Изпълнителният директор на „Лудогорец“ Ангел Петричев наскоро отбеляза 10 години, откогато застана на поста в клуба.
Ето какво написа директорът на шампионите:
„Скъпи лудогорци! Неусетно се навършиха 10 години, откакто станах официално част от идеята „Лудогорец“.
Искам да използвам повода да благодаря на всички от семейството на „Лудогорец“, с които съм работил през годините.
За мен е чест да съм част от този страхотен шампионски екип. Благодаря и на всички разградлии за гостоприемството и приятелството.
Само „Лудогорец“!“.
През февруари 2011 година, когато Ангел Петричев дойде в Разград, „Лудогорец“ играеше все още в „Б“ група, но големият футболен проект на братя Домусчиеви вече бе стартирал. Започна първият ремонт на стадиона – с монтаж на пластмасови седалки на мястото на старите дървени пейки; отборът изкара зимен подготвителен лагер в Анталия – чудо невиждано дотогава; една от големите новини в местните медии бе как „Лудогорец“ се е сдобил с модерен автобус „Мерцедес“ – друго поредно чудо на чудесата!.. Случваха се някакви невероятни дотогава неща – „Лудогорец“ пердашеше наред във Втора лига, почна да се налага в контроли и над отбори от елита, в Разград взеха един след друг да идват по-класни играчи Въобще замириса на голям футбол, та вероятно затова и „Екип 7“ сложи една „шапка“ на футболната си страница – една лента най-горе, на която пишеше „По пътя към „А“ група“.
Никой, разбира се, не си и представяше, че ще последват девет последователни шампионски години и успехи в европейския футбол, които нито един български клуб няма досега в историята си.
Всъщност, не съвсем никой, най-малкото Кирил Домусчиев си го е представял това, ако съдим от интервюто му в „Екип 7“ на 14 февруари. Четем го сега и виждаме, че той простичко и педантично е изброил пред нашия репортер точка по точка какво следва: влизане в „А“ група, титла още на следващата година, участие в евротурнирите, строителство на база за Детско-юношеската школа, концесия и реконструкция на стадиона…
Някога това изглеждаше като фантастика, но сега виждаме, че всичко изброено от Домусчиев пред нас просто се е случило през годините.
А за да има кой да върши оперативната работа и да ръководи нещата на място, в Разград бе създаден постът на изпълнителния директор – длъжност, каквато дотогава в клуба нямаше, и доверието за този пост Домусчиев гласува тъкмо на Ангел Петричев. Очевидно е, че и тук е бил прав, защото резултатите го показват.
След десет години работа в „Лудогорец“, самият Петричев казва, че е разградлия /тук той прави едно шеговито намигане към старите жители на града – кореняците, който държат да се наричат тъкмо „разградлии“, а не разградчани/. Да, справедливо и редно е да го приемем за такъв, защото е сред хората, направили най-много за Разград в новата му история. И това се оценява – не само от собствениците на клуба, на и от хората в Лудогорието.
Вече малцина помнят, че преди да стане спортен шеф, той бе журналист – репортер в радио „Дарик“ и „Местен 24 часа“ и последно, преди идването в Разград – главен редактор на варненския вестник „Народно дело“. Няма какво повече да кажем в такъв случай, освен че добрият журналист става за всичко и винаги може да свърши работа – това е положението!
Желаем ти успех, колега Петричев! На първо време – десета титла за десетгодишнината ти в Разград и „Лудогорец“, а после…все по същия ред!
„Екип 7“
