
Елиана Митова е журналист. Работила е за в. „Класа“, „Нощен Труд“, „Подкрепа“, „Свободен народ“, „Софийска правда“, сътрудничи на БНР, БНТ, на литературни издания. Има стотици публикации по въпросите на културата, литературата, социалната политика, дипломацията и историята в столични вестници и списания. Интервюира писатели от ранга на Марио Варгас Льоса, Ана Мария Матуте, Лаура Ескивел, Онелио Хорхе Кардосо, Николай Хайтов, световни звезди като Хосе Карерас, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, актьори, художници, политици. Автор е на книгите: „Срещи с балетни дейци“ (1989), „Оперната прима Катя Спиридонова“ (1989), „Аз не съм царица на чардаша“ (биография на Мими Балканска, 1989), „Моите срещи с Елисавета Йовович“ (1992), „Анелия Шуманова, една звезда на оперетата“ (1994), „Басът Антон Дяков“ (1996), „Павел Елмазов, комикът на оперната сцена“ (2004).
Завършила испанска и италианска филология в СУ „Кл. Охридски“. Специализирала в Хавана.
Събитията в нашата страна в периода септември 1944 – януари 1959-та неведнъж са подлагани на сериозни исторически изследвания. Фактите са известни, а различни автори ги тълкуват в различна светлина – в зависимост от собствените си политически убеждения и нагласи.
От конкретните факти ни делят малко повече от 70 години – период, твърде незначителен за историята. Но независимо от факта, че в миналото ни вече няма скрито-покрито, че за събитията, последвали датата 9 септември 1944-та, за Народния съд и последиците от него се говори без заобикалки, мнозина българи не познават достатъчно добре механизмите на онова размирно време.
Оказва се, че в различните части на България политическата промяна е протекла в различна степен драматично. Някъде насилието е било повече, другаде – по-малко. Една прелюбопитна книга се опитва да хвърли светлина върху петнайсетте години, за които вече стана дума, в района на Разград – „Политическите процеси в Разград (септември 1944 – януари 1959 г.)“. Тя излезе с логото на „Сиела“ и вече се радва на завиден читателски интерес.
Разказът в тази книга няма за цел да слага историческа присъда или да заклеймява някого…Авторът, Димитър Петков, д-р по история, показва как широко прокламирани социални и демократични идеи могат да се използват за установяване на тоталитарен режим на управление. В близо 400 страници Петков представя една микроистория на Разград, в която се оглежда съдбата на цялата нация и държава в края и след Втората световна война. Нека кажем още нещо за автора. Димитър Петков е професионален историк. През 2006 г. специализира в Белград по проблемите на дипломатическата история на Югоизточна Европа след Втората световна война. Година по-късно защитава докторска дисертация пред Висшата атестационна комисия при БАН на тема „Българо-югославски политически отношения (февруари 1947 г. – октомври 1956 г.“. Стига до финалния кръг на европейския конкурс за музейни специалисти в Брюксел във връзка с проекта на Европейския парламент за създаване на Музей на Европа В периода 2018-2020 г. американското списание за история „History Research“ го избира за един от своите рецензенти. Автор е на различни студии и статии по въпросите на съветската политика в Югоизточна Европа, българо-югославските и съветско-югославските отношения през Втората световна война и след нея, публикувани в авторитетни научни издания.
Димитър Петков е изключително прецизен автор. В новата си книга той проследява първите стъпки на новата власт в Разград непосредствено след 9 септември 1944-та, опитите за съпротива срещу нея, събитията в града и последвалите ги партийно-политически борби, чийто край е предизвестен. Авторът много сериозно изследва политическата ситуация в Разградска околия. Обекти на неговото внимание са Референдумът за републиката и изборите за Велико народно събрание през май 1946-та. Значителна част от книгата е посветена на живота в Разград под сянката на сталинизма. Става дума за дейността на Държавна сигурност, за чистките, организирани от комунистите срещу противниците на системата, както и за участието на турците в тези процеси.
Оказва се, че в Разград е имало и инакомислещи хора, които не са се подчинявали сляпо на режима. Димитър Петков не премълчава имена и факти. Оказва се, че в един сравнително малък град като Разград в края на Втората световна война се разгръщат с пълна сила процесите, които наблюдаваме и в големите селища на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Градът и неговата околия са всъщност конкретен микромодел на всичко, случило се в страната в периода септември 1944 – май 1959-та. Провинциалният комунистически тоталитаризъм се налага категорично, а местното население – българи и турци, ще му се подчинява в следващите десетилетия. Съпротива срещу установения режим на управление обаче съществува и доказателство за това е развилото се в района на Разград горянско движение. Проявите му са жестоко преследвани и удавени в насилие. С времето комунистическата идеология претопява мисловните нагласи. Коалиционната власт на ОФ, в която комунистите са определящи, отвръща с арести и преследване на опозиционните формации. В зададените от комунистите идеологически рамки е вкарано и турското население, сред което компартията създава и свои кадри. Това население е обект и на турската пропаганда, която оказва въздействие върху поведението и мисленето му. В това е неговата драма – то попада попада между комунистическата идеология и турската пропагандна машина. То се превръща в етническо поле за противопоставяне между България и Турция.
В началото на 1959-та Разград вече е окръжен център. Следват 31 години, през които всички – и българи, и турци, ще бъдат задължени да се съобразяват със законите на тоталитарната власт.
Разгръщайки „Политическите процеси в Разград (септември 1944 – януари 1959 г.)“, читателят има шанса да обогати познанията си за политическия живот у нас като цяло в годините до политическата промяна на 10 ноември 1989-та. В този смисъл книгата на Димитър Петков е ценна за всяка домашна библиотека. А по-младите изследователи на историята ни ще се убедят отново, че благородни идеи, звучащи като красива музика за ухото, често се използват за не чак толкова благородни цели
Елиана МИТОВА




