Селските училища в община Разград

Взаимни училища по българските земи започват да се разкриват след 1835 г. на мястото на килийните. От 1873 г. до 1878 г. те се наричат основни училища по решение на Варненско-Преславския училищен събор, но се подразбират като начални. След Освобождението от 1878 г. училищата се регулират със закони. Някои български и турски училища се откриват по силата на Закона за устройството и материалното поддържане на училищата от 1882 г. и Закона за държавните и частните училища от 1884 г.

От 1909 г. се предвижда задължително изучаване на български език и българска история и география в частните турски училища. До 1920-1925 г. турските първоначални училища обаче не се съобразяват твърде много със законодателството. Учениците усвоявали четенето на Корана, наизустявали отделни негови части, учели се да извършват ритуалните молитви. Само в отделни училища те получавали елементарна писмена грамотност на османотурски език и някои аритметични действия. Български език в турските училища понякога се учи в трето или четвърто отделение – стига да ги има и да са налице учители (моалими) или ходжи, които да го знаят. През 1925 г. тези училища се задължават да назначават български учители по тези предмети, а български се изучава във всички отделения. Забелязва се тенденция за намаляване на учителите ходжи.

Новата турска азбука е приета през 1928 г. „Турският език е затворник от векове и сега изхвърля веригите си“, заявява президентът Мустафа Кемал Ататюрк. Латинската азбука, обяснява той, ще направи турския език разбираем за западния свят, което ще помогне на страната да продължи напред заедно с по-прогресивните нации. Да, обаче в нашите турските училища отначало не се допуска обучение по латинската азбука на турския език. След 1930 г. положението в турските училище се систематизира и подобрява. Отменя се обучението по османотурски език. Независимо че са частни турски, държавата отпуска бюджети и за тях. Като се изключат заварените училища, за някои села няма точни сведения за годината, в която са разкрити техните училища след 1878/79. Все пак до 1890 година в Разградска община (по сегашния й състав) няма село без училище. За това сочи бюджетът на училищата в „Изложение за положението на Разградски окръг“ от 1890 г. на окръжния управител Харалан Ангелов. Логиката е безспорна – щом има бюджет, има и училища Някои данни по-долу са взети от горния източник и ДА Разград (Пътеводител на архивните фондове 1714-1984 г. и Списък на фондовете на Териториален държавен архив, Разград, „С” – епоха).

Постепенно до 1905 г. всички училища се сдобиват със свои сгради, което се вижда от статистическите сведения за Княжество България за същата година. Все пак сградите се категоризират на годни, полугодни (килия/одая) и неотговарящи на минималните изисквания за провеждане на учебни занятия (нещо средно между кокошарник и килия).

За времето от 1878 г. до 1944 г. неграмотността сред турското население средно 88 %. Това смъква надолу статистическите данни за грамотност въобще. През 1893 г. в Раградска околия на 100 човека се падат от 10 до 15 човека грамотни. Общият брой на грамотните в околията за посочената година е 8927 човека, от тях 6349 мъже и 2578 жени. След Разградска околия по грамотност са Бургаска, Балчишка, Свищовска, Татар Пазарджишка, Ямболска, Самоковска, Еленска, Ески Джумайска. По окръзи за 1893 г. след Разградски окръг по грамотност са Видински, Врачански, Ломски, Силистренски.

Ето и данни за училищата в някои от селищата на днешната Разградска община.

Взаимно училище в с. Топчу (с. Топчии) има от 1847 г. От 1879 г. е първоначално училище. През 1887 г. приема името „Христо Ботев“. Към 1920 г. става прогимназия (основно училище). Закрито като ОУ през 2008 г. Движението на населението е 1034 човека през 1881 г., 2072 човека през 1934 г., 431 човека през 2019 г.

Взаимно училище в с. Арнауткьой/Арнаут (с. Пороище) от 1851 г. От 1879 г. е първоначално училище. Става Народно основно училище „Княз Симеон Търновски“ през 1939 г. След 1944 г. е Основно училище „Хр. Смирненски“. Закрито е 1980 г. От 1966 г. има Оздравително училище. Закрито като Основно оздравително училище „Ст. Пандуров“ през 2006 г. Движението на населението е от 1531 човека през 1881 г., 1828 човека през 1934 г., 306 човека през 2019 г.

