Една година вече животът ни тече в ново, непознато, неочаквано и нежелано от всички русло. Точно 12 месеца изминаха откакто думата коронавирус се настани трайно в съзнанието на разградчани.
Още през март се прокрадна все още мъглявото тогава усещане, че предстои някакъв катаклизъм, социален и обществен прелом. Една сутрин просто се събудихме в ситуация на извънредно положение, непознатата „чума“ малко по малко се превръщаше в сянка на ежедневието, започна да краде от свободата ни, нанесе непоносими съдбовни удари, за които никой не би могъл дори да подозира. Защото тогава, в началото, точно преди една година – имагинерното чудовище все още бе далечно, стоеше пред нас в неясни очертания. Единственият „проблем“ пред областта беше неговото отсъствие, но никой не подозираше колко рязко ситуацията предстои да се промени. До 29 април. Руската рулетка на COVID-19 в Разградско се завъртя отпосле и изведнъж, сякаш разби някаква нелепа надежда, че нашият регион ще остане встрани от новата война, пред която беше изправен целият свят.
За първи път диагнозата „коронавирус“ бе поставена на 41-годишен мъж от Ясеновец, съпругата му се зарази след него. Разградското село бе първото огнище, за първи път се наложи да се сблъскаме със само чуваната дотогава строга карантина. КПП-тата допълнително засилиха усещането, че ежедневието вече няма да бъде същото, а локдаун се превърна в най-оборотната дума на изминалата година. Бързо разбрахме, че вирусът не подбира по възраст и пол – четиримесечно бебе и баба му бяха едва петият и шестият заразен в региона. Маската стана задължителен аксесоар, далеч обаче не моден, и без това безлюдните улици съвсем опустяха. Сценарият, който бяхме гледали само във филмите, излезе от екрана.
Чудовището на XXI век бързо разпростря шиповете си из малки и големи градове и села – след Ясеновец положителни тестове дадоха в Бърдоква, Исперих, Разград, Вазово, Китанчево, Синя вода, Подайва, Къпиновци, Гороцвет, Драгомъж… Областният център „падна“ на трети юни. През следващите 4 месеца, до края на август, се заразиха 156, а тепърва предстоеше да броим рекордите. Днес числото надхвърля 3580 заразени в областта, което представлява малко над 3 процента от цялото население.
Съвсем скоро след като спряхме да търсим заразените под дърво и камък, вирусът започна да чертае черната статистика, която тепърва щеше да промени многобройни човешки съдби завинаги. На 12 юни COVID-19 погуби първия живот в Лудогорието – 79-годишен мъж от Исперих изгуби неравната битка. Почернени останаха и семейства на медици.Първият лекар, който се зарази на 14 май, бе от Детско отделение в областната болница, първата жертва в бяла престилка бе личният лекар д-р Михайлов, който загуби битката в началото на ноември. Броят на починалите продължава да се увеличава и днес – 256 не успяха да се излекуват от началото на пандемията, 82-ма загубиха живота си само от януари насам.
Здравната система посрещна новата заплаха неподготвена, усетихме последиците от липсата на адекватни реформи, в началото нямаше предпазни средства, тестове, лекари… Кризата бе налице, щаб за справянето с нея бе създаден в предпоследния ден на февруари. Първоначално кормилото му пое зам.-директорът на РЗИ д-р Анатолий Стойнов, от неговите допълнителни мерки вече няма нужда. Очакванията тогава са били за бързо отшумяване на новия вирус, си спомня той. Вече година обаче някои от здравните инспектори работят без почивка, през уикендите и по време на празници. Недостиг на кадри има и при тях, мнозина изпитват последиците от психическото и физическото натоварване.
Първите месеци обаче информация за заразените пристигаше предимно от Русе, защото нашенци се лекуваха там. Благодарение на даренията на Кирил и Георги Домусчиеви битката с неизвестното изглеждаше по-поносима, но разградските болници се бяха устремили към най-голямото предизвикателство, което едва предстоеше.
„С двояки чувства посрещнахме новината за новия вирус, не знаехме как ще се развие.“, коментира година по-късно директорът на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Гечо Жеков. „Трудно преминахме през тази една година на изпитания, но се справихме добре, взехме четирима външни инфекционисти.“, отчита медикът, споделяйки, че най-тежко се преживява смъртта на пациентите, която сега расте заради мутацията на вируса.
Днес, когато цялата страна е оцветена в опасното червено, Разградска област държи предни позиции по най-малко заразени. Причината и за по-късното навлизане на вируса тук, коментира д-р Стойнов, е липсата на големи населени места, градски транспорт, молове.
COVID-19 обаче намери други пътища, по които да достигне до повече хора в региона. Така заразата плъзна сред ученици и учители. Различни паралелки бяха поставяни под карантина, вирусът затвори класните стаи, погуби 5 учители.
Разликите 12 месеца по-късно след първия заразен разградчанин са видими – голяма част преминаха през заболяването, информационният дефицит намаля и главното – вече държим в ръцете си ключа за изхода – ваксините. По време на настоящата трета вълна инспекторите в РЗИ са най-натоварени, защото са ангажирани именно с логистиката на лекарствата, разказва д-р Стойнов, всяка седмица се пътува до София. „Ако до есента се ваксинира 50 на сто от населението в областта, ще посрещнем есенния сезон по-леко. Вирусът няма да изчезне напълно, но следващия път може да премине като грипна вълна“, обяснява той, за целта ще спомогне по-голямото количество предпочитани ваксини, което ще пристигне през май и юни. До понеделник този процент бе 9, или 9723 имунизирани в областта.
След редица локдауни, заключване и отключване на ресторанти, училища и…държави, надеждите в дните преди светлия Великден са за едно по-спокойно лято. А сценарият за нов щам, който ще ни върне обратно в изходна позиция, да си остане в сферата на теориите…
Десислава СТЕФАНОВА




