На 23 декември Областната администрация в Разград присъди четири специални награди в традиционната класация „Спортист на годината 2020“. С една от тях бе отличен Хандбален клуб „Кубрат“ – заради социалната ангажираност, хуманност и проведения през април национален турнир за момчета и момичета до 12-годишна възраст под надслов „По-силни сме от вируса“.
За развитието на клуба през годините, за популяризирането на хандбала сред подрастващите и за създаването на момичешки тим голяма заслуга има един от доайените в този спорт в лудогорския град Стефан Калинов – Слона. Той е сред първите впечатлили ме хора, когато започнах да работя в Кубрат през 2006 година. Неведнъж съм била неволен свидетел на негови тренировки – изключително прецизен, строг, изискващ от играча да бъде „в час“, защото знае, че отборната игра не търпи хаотичност и се управлява трудно, ако не подхождащ сериозно. Оттогава се обръщам към него с „тренер“.
Стефан Калинов е от мълчаливите, не обича да говори. С това оставя и грешни впечатления на моменти, но докосналите се до неговия дух на спортист бързо разбират, че е човек с много ценни качества, добрината е изписана на лицето му.
С хандбала той се запознава в ранните си детски години, когато семейството му се премества да живее за постоянно в Кубрат. Голяма заслуга за развитието му като спортист има Йордан Димитров – Коджака, който се смята за основоположник на този спорт в града и дълги години е негов треньор. Така още на 10-годишна възраст Калинов става част от първия детски отбор към Дружеството за физкултура и спорт „Червено знаме“ в Кубрат. От тогава насетне, независимо къде го отвежда животът – училище, казарма, университет, работа, хандбалът става неделима част от него. Слона гради и убедително пише спортната си биография, която през годините набъбва до стотици отличия, награди, медали и купи. Първите му стъпки са впечатляващи и не остават незабелязани за треньора му. Той определя Стефан като „голяма спортна находка“ и вярва, че притежава необходимите спортна злоба и хъс, които ще го изстрелят на върха. Изискванията към малкия спортист постепенно растат и когато е на терен, той се раздава и се увлича все повече и повече. Това го превръща в дисциплиниран и отговорен играч и за кратко време става любимец на треньора и детския тим. Когато навършва 15 години вече е част от юношеския отбор на клуба, с който става три пъти шампион на Разградска област, тогава окръг. На 16 започва да играе при мъжете в „Б“ РХГ, през 1977 г. става част от националния отбор по хандбал на България, младежи, където остава до 1979 година.
Талантът му се изразява в скоростна атака, в силен и прецизен удар към вратата. Това му умение му отрежда поста ляв гард в играта и го превръща в забележителен играч. Същото умение по-късно му носи и прозвището Слона, даден от съотборниците му, докато е студент в ВИФ „Васил Левски“ – София, днес Национална спортна академия. Всеки път неговата бърза и умела скоростна атака поваля на земята защитника, който го пази. Така момчето, което носи фланелката с номер 10, става опасен за противниковия играч.
В периода 1979-1981 година Стефан отбива задължителна военна служба като свързочник в Горна Оряховица. Спортната му закалка и страст превръщат казармените му години в приятни, намират подкрепа и от началниците му. Започва да играе за ХК „Горна Оряховица“ и често е освобождаван за тренировки и участия по важни спортни срещи.
От 1981 до 1985 година е студент в столичния Висш институт за физическо възпитание и спорт, откъдето се дипломира с две специалности – учител по физическо възпитание и спорт и треньор по хандбал. Докато е студент играе активно в отбора по хандбал на института, с който през 1983 година печели първото място на проведеното студентско първенство. Първите му учителски дни са през 1984 година, когато започва като стажант-преподавател по физическа култура и спорт в морската столица Варна. Още докато е студент той получава различни предложения за работа и кариера. Избира обаче Кубрат, където живее и работи до ден днешен, превръща се в емблемата на хандбала и печели симпатиите на съгражданите си.
