
Голяма част от обществения живот в Разград днес е свързана с дейността на т.нар. неправителствени организации – многобройни фондации и граждански сдружения с нестопанска цел. Нищо ново под слънцето – в града ни ги е имало и в миналия, и в по-миналия век, а от данните, с които разполагаме и искаме да запознаем читателя, става ясно, че те са развивали не по-малко активна дейност, при това с далеч по-малко финансиране от днешните. Имало е повече ентусиазъм, а финансирането им е било не от фондации или от държавата, както е днес, а предимно от лични вноски на участниците. Тогава тези организации са се наричали дружества, а повечето от тях са сложили основите на много институции, съществуващи до ден-днешен. Целта на публикацията е да бъде събрана информацията за съществуващите дружества в Разград в края на 19-ти и и началото на 20-ти век. Такава подредба е направил навремето още академик Анание Явашов в своята книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“. Разбира се, приложена е и допълнителна информация.

Разградско дружество „Майчина грижа“
Още през Възраждането се оформят българските женски дружества, като демократични структури, чийто състав не прави социални и етнически разграничения. Началото на Женското дружество „Майчина грижа“ в Разград е поставено на 18 октомври 1870 г., от учителките Неранза Георгиева, Николина Вълчова, Мария х. Николова, Анастасия Петрова, хаджи Танаса Димитрова, Дечка Сп. Георгиева, Елена Ст. Тодоракиева, Мариола Сп. Х. Ганчова, Парашкева Ст. Александрова и др., със съдействието на Разградската българска община. Това е началото на организираното женско движение в Разград. За времето до Освобождението дружеството развива широка дейност за просвещението на жените в града и подкрепа на училищното дело, както и благотворителна дейност. По време на Руско-турската война /1877-1878/ женското дружество прекратява своята дейност, предвид масираното турско присъствие в града. След Освобождението дружество „Майчина грижа“ отново проявява дейност, като с голям ентусиазъм се залавя за народополезна работа. Тази дейност се състои в уреждане на сказки почти всяка неделя след отпуска на църквата, финансова помощ на бедни ученички, подаръци на бедни деца, изнасяне на представления, обединяване на учителките и всички интелигентни жени. В тази дейност най-активно участие вземат учителките Станка Колева и Хриса Карапеева, която пък е и първата актриса на сцената.
В периода 1884-1890 г. настъпват нови условия в обществения живот и дружеството променя постепенно своя характер съобразно духа на времето, като се превръща в чисто благотворителна организация. Поради липса на средства обаче то се ограничава в организирането на забави, балове и увеселения. По тази причина уставът на „Майчина грижа“ се променя на 19 май 1905 г. Тук е редно да споменем Анна Трунечкова- Явашова, която е най-добрата пианистка в града и се изявява на концертите и музикалните вечери.
По време на Първата световна война се създава дамски благотворителен комитет, който урежда шивални, в които се шият топли дрехи за войниците на фронта от платове, набавяни от общината; давани са забави, като приходите са изпращани за ранените войници на фронта. След войната, през 1919 г. дружеството засилва своята дейност и урежда забави в полза на сираци и инвалиди от войната, руски емигранти, сиропиталището; подпомага трапезарии и летни колонии.

По инициатива на дружество „Майчина грижа“ през 1927 г. се открива Женско стопанско училище „Трудолюбие“ с тригодишен курс на обучение и една година практика при училището, като се взема годишна такса в размер на 800 лева. Всяка година дружеството освобождава от такса десет бедни ученички. В края на курса завършилите ученички се снабдяват със свидетелства, каквито се предвиждат в програмата на Министерството на търговията и промишлеността. Курсът е разделен на два отдела: горен и долен, теория и практика. В него се преподават предметите: български език, сметководство, материознание, рисувание и хигиена. Дружеството е подпомагано от държавата, окръжната постоянна комисия, а общината отпуска безплатно помещение. Броят на ученичките от двата курса достига годишно до 60. Девическото училище се ползва с авторитет в града и много граждани си поръчват при ученичките изработката на дрехи, бельо и ръкоделия.

Анание Явашов дава сведения за дружество „Майчина грижа“ до 1930 г. – годината на издаването на неговата книга. За периода след това сведения дават Елена Иванова и Дарина Колева в излязлата през 1995 г. брошура, посветена на 125-годишнината на дружеството. Сведенията сочат, че през 30-те години на 20-ти век в дружество „Майчина грижа“ членуват около 300 жени – домакини и млади момичета. Месечните събрания събират по 60-70 активистки на дружеството, организирани са курсове по готварство, в които ученичките срещу минимална такса /само за закупуване на материали/ придобиват практически познания за домакинството. Изнасят се беседи на различни теми. Продължават и инициативите за набиране на средства чрез организиране на вечеринки във Военния клуб, с богат бюфет и изложби-базар от ръкоделия.
