
През 1806-1812 година се водила поредната Руско-турска война. Формален повод за нея били оставките на управителите на Молдавия и Влахия, които по договор трябвало да се съгласуват с Русия. След примирие от 1807 година, в края на април 1809 година военните действия между Русия и Османската империя се възобновили.
На 4 февруари 1810 година за главнокомандващ на Дунавската (Молдавската) армия бил назначен граф, генерал от инфантерията (пехотата), Николай Михайлович Каменский (1777-1811). Званието му съответства на втори клас от таблицата за ранговете в Русия, с обръщение „Ваше превъзходителство“. Генералът от пехотата може да ръководи големи войскови съединения (корпуси) и големи формирования (армия, фронт). Бил е под ранга на фелдмаршал и над генерал-лейтенант.
В средата на май 1810-та генерал Каменски преминал Дунав. Различни части от неговия корпус на 19 май завладели Тутракан, на 22 май с щурм завзели Базарджик (Добрич), на 30 май паднала Силистренската крепост, а на 1 юни идва ред на Разград.

Кои войски тръгнали към града? В самия ден на падането на Силистра била дадена заповед отрядът на генерал-майор (тогава) Иван Василиевич Сабанеев (1770–1829) да бъде насочен към Разград. В отряда влизали 7-ми Егерски и Архангелоградски мускетарски полкове в състав 1860 човека, кавалерия от 757 човека и една полурота от батарейната артилерия. По същото време от Тутракан за Разград се отправил отрядът на полковник (тогава) Феодор Иванович Сандерс (1755–1836), който се състоял от 2600 пехотинци, 650 кавалеристи, една полурота на батарейната артилерия. Отрядите на Сабанеев и Сандерс трябвало да се съединят на 31 май и да атакуват Разград на 1 юни 1810 г. На около 30 версти от Силистра (32 километра, някъде между Дулово и село) обозът на ген. майор Сабанеев бил атакуван от около 200 човека българи (?), наречени от руските историци „бродяги“, които били въоръжени. Било наредено да ги елиминират на един батальон от Брянския мускетарски полк и на два ескадрона на Серпуховския драгунски полк. Те бързо разгонили сбирщината и се присъединили към отряда на Сабанеев.
На първи юни отрядите на Сабанеев и Сандерс се съединили на височините пред Разград, Като най-старши ген. майор Сабанеев поел командването. Отпред на града турците поставили 1000 човека отбрана конница (кавалерия), начело с Дели паша. Също толкова конници имало зад река Бели Лом на височините по пътя за Попово. Първата турска конница била атакувана незабавно от казаците на Атаманския конен казашки полк в състава на отряда на ген.-майор Сабанеев. Начело бил полковник (тогава) Степан Фьодорович Балабин, 2-ри, (1763-1818). Той бил подпомогнат от два ескадрона хусари от Александрийския батальон в състава на отряда на ген. майор Сабанеев. Частта на полк. Балабин разбила турците и ги принудила да се спасяват поединично на различни посоки, като някои от тях избягали по посока на пътя за Шумен. В боя турците изгубили три знамена. Дели паша бил ранен, взет в плен и скоро след това умрял от раните си.
Между другото, пехотата от двата съединени отряда на Сабанеев и Сандерс заела височините над Разград (там където днес е подстанцията). Там се разположили и двете полубатареи с по четири оръдия. Под тези височини имало вал (дълъг и висок земен насип), а снарядите се насочвали към града зад вала. Османците понесли големи загуби, но въпреки това също открили огън със своите батареи. Виждайки обаче значителните сили на руснаците, те изпратили скоро парламентьор за предаване на града, но с искане за оттегляне с оръжието си, а жителите да се отправят където пожелаят. Генерал Сабанеев отпратил парламентьора с искане за безусловно пълно предаване за половин час на града, войската и жителите, без да влиза в никакви преговори. Ако това не се случи, заплашил с всеобща атака. За случая добавил още две батареи. Същевременно забелязал, че по пътя за Шумен започнали да се изтеглят жители с волски и биволски каруци под прикритие на останалата конница на турците. Командващият веднага взел мерки. Три ескадрона Александрийски хусари, един батальон на Волински улански полк атакували транспорта, а заедно с още един ескадрон от Александрийски хусари спрели каруците и напълно унищожили остатъците от турската конница. Единици се спасили с бягство към Шумен. След като насроченият половин час изтекъл, ген. Сабанеев наредил към града да се открие огън от всички налични оръдия.
Съвсем скоро под огнения ад пристигнал нов парламентьор. Той обявил готовността на османските войски да се предадат с оръжието си, но да оставят и да не рушат имуществото на жителите. Предложението било прието. Целият османски гарнизон в Разград сложил оръжие. Руснаците пленили 3000 човека, 12 знамена, 6 оръдия, голямо количество барут и снаряди. Обезоръжили и местните жители турци. Загубите на руския отряд се свели до 6 убити и 66 ранени войници.
Особен интерес буди началникът на османските войски в Разград Чаркаджи Сюрюрю Мехмед паша (Çarkacı Sürûrî Mehmet Paşa). За него не се знае почти нищо. Името му означава по думи следното. Чаркаджи е дума, получена чрез добавяне на турския суфикс „джи“ към думата Çarha, което означава „колело“ на персийски. В случая обаче Çarhacılar (чархаджилар) са войници, избирани от най-добрите и често са използвани в разузнавателния кавалеристки ариергард с леки оръдия пред основния корпус на войската. Süruri означава щастлив, обичан, радостен. За зла участ щастието бяга от Мехмед паша и след като се връща в Истанбул, той е обезглавен за това, че се е предал. Обикновено турските историци са много обстоятелствени за османски военачалници, които постигат бойни успехи. За биографията на Чаркаджи Сюрюрю Мехмед паша не е писана и дума, което важи и за Дели (Лудия) паша. Все пак от руските историци се знае, че при пленяването Чаркаджи Сюрюрю Мехмед паша е имал лично знаме от три конски опашки в син, червен и черен цвят, а самият прът е украсен с източни орнаменти. Това поставя пашата много високо в османската военна йерархия с чин нещо като генерал-полковник по днешните норми.
