Преди няколко дни отлетя в отвъдното Румен Адриянов Славов – Чапата. Светла му памет! Една емблематична личност, пример за поколенията, оставила трайна следа за развитието на обществения живот на Разград през последните 50-60 години: като бивш футболист, помощник-треньор, ветеран и председател на „Лудогорец“, дългогодишен учител в ТАМ „Шандор Петьофи“, спортен деятел, общественик, приятел, готов във всеки момент да помогне на човек в нужда.
Ловните му подвизи, разказани от самия него, бяха толкова колоритни и забавни, че си заслужаваше да влязат и в литературата. И влязоха: невероятно талантливият белетрист Иван Кръстев /и той си отиде рано!/ му посвети разказа „Чапата“.
Ето само малка част от творбата: „Румен Адриянов – бивш футболист на „Лудогорец“, който често ми се оплакваше, че късно се родил за партизанин и рано за футболист. Бивш учител по физкултура, бивш кандидат за депутат по една налудничава партия-еднодневка на Батето „Напред, България“, бивш ловец, на който един национален всекидневник отдели цяла страница някъде към 2005 година. Личността на Чапата е толкова колоритна, толкова раздърпана в различни посоки, че тя в някакъв разказ с еднопосочен сюжет не може да се побере, пък ако ще и дядо Вазов да възкръсне спешно за тази цел. Започнеш ли да говориш за педагога, за този нашенски хаджи Генчо, ще изтървем ловеца, който първо ритвал заека, да се събуди, че тогава да му направи кожуха на сито…“
Веселяк по душа, той внасяше настроение в сбирките на футболистите ветерани на „Лудогорец“, на ловната дружинка в Недоклан, на която бе председател. Като независим общински съветник 2007-20011 г. отстояваше предложения свързани с училищата, където добре познава проблемите.
Роден е на 08.06.1936 г. в с. Мадара. От малък играе футбол. Забелязан е от треньора по футбол на „Волов“ /Шумен/. В 1961 -1962 г. е привлечен да играе в ДФС „Лудогорец“ от успешния и дългогодишен треньор на отбора Гьоцмана, с който орлите имат запомнящи се резултати в „Б“ група. Съотборници са му Росен Генчев, Георги Боянов, Васил Ганчев, Стоян Петров, Иван Георгиев и починалите – Савата, Тодор Стоянов-Лейтенанта, Тодор Ненов-Тафрата, Митко Генчев, Стойчо Сираков, Цоката, вечна им памет.
В 1971-72 г. е помощник-треньор на Атанас Цанов в мъжкия отбор на „Лудогорец“, който жъне успехи в „Б“ група, в който и аз имах възможността да играя с Боцмана, Любо, Емил Симеонов, Кирил Сеновски, Румънеца, а и с починалите /светла им памет!/ Ганчо Диманов, Карата, Бекир, Ангел Атанасов.
Щастлив бе с любимия му „Лудогорец“, който евет години е шампион на България, с успехи и в Европа.
В 1968 г. в Разград създава семейство с Недка Славова, с която имат двама прекрасни сина Ивелин и Десислав, снахи – Пламена и Кремена. От тях имат четири внучета, които много обичаше.
Даде много на Разград, има с какво да го помним!
Здравко ДУШКОВ