Взаимно училище в с. Дикили таш (с. Побит камък) от 1851 г. От 1879 е първоначално училище. Става прогимназия през 1919 г. От 1945 г. е с името „Стефан войвода“. Закрито е като ОУ през 2008. Движението на населението е 1503 човека през 1881 г., 2049 човека през 1934 г., а през 2019 е 200 човека. От 1800 до 1815 г. с. Дикили Таш носи името с. Йени кьой (Ново село).

Взаимно училище в с. Хюсенече (с. Осенец) от 1852 г. След Освобождението е първоначално училище. От 1891 г. носи името „Д-р Петър Берон“. От 1909/1910 г. е прогимназия. Сега е ОУ „Д-р Петър Берон“. Помощно училище интернат „Хр. Ботев“ в село Осенец е разкрито през 1952 г., а в края на учебната 2016/2017 година е преобразувано в Център за специална образователна подкрепа. Закрито като ЦСОП през 2018 г.

Взаимно училище в с. Хасанлар (с. Гецово) от 1852 г. Закрито като Основно училище „Иван Вазов“ през 2008 г. Движение на населението е 1242 човека през 1881 г., 2654 човека през 1934 г., 1602 човека през 2019 г. От 1894 г. с. Хасанлар е преименувано на с. Борисово, а от 1948 г. е с. Гецово.

Взаимно училище в с. Къзъл Мурад (с. Благоево) от 1859 г. От първоначално след 1879 г. става прогимназия през 1919 г. Закрито като Основно училище „Христо Ботев“ през 2008 г. Движението на населението е 1584 човека през 1881 г., 2167 човека през 1934 г., 541 човека през 2019 г. Kъзъл означава яркочервено, в случая Червенокосия Мурад. Името Мурад означава желание, воля. От януари 1878 г. е Ново село, от 1880 г. е Батенберг, от декември 1947 г. е с. Благоево.

Взаимно училище в с. Дряновец от 1860 или 1870 г. Закрито като Основно училище „Хр. Ботев“ през 2008 г. Движение на населението: от 1291 човека през 1881 г.,, 2729 човека през 1934 г. до 600 човека през 2019 г. Логопедично училище с. Дряновец е разкрито през 1968 г., закрито е през 1994 г.

Първоначално частно турско училище в с. Калово (с. Дянково) има след 1880 г. То става основно през 1927 г. След 1944 г. носи името „Назъм Хикмет“. Съществува до 1960 г.

Начално училище „Отец Паисий“ в с. Калово от 1902 г. в дарена частна къща. През 1913/1914 г. се построява нова учебна сграда с 2 класни стаи, а през 1925 год. тя е разширена с още 4 стаи. През учебната 1936/37 става пълно Основно училище. Движение на населението: 1981 човека през 1881 г., 3967 човека през 1934 г. до 2454 човека през 2019 г. Селото получило името си по израза „калъ овая“ – „останете на поляната (на равното)“ според легендата за заселване на керван, бягащ от чумата в Мала Азия. От 1950 г. с. Калово носи името с. Дянково, макар че комунистическият функционер Дянко Стефанов е роден в с. Помощица, Поповско.

Първоначално училище в с. Дермен Калфа кьой/Мустафа халифе/Калфа дере/Телец (с. Балкански) има от 1887 г. Става основно училище през 1923 г. Закрито като Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1997 г. Дермен не е само воденица, а дума с три значения: мелница изобщо, лекарство, жилетка (елек) с бродирана предна част (бродиране изобщо). Не трябва да се смята, че арабската дума калфа означава само помощник на майстора. В турския език тя още е човек, който води децата от домовете им на училище и от училище до домовете им, както и помощник-учител в начално училище, писар в управление. Името Мустафа означава човека, който е избран, пречистен, притежава лидерски качества. Казват, че хората с това име действат със силата на разума и логиката. Халифе (халифа) означава имам, добре образован човек, писар в управление, учител. За времето от 1934 г. до 1950 г. е село Телец. Движение на населението: от 1277 човека през 1881 г., 1499 човека през 1934 г. до 206 човека през 2019 г. Преименуването на Дермен Калфа/Калфа дере е трудно поради съществуването у нас на още 6 села, съдържащи в името си Калфа. Те са преименувани преди 1934 г. При толкова много „калфи“ със заети имена, остава произволно избраното име Телец. Става с. Балкански от 1950 г., поради произхода на населението там.

