
В Седмицата на Апостола на свободата, посветена на 148-та годишнина от обесването му, влязох в ролята на репортер и направих интервю. Учим в Основно училище „Васил Левски“ – Разград и затова реших да попитам съучениците си какво биха казали на Дякона, ако той беше жив и е тук, сред нас. Отговорите пред микрофона си приличаха много – че заради делата му се гордеят, че са българчета и че учат в училище, което носи неговото име.
За нас той е пример и вдъхновение да следваме мечтите си. Сигурно затова всеки от нас, учениците в ОУ „Васил Левски“, тук е намерил своя връх, това в което е най-добър.
Попитах нашата класна Валентина Георгиева какво е за нея това училище, в което работи толкова много години. Тя отговори, че е горда, че е учител именно тук и че е щастливка, че има шанса да преподава на деца като нас, учениците от 4 „а“ клас.
И аз като Левски имам мечта и я следвам – тя е да стана най-добрият баскетболист. Работя за това всеки ден и се гордея с постиженията си досега. Благодаря на моите треньори за всичко, на което ме учат, за да вървя към целта си.
Радост БУЧУКОВА, 4 „а“ клас, ОУ „Васил Левски“ – Разград