Състезателната и треньорската кариера на Слона е респектираща. Между 1985-1998 г. той е част от отбора на ХК „Кубрат“ – мъже, „Б“ РХГ, с който три пъти печели първо място – през 1987, 1989 и 1994 година. Тези успехи дават право на тима да участва в квалификации за влизане в „А“ РХГ, но липсата на достатъчно средства и спортна зала в града не позволяват това да се случи. През 1993 година Стефан Калинов заема поста председател на ХК „Кубрат“. Постиженията и медалите му като състезател заслужават внимание, зад тях стоят много труд, травми, всеотдайност, лишения от лично време. През 1978 година той става голмайстор на Международния турнир по хандбал за юноши в Нойбранденбург, ГДР. Година по-късно е обявен за голмайстор на България с отбора на ХК „Кубрат“, юноши старша възраст. Пак тогава става и спортист на Кубрат и влиза в областната десетка.
Активната му спортна дейност е белязана от много призови места: 1983 г. – злато на Студентско първенство по хандбал; 1986 г. – бронз в „Б“ РХГ, мъже; 1987 г. – първо място в „Б“ РХГ, мъже; 1988 г. – сребро в „Б“ РХГ, мъже; 1989 г. – злато в същата група; 1990 г. – трето място в „Б“ РХГ, мъже; 1991 г. – сребро в „Б“ РХГ, мъже; 1992 г. – бронз в „Б“ РХГ, мъже; 1994 г. – злато при мъжете в групата; 1997 г. – трето място „Б“ РХГ, мъже; 2008 г. – злато на Първи национален турнир по хандбал за ветерани, Шумен.
През 1985 година, наред с активната си дейност на хандбален състезател, Стефан Калинов започва кариерата си и на треньор с отбора на ДФС „Червено знаме“ (днес, носещ името ХК“ Кубрат“), в която тренират най-малките деца до 10-годишна възраст. През годините тренира различни възрастови групи – деца до 14 г., юноши до 16 г., младежи до 21 г. и мъже. Силна е връзката му с малките спортисти. Негови възпитаници са канени в в „Локомотив“ /Варна/, мъже, „А“ РХГ и „Фрегата“ /Бургас/, юноши. Част от момчетата му днес са негови колеги, с които се гордее и на които не спира да помага. С особена гордост говори за братята Тулонай и Али Шабанови, които стават шампиони на Холандия при юношите през 2015 г. и 2016 г.
През 2012 г. Стефан Калинов е избран за треньор на младежкия ни национален отбор по хандбал. Поради неразбирателство и принципни различия с управата отказва поста.
Три години по-късно, през 2015 г. Слона отбелязва 30 години професионална кариера. Забележителният спортист и треньор днес също е в спортната зала. Тренира отбора на момичетата до 12 г.
Не са малко и успехите му като учител и клубен треньор. На Републиканските ученически игри през 1991 г. печели първо място, следват два сребърни медала през 1992 и 1993 година. През 2004 г. ХК „Кубрат“, момчета до 14 г., е шампион на България. 2005 година е отличен за най-коректен треньор на държавното първенство за юноши младша възраст. Последователно през 2010 и 2011 година ХК „Кубрат“ е вицешампион на България за деца до 13 години. Няколко години е носител на титлата за най-добър треньор на национално и областно ниво. Има и многобройни класирания с ХК „Кубрат“ сред първите осем отбора на България
С малки прекъсвания, времето от 1998 до 2005 година са посветени на хандбала.
За Стефан Калинов последният мач през 2005-та е скъп сантимент. На срещата между ХК „Кубрат“ и ХК „Шумен“ той изиграва своята бенефисна среща и предава фланелката с номер 10 на сина си Калоян. С жеста си впечатлява всички в залата и дълго време е аплодиран на крака. Часове след мача приема поздрави от познати и непознати.
Целият съзнателен живот на Слона е посветен на хандбала, който за съжаление, не получава нужната грижа и популярност у нас, но превръща някои хора в легенди. Такава за кубратския хандбал е Стефан Калинов. Зад гърба си като състезател има 700 мача с над 3500 отбелязани гола, които го превръщат в запомнящ се голмайстор.
Калинов е роден на 23 октомври 1961 г. в Кубрат. Магистър от НСА-София. През годините заема различни ръководни постове в местната управа. В момента е директор на специализираната администрация в Община Кубрат. Многократно е награждаван за цялостен принос в областта на образованието и спорта в общината. През 2011 г. получава почетното звание „Заслужил гражданин на град Кубрат“. Женен, с две деца, вече и щастлив дядо. Променил много детски съдби за добро и заслужил тяхната обич, уважение и признание.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА -Нади