Първоначално турско училище в с. Килли Куюджук (с. Киченица) след 1880 г. Става турско основно училище през 1925 г. Съществува с име „Енвер Ходжа“ след 1944 г. до 1960 г. Основно българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ от 1912 г. Население: 547 човека през 1881 г., 1077 човека през 1934 г., 616 човека през 2019 г. Килли Куюджук означава Глинен кладенец. Тук обаче „кръстникът“ на с. Киченица е надминал себе си. Килли е дума, която освен глина, означава в някои контексти космат, четинест. Фантазията на преводача е преобърнала това значение в кичест, а от там и Киченица, като се абстрахира от кладенец.

Първоначално частно турско училище в с. Касъм Куюджук (с. Раковски) след 1880 г. до 1944 г. След това става Турско основно училище – с. Раковски, Разградско 1944-1959 г От 1898 г. има българско начално училище. След 1934 г. приема името „Г. С. Раковски“. Сега е основно училище. „Касъм Куюджук“ означава Зимен кладенец. Преименувано на с. Раковски през 1934 г. Движение на населението: 549 човека през 1881 г., 2932 човека през 1934 г., 1927 човека през 2019 г.

Първоначално частно турско училище в с. Зинджирли куюджук (Синджирлия кладенец) след 1880 г. След 1944 г. е Основно турско училище. Селото е преименувано на Кладенци през 1934 г. От 1955 г. с. Кладенци се присъединява към с. Раковски заедно с училището. Население през 1881 г. 1071 човека.

Първоначално частно турско училище с. Липник. Основано след 1880 г. Народно начално българско училище „Климент Охридски“ – с. Липник, Разградско, е със запазен архив от 1928-1970 г. Движение на населението: от 514 човека през 1881 г., 840 човека през 1934 г., до 482 човека през 2019 г.

Първоначално частно турско училище основано след 1880 г. в с. Ахмак (с. Мортагоново). След 1944 г. е Турско основно училище „Георги Димитров“ до 1959 г. Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ има от 1908 г. Закрито като ОУ „Н. Вапцаров“ през 2008 г. Движението на населението е от 1168 човека през 1881 г., 1927 човека през 1934 г., 915 човека през 2019 г. Думата „ахмак“ е твърде нелицеприятна и означава „човек, който не може да използва ума си“. Макар че в миналото името на селото е изписвано като с. Ахмак или с. Ахмач, то не би било трудно да се помисли, че няма кой да назове селото си с такова име. Възрастните хора не казваха Ahmak köy, а Amaç köy. В старите думи на турски език Amaç означава или двойка впрегнати волове, или рало (орало). Това дава повод да се отхвърли една дългогодишна традиция в тълкуването на старото име на с. Мортагоново.

Първоначално частно турско училище в с Инебекчи (с. Стражец) има след 1880 г. Официализирано от 1921 г. От 1950/1951 учебна година в селото е открито българско училище. В началото на учебната 1959/1960 година двете училища се сливат в начално училище, което е до четвърти клас. Сега е ОУ „Елин Пелин“. Отначало селото е Инебейджилер, след това е Инебегчи. Първото идва от личното име Ине (Юне), което означава слава, известност. Бег е същото като бей, но преводачът от 1934 г. се измъкнал хитро от думата „бег“ с прегласа от „г“ на „к“ в разговорната форма „bekçi“ (страж, пазач) и Инебегчи (Инебейджи) станало Инебекчи, т.е. Стражец, без името Ине. Движение на населението: 586 човека през 1881 г.. през 1934 г. 802 човека, 1447 човека през 2019 г.

За училището в с Каба кулак (с. Ушинци) не съм намерил сведение за откриването, но предполагам, че е преди Освобождението. Има архив от 1928 г. Закрито е като Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Движение на населението: 563 човека през 1881 г., 789 човека през 1934 г., 239 човека през 2019 г.

Първоначално училище в с. Черковна има след 1880 г. През 1891 г. приема името „Св Св. Кирил и Методий“. През 1929 г. до 1934 г. става прогимназия. След това отново е начално училище. От 1945 г. до 1969 се възстановява като основно училище. Закрито като ОУ през 1969 г.

