Вчера, 6 май, Гергьовден – Ден на храбростта и празник на българската армия, в Разград бе нарушена една дълголетна, родолюбива и чисто човешка традиция. За първи път пред Паметника на загиналите във войните разградчани, по-известен като Войнишкия паметник, не бе отдадена дължимата почит към паметта на загиналите в името на България наши съграждани. До обедните часове пред постамента само няколко признателни граждани бяха положили две китки люляк и една карамфили. Браво на тях!
А къде останаха властта, официалните лица, патриотичните и другите формални и неформални институции? Защо се случи така, че този път не бе създадена никаква организация за провеждане на традиционното поклонение?
Причината бе, че вместо на площад „Възраждане“, вчера бе отдадено изключително предпочитание на друго събитие – първа копка на бъдещия Военен мемориал на поделенията, съществували в бившия Разградски гарнизон, който ще бъде изграден в западната част на града – срещу входа на селскостопанската гимназия.
Колкото и хубава да е тази инициатива, все пак първо и преди всичко трябваше да бъде почетена паметта на загиналите за национално освобождение и обединение герои, чиито имена са изписани на Войнишкия паметник /пък и на намиращия се в съседство Мавзолей костница/. Да не забравяме, че Войнишкият паметник бе построен с идеята поне на значими дати от нашата история да си спомняме и да сме благодарни на нашите земляци от предишни поколения, които за дали живота си за нашата свобода и независимост.
Длъжни сме, защото иначе излиза, че не си е струвало!
А и защо ни трябва да строим нови и нови паметници и мемориали, след като и пред сегашните няма кой да сведе чело?!
Мехмед АЗИЗ