В училище „Трудолюбие“ се намира и библиотеката на дружество „Майчина грижа“, която наброява над 200 тома, като голяма част от книгите са дарени. Едновременно с това излиза и вестник „Женски глас“, получаван от болшинството от участничките. Тогавашният председател на дружеството – Мария Марчинкова, със своята находчивост и инициативност допринася за успехите. След 1944 г. настъпват промени в структурата и основните задачи на женските дружества, докато през 1950 г. женските дружества се сливат с организациите на Отечествения фронт.
Разградско учителско дружество
Между учителите в Разградски учебен окръг през 1887-1888 г. се заражда идеята за основаване на учителско дружество. Въпреки че не е обяснена целта на сдружението, градските учители организират няколко предварителни заседания, по време на които обособяват няколко опорни точки – за взаимно запознаване и сближение между членовете му, за всестранно развитие се основава Учителско дружество „Даскал“. Сдружението има печат и устав, но въпреки това не успява вероятно поради предположението, че то се дирижира със заповед отгоре. Поради тази причина то едвам вегетира и напълно бездейства до към края на 1894 г.
На 13 ноември 1894 г. учителите от Разградски учебен окръг свикват събрание за възобновяване на дружеството под друго име „Народен учител“, в което да членуват само основни учители. В изработения устав от 22 декември 1894 г. се предвиждат целите на дружеството, които включват: взаимно запознаване и сближение на учителите в окръга, съвместна работа за всестранното развитие и усъвършенстване на народния учител. Настоятелството на основаното окръжно учителско дружество е с председател С. Зисаров, подпредседател М.П.Иванов, деловодител В. Чиплаков, библиотекар Г. Стаматов, касиер Н. Върбанов и допълнителни членове Никола Станев и М. Вълчев. Още през същата 1894 – 1895 учебна година Разградското окръжно учителско дружество с протокол № 8 от 4 април 1895 г. се солидаризира с всеобщото учителско движение по уредбата на учебното дело у нас, като решава: да не се взема никакво участие в избора за членове за Висшия учебен съвет, тъй като в съвета основните учители щели да бъдат представени най-слабо, с което ще им се отнеме възможността да защитават ефикасно правата си. И тъй като външни лица – партизани се намесват в народната просвета и с действията си нарушават самостоятелността на основните учители, дружеството се присъединява към протестите на варненските, софийските, видинските и други учители, като решава най-енергично да протестира против нарушението на автономията на учителите. Поради причина, че Министерството на народното просвещение, за да попречи на учителското движение, отстранява и уволнява видни негови членове, дружеството решава да се протестира против това незаконно и не своевременно отстранение. Дружеството упълномощава централното настоятелство да издава протести против произволите на властите и дава право на същото, в случай, че има отстранения и уволнения на учители, да покани всички свои членове да напуснат занятията.
От всичко това става ясно, че Разградското окръжно учителско дружество „Народен учител“ още през първите дни на своя живот влиза в състава на Българския учителски съюз и възприема неговото ръководство. Разградското окръжно учителско дружество „Народен учител“ през учебната 1928-1929 година се ръководи от настоятелство с председател Наньо Попов /Разград/, подпредседател Кръстьо Иванов /Гюзелдже Алан, дн. Каменово/, секретар Панчо Петров /Осенец/, касиер Илия Пенев /Кабакулак, дн. Ушинци/, съветници са Милчо Тодоров /Ютюклер, дн. Гороцвет/, Радослав Ненов /Голяма Ада, дн. Острово/, Елена Кръстева /Арнаут, дн. Пороище/.
Разградско археологическо дружество
В началото на 1922 г. се поражда между класните учители в Разград идеята за основаването на археологическо дружество. В няколко предварително свикани събрания са разменени мисли за съставянето на дружеството и е изработен устав, който е изпратен за утвърждение в Министерството на Народното просвещение. Уставът е утвърден с № 712 от 22 февруари 1922 г. Така на 19 март 1922 г. в училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е свикано общо събрание, на което се записват 22-ма членове и с явно гласуване е избрано настоятелството: председател Анание Ив. Явашов, подпредседател Тодор Балтаров, уредник Цв. Беленски, касиер Йордан Велчев, секретар Пеню Михайлов, съветници Васил Динов и Ст. Йорданов. В допълнение и в изпълнение на чл. 40 б от Закона за старините по този избор, Министерството иска от настоятелството да му се представи лице, което да бъде от него назначено за уредник на музея. За такъв е представен и назначен председателят Анание Явашов.