Първоначално частно турско училище с. Дущубак след 1880 г. до 1944 г. Става турско основно училище 1945-1960. Българско начално частно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Дущубак (с. Ясеновец) е открито през 1914 г. Преобразува се в Българско народно първоначално училище „ Св. Св. Кирил и Методий“ през 1927 г. Става основно училище през 1937 г. Съществува и сега като ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Население: 1463 човека през 1881 г., 2876 човека през 1934 г., 2350 човека през 2019 г. Отначало е Dişbudak (Дишбудак – ясеново дърво), после след епентеза (вмъкване на звук в състава на дума при изговор) става Дущубак.

Начално училище „Отец Паисий“ в с. Кючюк ада кьой (с. Островче) от 1884 г. Закрито е през 1970 г. Децата отиват да учат в интерната на Оздравително училище с. Пороище. От 2006, доколкото са останали ученици, се учат в ОУ „Виделина“, което е средищно училище в с. Сейдол, община Лозница. Движение на населението: 485 човека през 1881 г., 906 човека през 1934 г., 80 човека през 2019 г. От 1934 г. е с. Островче.

Частно турско първоначално училище с. Недоклан след 1880 г; Става народно основно училище „Кирил и Методий“ с. Недоклан (може би) след 1908 г. Има архив за 1954-1970 г. Движение на населението: през 1881 г. 188 човека, през 1934 г. са 532 човека, през 2019 г. са 189 човека. Старото име не се помни. Легендата е, че след нападение на кърджалии останал един жив фурнаджия Недьо, който се скрил в пещта. Оттам името станало Недьо калди (останал), та сега е Недоклан.

Турско частно първоначално училище с Калайджии (с. Радинград) след 1880 г. Нямам информация кога е закрито (възможно е 1959 г.) и имало ли е българско училище след 1923, когато се заселват първите преселници от с. Дряновец. Движение на населението: 418 човека през 1881 г., 559 човека през 1934 г., 236 човека през 2019 г. От 1934 г. е с. Радинград.

Горско климатично училище „Юрий Гагарин“ с. Гръбчево, Габровско 1961-1984 г.

Народно начално училище „Митко Палаузов“ при Комплексно-опитна станция – Разград в периода 1954-1988 г.

Ето и с какъв бюджет са разполагали училищата в района преди 130 години

Училища в Разградска община (по сегашен брой на селищата) с размер на бюджета през 1890 г. /от най-голям до най-малък/ в лева

От данните по-горе е видно как се е формирал бюджетът на училищата.

Тук не влизат таксите, плащани от родителите на училищните и джамийските настоятелства за заплатите на учителите, които се определят с контракт.

Средната месечна заплата на учител в българско училище за 1889/90 г. е била около 100 лева. В селата с български училища до края на XIX век се запазва предосвобожденската традиция за дарение на даскала (ако е външен): ризи, кърпи, пешкири, чорапи, плоскаче (плоско шише) ракия, бъклица вино. По църковните празници учителят също получавал подаръци: по Сирница (Сирни заговезни) се подаряват няколко яйца и халва, по Великден – кравай с червено боядисани яйца. По гроздобер на учителя се полагало котле шира, а по Коледа – къс месо и къс сланина. Между Коледа и Заговезни е възможно да получи пържена или печена кокошка, баница, нещо сладко и бъклица с вино. За Нова година му се носи сухо грозде, шекер и кафе. Ако даскалът пее в черквата, също му се плаща.

След Освобождението страната ни няма своя монета и из джобовете на хората са се подмятали всякакви сребърни и златни пари – меджидиета, бешлици, рубли, флорини и пр. Държавата е определяла твърде произволен курс за тях, което е създавало хаос в монетното обращение. През 1887 г. се спира приемането на тези монети, но на практика чак през 1889 г. под натиска на БНБ в страната се установява паричната единица лев. Тогава се установява т. нар. сребърен стандарт и 1 лев е равен на 1 франк. Първите български банкноти от 20 и 50 лв са отпечатани през 1885 г. Като цяло обаче са предпочитани монетите.

Ето някои цени за 1890 г.: 1 хляб (500 гр.) е 25 стотинки, 1 ока /1.280 кг/ телешко или овче месо е 60-70 ст., бялото брашно е 60 стотинки, 1 ока брашно с трици е 40 стотинки, 1 кг ориз е 45 стотинки, 100 кг зърно струва 16-17 лева. Нека всеки сам си направи сметка какъв е бил стандартът на един учител по това време.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