По това време аян в Разград е Абдулах Ага (Ayan Abdullah Ağa 1807-1813), но никой не го зачита за нещо и руснаците не го закачат. За тяхна голяма изненада те намират в Разград молдовския княз Скарлат Калимаки (Scarlat Callimachi). От сериозно тайнствен характер историята излиза на светло. Ето какво пише през 1897 г. румънският историк Александру Ксенопол (1847-1920), който тогава е професор в Яш. Въпросът е важен, затова цитирам откъс от румънския текст от книгата му (Xenopol, A. D., Istoria și genealogia casei Callimachi, Bucuresci, 1897): „През 1807 г., когато руснаците са готови да сключат мир за примирие в Слобозия, Калимаки отново е назначен за господар на Молдова, но чрез разваляне на мирните договори той заема трона и сега толкова малко, колкото при първото си назначение. Скарлат Калимаки, неспособен да достигне целта си, по заповед от султана, следва армията на везира и влиза в Разградската крепост. Крепостта е превзета от руснаците с нападение, той е заловен на 3 юни 1810 г., заедно с пашата. Руснаците отведоха в Букурещ цялата му свита, а принц Скарлат е държан от граф Каменски, който след това го изпрати в Харков, където остана до сключването на мира от 1812 г., извел го на трона на Молдова“.
Макар че в текста има допусната грешка за датата на превземането на Разград от руските войски, то се вижда, че княз Калимаки (Калимачи, Калимахи) е бил в Разград от 1807 до средата на 1810 г. И сега тук следват някои пояснения. Молдавският княз Скарлат Калимаки (1773-1821) по право е наследник на трона на княжество Молдова като син на княз Александру Калимаки, господар на княжеството от 1795-1799. След редица други управници, синът Скарлат Калимаки се добира до трона за времето от август до октомври 1806 г. По настояване на дипломатите на Първата френска империя всъщност господар на Молдова в годините 1802-1807 е Александър Мурузи. Султанът настоява и назначава за княз на Молдова Скарлат Калимаки от 1807 г., но това не се случва и той остава номинална фигура, без да стъпи в княжеството. Руснаците окупират Молдова и поставят за нейни господари техни подставени лица до 1812 г. Чак през октомври 1812 г. Калимаки става господар до септември 1819 г. По това време сред неговите сътрудници са българинът Стефан Богориди и Маркос Драгумис. Очаквайки да стане княз на Молдова, Калимаки е укриван от османските власти за времето от 1807 г. до юни 1810 г. на безопасно според тях място, каквото е Разград, Градът е близо до Русе и при първа възможност може да замине за Яш и да поеме властта.
В Разград на Калимаки са осигурени всички удобства за него и семейството му в отделна къща. Той е женен за Смаранда Калимаки, по баща Маврогени (1774-1842). От този брак се раждат три деца – принц Александру Калимаки (1800-1879), станал управител на о. Самос 1852-1854, принцеса Ралу Калимаки, по мъж Палади (1803-1821). Третото дете – принцеса Еуфросина Калимаки се ражда в Разград през 1810 г. След години (1825) се омъжва за морския капитан Никифор Пападопул (неизв-1862). Еуфросина живее до 1878 г. За близо три години и половина в Разград живеят един княз, един принц и две принцеси. В началото ми се видяха малко множко за малкия град с 8000 жители население, но както се казва, положението е такова. За залавянето на княза и смейството му в Разград, турски източник пише: „Калимаки е заловен от близо триста казашки войници в имението му извън Разград“. Що се отнася до съдбата на Скарлат Калимаки след това, тя е следната. През 1819 година е осъден на смърт по подозрения в сътрудничество с Русия, но успява да се оправдае. През 1821 година е назначен за княз на Влашко, но не заема поста, заради започналата Гръцка война за независимост и Влашкото въстание. Скарлат Калимаки е отровен на 12 декември 1821 година в Болу (град между Истанбул и Анкара) заради подозрения, че симпатизира на гръцкото национално движение.
Що се отнася до руския отряд в горе споменатите действия, той напуска Разград на 3 юни 1810 година, за да участва в обсадата на Шумен. Част от останалите руски сили по-късно се изтеглят към Русе.
В крайна сметка в резултат на сраженията Разград претърпява значителни щети, много от християните малко след това се изселват във Влашко, на тяхно място идват балканджии. При оттеглянето на руските войски през тази война е разрушено и богатото и развито тогава село Пороище, което твърде мъчно се възстановява по-късно.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници: Гр. Каменскiй 2, кн. Голенищевъ-Кутузовъ и Чичаговъ, Война Россiи съ Турцiей 1806-1812 гг. Томъ III. 1810, 1811 и1812 гг. С. –Пербургъ, 1897; Xenopol, A. D., Istoria și genealogia casei Callimachi, Bucuresci, 1897; Ömer Faruk Uzun, 1806-1812 Osmanli-Rus Harbi’mde Rus ordusunin Tuna harekati, Yüksek Lisans Tezi, Hacettepe Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü, Ankara, 2020; Şânî-zâde Târihî, Cilt I; Târîh-i Cevdet, Kitap 3, Cilt IX.




