„Нищо лошо не правят децата. Виждал съм ги много пъти, разговарят, целуват се. Мястото има панорамен изглед, но същевременно е уединено. На улица „Хъшове“, където започва парапетът, там спират с колите и си говорят, гледат града…“.
Невероятно, но факт! Разградчани коментират със симпатия модата, възникнала в последните години – младите хора да се събират на места, откъдето целият Разград е на длан. Вместо да се свират по мази и задимени заведения, както се правеше преди 20-30 години, сега тийнейджърите искат въздух и небе. Прегледайте профилите им в социалните мрежи – всеки споделя снимки на родния Разград от място, наречено „Гледката“. Оказва се, обаче, че локациите с това име са минимум три, а най-вероятно много повече.
Младежите не правят нищо лошо и няма лошо отношение към тях от страна на съседите, но … някои си пускат кенчетата и боклуците където сварят. Други ходят и чистят след тях, а ако видят извършител се разправят с него на тема „Защо си хвърляш тук боклука?“.
На 6 февруари Младежки клуб „Инитиум“ почисти заедно с хора от квартала дворното място под парапетите на улица „Хъшове“. Сложиха кошчета и приветлива жълта табела „Пазете района чист“, която миналата седмица намерихме откъртена и захвърлена, а мястото бе заринато с боклуци, които демонстративно не бяха уцелили новите кошчета. Има ли смисъл от усилията, да се почисти, кои са вандалите и защо го правят? Глоби или камери ще ги превъзпитат? Зададохме тези и други въпроси на десетина тийнейджъри. Повечето от тях са непълнолетни и затова няма да цитираме имената, а само отговорите им.
Къде е „Гледката“?
Eдната гледка е на парапетите над Водната централа, другата е над Автогарата, а третата е след Стражец и жп гарата.
Има и гледка до кладенеца под жк „Орел“.
Към Стражец, след гарата. От гледката след жп гарата се вижда целият град.
Какво правиш там?
Гледам гледката, какво да правя друго? Там ходя всяка вечер.
Ходя навсякъде, на всички места, които се наричат „Гледката“. Вземат ме с кола приятели, които вече имат книжка, возят ме дотам, стоим, гледаме и си говорим.
Нищо, седим с момичетата. Минаваме.
Ходила съм прекалено много пъти и вече не го правя често, разхождам се, когато нямам нищо по-добро за правене.
Чисто ли е на гледката?
На парапетите е чисто. Вече.
На гледката след жп гарата има малко боклуци, но не е като сметище.
До кладенеца е по-скоро чисто.
Над автогарата има боклуци, но не чак толкова много. Имаше пейка там, но я махнаха. Може и да са я откраднали.
Към Стражец има боклуци, но не много.
Край кладенеца под жк „Орел“ не чак толкова, край „Парапетите“ беше отвратително, преди да изчистим беше неприятна гледка, сега пак се случва някой да си изхвърли боклука, но е по-добре.
Кой хвърля боклуци? Има ли смисъл от камери на гледката?
Няма смисъл от камери, ще продължат да хвърлят. Правят се на интересни, затова хвърлят. Затова са счупили и табелата, коментира Красен Колев, участвал и в почистването през февруари. Кирил Наков пък разказва: „Като видя, че някой си изхвърля боклука или се опитва да счупи нещо, ходя да се разправям. Едни ще продължават да хвърлят, други ще продължават да чистят, това е“.
В заключение съсед от улица „Хъшове“ сподели за „Екип 7“: „Това място не е Водна централа, не е и квартал Керемедчилика. Това е Табията, така се нарича поляната над улица „Хъшове“. Много ни е хубав и кварталът, и изгледът оттук. Вижте колко къщи направиха горе – шест нови къщи на поляната! От наша страна няма лошо отношение към децата, които се събират на парапета, пък и те не правят нищо лошо – гледат и си говорят. Наистина имаше много боклуци, отгоре хвърляха бутилки в празното място под парапета. То не е частен двор, не знам на кого принадлежи, може би е общински терен“.
И така, драги читатели, надникнахме в света на по-добрите и възпитани тийнейджъри на Разград. Очевидно те приемат вече като нещо естествено това да чистят след връстниците си.
Но…Келешът, който с господарски жест хвърля боклук на земята, може да е дете, но не е работа на други деца да му чистят мазните найлонки и недопити бутилки.
Една спонтанна акция по почистване изглежда зловещо по време на пандемия: приятели са тръгнали на разходка, кипват при вида на поредното сметище на любимото си място, спонтанно започват да чистят без ръкавици, докосват много мръсни отпадъци, неизвестно чии, а след това продължават разходката си с неизмити ръце!
Глоби за родителите на тези, които замърсяват Разград? Да, възможно е, предвидена е глоба, ако си изхвърляш боклука на нерегламентирани места. Камери навсякъде, като средство за самоконтрол? Твърде крайно и трудно, да не казваме невъзможно за изпълнение – все ще се намери красиво място, където няма камера, и там с двойна отмъстителност ще се руши и вандализира.
Не е работа и на възрастните да ходят след децата и да им чистят боклука. Работата на възрастните е да мотивират децата да си пазят „Гледката“, която им е любимо място.
Чести акции по почистване, добре организирани, с осигурени ръкавици и дезинфектанти, а защо не и с награди от спонсори и от местната власт, биха изглеждали по съвсем различен начин. Никога децата не са сами в тези акции – хващат се да чистят съседите, идват родителите, идват доброволци отблизо и далеч. Ние много добре знаем, че най-добре чистят тези, на които това им е професията, които получават заплата, за да чистят. Но ако в ранна възраст си присъствал на доброволческа акция по почистване с родителите си, цял живот ще имаш различно мнение към собствените си отпадъци.
И край на хейтърството към Разград и България. Малко повече самочувствие ще ни дойде добре и ще ни даде енергия да си пазим своето. Градът ни е красив – ето собствените ни деца ни го показаха. Вместо да стоят пред екраните вкъщи, за което денонощно се разправяме с тях, те са открили красивите места в Разград и са там в студ и пек.
Даниела НЕДЕЛЧЕВА
Снимки: Вероника ТАНЕВА, Айля ИБРАХИМОВА