В устава си Археологическото дружество си поставя за цел издирването, съхраняването и изучаването на старините в Разград и в околията и буди интерес към тях сред населението. След основаването на Разградското археологическо дружество първата грижа на настоятелството е да се намери постоянно удобно помещение за дружеството, в което да се приберат и нареждат старините, които се донасят, както и онези, които са разпръснати из града и които се намират по него време в двора на държавната гимназия. За тази цел настоятелството се отнася към общинското управление, което с готовност отстъпва ъгловото каменно здание, в което дотогава са се помещавали държавните бирници. Макар че помещението не е напълно удобно за целта, в него са пренесени и подредени известните дотогава старини, които са се намирали в предходния период в гимназията, а също и камъните с надписите, които са пренесени преди време в двора за временно съхранение. Във времето на издаването на книгата на Ан. Явашов, авторът пише, че „оттогава до днес дружеството е успяло да прибере в музея ценни старини от околността на самия град, а така също и от околията. В късо време дружеството е събрало ценен предисторически и исторически материал от Хисарлъшката предисторическа могила, а така също и от самото Хисарлъшко кале – някогашната римска гарнизонна крепост“. За съжаление, дружеството не разполага със средства, за да може да развие по-активна дейност, а просто до момента се е ограничавало в това, да събира даренията, които се носят, без да могат да бъдат предприети някакви проучвания и археологически разкопки. Анание Явашов препоръчва разградската община да се погрижи и намери някое по-пространно и по-удобно помещение, за да може там да се работи, а най-главното е общината да предвиди в годишните си бюджети суми за поддръжката на музея.
Разградски клон на Дружество „Червен кръст“
Разградски женски клон на Българското дружество „Червен кръст“. Първото червенокръстко дружество в България е създадено в Сливен през октомври 1878 г. За създадено червенокръстко дружество в Разград се говори по време и след Сръбско-българската война 1885 г. Всички клонове на Червения кръст са събрали огромни помощи, като събраната и внесена в централното управление сума е в размер на 2000 лв. А разградският женски клон на Българското дружество „Червен кръст“ събира 165 ризи, 112 гащи, 217 пешкира, 55 чаршафа, 579 лакти платно и много други вещи.
По-пълни и точни сведения за създаването на Разградския клон на Червения кръст дава Анание Явашов, който подчертава, че първи в града се отзовават жените, които слагат началото. Това е записано в учредителния протокол. За председател на дружеството е избрана Дочка Вълнарова, за подпредседател – Руска Бърнева, касиер – Тодорка Раданова, деловодител – Данка Иванчева. Членове на настоятелството са: Неделя Раданова, Цана Кънчева, Мита Гирганова, Фирка Куюмджиева. Протоколът е подписан от 28 присъстващи членове. Женският клон на Червения кръст впоследствие прекратява своята дейност. Но веднага е редно да се подчертае, че наскоро след основаването на женския клон на Червения кръст в Разград, е създаден и градски клон, в който членуват жени и мъже. Така за разлика от много други клонове в страната, които преустановяват своята дейност след войната, разградският клон не се саморазпуска, а продължава своята дейност. Дори впоследствие се очертава като един от най-активните в страната, разгръща благотворителна и здравна дейност.
Анание Явашов дава основни сведения за дружеството, но по-богата информация се съдържа в изданието, посветено на 100-годишнината на БЧК „Червеният кръст в Разградски окръг 1885-1985“, в която се отчита, че сведенията за първите години от създаването на дружеството са по-оскъдни. В отчета на централното ръководство на Българското дружество Червен кръст се изтъква, че от всичките 46 клона по време на войната, през 1888 г. остават само 14 и то не много активни. Разградският клон е от тези, които продължават да съществуват. Централните отчети за 1892-1898 г. се посочва съществуването и активността на три клона в Разградския край /Балбунарски, Разградски и Кеманларски/. Така на 27 ноември 1905 г. по инициатива на полковник В. Шишков, началник на Разградския гарнизон, се свиква събрание на Българското дружество на Червен кръст, на което, както става ясно, се основава нов клон на Българското дружество Червен кръст. Ан. Явашов в своята книга свидетелства, че по инициатива и по покана на полковник Шишков, в качеството му на началник на гарнизона, на 27 ноември 1905 г. в салона на офицерското събрание се свикват по-видните граждани, за да се обмисли въпросът за основаването на Разградски клон на дружеството „Червен кръст“. След кратки разисквания, се записват за членове присъстващите на събранието 22 граждани и се пристъпва към избирането на първото настоятелство, което е съставено както следва: председател – архимандрит Вл. Венеаминов, учител в Разградската мъжка гимназия „Йосиф I“, подпредседател – д-р Д. Пенчев, деловодител – Иван Статев, директор на Разградското девическо петокласно училище, касиер – х. Влаю Кирияков, търговец, и съветници: полковник Шишков и полковник Попов.
По архивни данни и публикации от това време се вижда, че през първите години на своето съществуване и в периода до войните разградският червенокръстки клон се занимава основно с благотворителна дейност. В него членуват офицери от военния гарнизон в града, чиновници и по-заможни граждани, които плащат висок членски внос за това време. Особено активни в събирателската и благотворителната работа са жените от града. Провеждат се благотворителни балове и други инициативи, като активно участие в живота на дружеството вземат лекарите от болницата и от градската служба. Явашов посочва, че през 1929 г. броят на членовете на дружеството е 128, като в настоятелството влизат: председател е д-р Панов, секретар-касиер д-р Недялков, съветници са инж. Пинтиев, Йосиф Герон и Ариф Каскатов, контролната комисия включва прок. Генчо Христов, запасен полковник Велчев, д-р Д. Пенчев.
Самият Анание Явашов от 1908 до 1928 г. е в редиците на членовете на дружеството, като в определени периоди е и подпредседател на настоятелството. Проявява голяма активност и като един от най-изтъкнатите граждани, умее да привлича нови членове и е пример за разградчани.
Разградско дружество на запасните офицери
Дружеството на запасните офицери в Разград е основано през 1909-1910 г. В началото има малко членове, но впоследствие броят им възлиза на повече от 120. Веднага след основаването му са направени постъпки за влизането му в състава на Съюза на дружествата на запасните офицери в България.
Целта на дружеството е да развива културно-обществена дейност, като ратува и се бори за най-добре разбрани интереси на Родината; за законност в страната и превъзпитание на народа в дух на родолюбие и готовност за самопожертвувание за отечеството; за създаване на една истинска народна армия, която да се издигне до степен на върховен страж на интересите на Родината. Целите на дружеството обхващат също пълно единомислие и единодушие между армията и Съюза, както и идеята да спомага за подобрение на материалното положение на членовете си. Анание Явашов посочва, че през 1929 г. настоятелството на дружеството има следния състав: председател – запасен подполковник Иван Казанаклиев, подпредседател – зап. подполковник Киро Димитров, секретар – запасен поручик Рачо Кирчов, членове са зап. капитан Атанас Георгиев, зап. капитан Спиридон Марков, зап. капитан Иван Попов, и зап. подпоручик Бончо Чобанов.
Разградско запасно подофицерско дружество „ Сан-Стефанска България“
Дружеството е създадено на 22 януари 1912 г. по инициатива на запасни и действащи подофицери. Целта му е да поддържа връзки и другарство между действащите и запасните подофицери, да ратува за добруването на страната, да подпомага своите членове, като образува фонд за посмъртни случаи, като развива морал, благотворителност и родолюбие между народа и армията. Явашов посочва, че в първия управителен съвет са избрани за председател – Борис Карастанев, подпредседател – Коста Ив. Кюлев, касиер е Янко Г. Ковачев, секретар – Юрдан Д. Шишков, членове са Н. Цонев, Влаю Василев и Георги Соколов, а в контролната комисия влизат Н. Луков, Ст. Матеев и Ст. Газеров. Учредителният протокол е утвърден на 12 юни 1912 г., като от тази дата дружеството влиза като член в Съюза.
За 1929 г. Явашов дава сведение, че запасното подофицерско дружество брои 289 действителни и 113 спомагателни членове. През същата година в настоятелството има следния състав: председател е Иван Ив. Драгийчев, подпредседател – Йордан Митев, секретар-касиер Алекси Савов. Членовете са Александър М. Тошев, Пеню Райков, Иван М. Бояджиев, а в контролната комисия влизат Цанко Ив. Насалевски, Харалампи Михайлов и и Атанас Камбуров.
Нели НИКОЛОВА
Регионален исторически музей, Разград
Б.ред. Втората част на изследването за разградските дружества ще публикуваме в следващ брой.




