1938, 1939), „Из Родопите“ (1939), „Тракийски пейзаж“ (1936, 1938, 1961), „Пред манастирската врата“ (1941); Карловски цикъл; Морски цикъл – „Къща от Созопол“ (1946), „Есен на море“ (1947), „Созопол“ (1947), „Балчик“ (1956); Софийски цикъл – „Край Княжево“ (1955, 1956), „Пролет край София“ (1946), „Пролет в Княжево“ (1958), „Старият орех“ (1959), „Из Лудогорието“ (1952, 1953) и др.

В София е живял на улица „Малуша“ № 16а в Лозенец. Имал е и малка виличка в Симеоново. На 1 януари 1962 г. Данаил Дечев се парализира и отива на лечение в Унгария. Това не му помага особено и след като се връща умира на 5 август 1962 г. в София.

От брака си с Карамфилка Василева (мама Фиче), Данаил Дечев има две дъщери – Ваня и Веселка.

Ваня Данаилова Дечева (1926-2016) е родена е в Пловдив. Завършва през 1948 г. Художествената академия в София, в класа на проф. Дечко Узунов. Рисува предимно пейзажи. Участва в световното биенале на младите художници в Париж през 1959. Включва се в общи изложби в Стокхолм, Москва, Берлин. Прави самостоятелни изложби в София през 1960, 1962. Емигрира в Париж, след което постепенно губи връзка с българските си приятели-художници. Тя има три брака. Първият и брак е с Богомил Нонев (1920-2002) – български литератор, журналист, дипломат и общественик. Вторият й брак е с писателя бохем Васил Попов (1930-1980). За него това е също втори брак от общо четири. И този брак не издържа дълго. След като емигрира в Париж (забравила да се върне от разходка из музеите на Париж, по-точно не била забравила; колебаела се до стълбичката на самолета и когато електрокарът докарал куфарите, да ги товарят, грабнала нейния и се затичала обратно, да не би да я върнат насила) се омъжва за майстора стъклописец Бернар Ален.

В края на 90-те години, въпреки несъгласието на директора на Националната художествена галерия доц. Ружа Маринска и експертната комисия на НХГ, с разрешение на Министерството на културата Ваня Дечева изнася за Франция над 70 от най-интересните работи на художника Данаил Дечев с надеждата да организира изложба в Париж. Изложба така или иначе не се организира. На 4 юли 2014 г. на търг в „Друо-Ришельо“ се разиграват всичките 74 работи на Дечев. Поради бързата реакция на няколко български колекционери, почти всички сериозни работи са върнати в България. Министърът на културата, тогава Петър Стоянович, и Националната галерия са уведомени, но финансовият им ресурс стига да закупят две произведения. Повечето от картините на Дечев са закупени от български колекционери и вече са собственост на Фондация „Колекция Българско изкуство“, Ателие-колекция Светлин Русев, Венцислав Кадиев, Николай Младжов и други. Работите са създадени в периода от 1930 до 1960 г. Повечето от тях са рисувани с маслени бои върху картон. Доминират, разбира се, пейзажите (над 50 броя), но има и серия натюрморти, а също и няколко фигурални композиции.

Малко се знае за другата по-малка дъщеря Веселка. Русенският художник Велимир Петров (1939-2021) си спомня, че за малко не станал баджанак с писателя Васил Попов. Залюбил се с Веселка, която тогава се подвизавала в Русе, заедно със сестра си Ваня, но като разбрал, че е „доста палава, настояща ашлама (?!) италианска матрона“, се отказал (Велимир Петров, „Ах, това красиво човечество“, 2009).

Завършвайки тези редове за големия художник, трябва да добавим и това, че той още приживе получава заслужено държавно признание. Данаил Дечев е носител на много отличия и награди: на БАН и СБХ, както и на ордените „Кирил и Методий“, „Народна република България“ – I степен и „Георги Димитров“. Лауреат е на Димитровска награда през 1952 г. През същата година е удостоен със званието „Заслужил художник“. Посмъртно през 1969 г. е удостоен със званието „Народен художник“.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Marketing Vision
Вестник "Екип 7"

За нас

Вестник "Екип 7"

"Екип 7" излиза три пъти в седмицата: понеделник, сряда и петък в 16 страници, осем от тях с пълноцветен печат. Разпространява се на територията на цялата Разградска област с най-голямо проникване на вестникарския пазар.

Категории

  • Kрими
  • Бизнес
  • Здраве
  • Институции
  • Интервю
  • Искам думата
  • История
  • Култура
  • Новини
  • Образование
  • Оживление
  • Политика
  • Спонсорирано
  • Спорт

Партньори

  • Дигитална маркетинг агенция „Marketing Vision“

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

  • Казина, които плащат мигновено в Мексико
  • Преглед на казино Pin-Up в Канада
  • Виртуални Казина: Възможности в Pin-up, Казахстан
Няма резултати
Виж всички резултати
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
  • Интервю
  • История
  • Образование
  • Искам думата
  • Бизнес
  • За нас
  • За реклама
  • Контакти
  • Електронен абонамент

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

Бисквитки

Този уеб сайт използва бисквитки. Научи повече