След девет години в Разград, девет шампионски титли с „Лудогорец“ и много велики мачове в Шампионска лига и Лига Европа, емблематичният за клуба Марсело Насименто да Коща – Марселиньо си тръгна. С бразилеца, който дойде през май 2011 година и бързо стана един от любимците на разградчани, са свързани най-славните моменти от развитието на клуба, неговата игра бе в основата на най-важните победи в първенството и в евротурнирите. При връчването на деветата шампионска купа миналата сряда Марселиньо бе изпратен изключително сърдечно от публиката. Тогава бе обявено, че неговият номер /84/, ще бъде изваден от употреба – символичен жест, който показва признанието за ролята му тима и че мястото му трудно ще бъде бъде заето от друг футболист.
Ден по-късно, час преди да тръгне за Бразилия, Марселиньо даде много емоционално и откровено интервю за „Екип 7“, в което говори за престоя си в Разград, за отбора, треньорите, съотборниците, приятелите, плановете…
Приключи с „Лудогорец“ и си тръгваш. С какво ще се занимаваш отсега нататък – събличаш екипа и обличаш костюма, нали?
Ааа, не, не /смее се заразително/, никакъв костюм, рано ми е още. Мисля да играя още малко, близко съм до края на кариерата си, още малко ми се играе…
А къде?
Не знам, още не мога да кажа. Връщам се сега в Бразилия, имал съм някакви разговори, но дали в Бразилия, дали в Саудитска Арабия, още не знам. Официално няма нищо засега, но след деветте страхотни години тука имам желание да опитам още малко да играя…
Има ли вероятност да направиш мениджърска агенция, както се писа в спортните медии?
О, не, няма такова нещо засега. Може би малко по-нататък, но не сега още.
А мислил ли си да станеш треньор или скаут?
Да, с много хора, с които съм във футбола, съм говорил за това, но засега нямам такава идея в главата си. Може би по-нататък, но първо ще опитам още малко да поиграя.
Виждаш ли бъдещето си свързано с „Лудогорец“ или Разград и България – по какъв начин?
Да, защо не? За това сме говорили с директора Петричев, коментирали сме – може би по-нататък като треньор или пък да работя от Бразилия… Сякаш е по-добре да помагам на „Лудогорец“ от Бразилия. Аз познавам и бразилския, и българския футбол и по-важното е, че познавам добре стила на „Лудогорец“, тъй че мога да помагам още много на клуба, но тепърва трябва да се договорим…
Кои са най-добрите ти спомени от „Лудогорец“? От кого имаш най-добри впечатления – футболисти, треньори, ръководство?…
О, как да ти ги кажа всичките? Много хора са това…Ако си говорим за треньори например, няма как да не се върна на първите треньори, с които почнах да работя – Ивайло Петев и Георги Дерменджиев. Тези хора наложиха този стил, който България и Европа видяха и се хареса много. Това е нашият „тики-така“ стил, който почна от първата година. Аз помня много добре как бат’ Жоро видя, че имаме качества да го наложим и оттам тръгна всичко. Тъй че няма как да не си спомням за тях. /б.а. Футболната тактика „тики-така“ е вид стратегия на игра, която се характеризира с множество къси пасове, голямо движение по терена, използването на много коридори, като основната цел е максимално запазване на владеенето на топката. В испанската Ла лига, тази тактика е най-често срещана, като бе практикувана почти перфектно от „Барселона“ и от националния отбор на Испания. За баща на този стил на игра се счита великият Йохан Кройф, който я налага основно като треньор на „Барселона“. В „Лудогорец“, разбира се, тази тактическа схема бе наложена с оглед на специфичните възможности на отбора/.
И още един треньор пазя много добри спомени и то не само защото е бразилец – Пауло Аутуори. Той остана малко при нас, но мисля, че даде много на футболистите като знания и футболен интелект. Жалко, че не му се стоеше много в Разград…
Ако е възможно всичко да се повтори, с кои футболисти на „Лудогорец“ би искал пак да играеш, с кои си се разбирал най-добре на терена?
Е, пак са много, не мога да ги изброя всичките за тези девет години. И този състав, и предишните ми харесват. Може би защото си тръгвам, сега все се връщам към началото. Първата година ми харесваше много да играя с Бадема /б.а. Емил Гъргоров, бивш нападател на клуба/. Много добре играехме с Роман Безяк, с португалеца Фабио Ешпиньо, с Кайсара – ей, този Кайсара беше голяма работа в „Лудогорец“!. О, Алекс Барт – много добър защитник, с когото играх, няма как да не го коментирам; Любо Гулдан – също страхотен защитник. Е, после и Моци, разбира се, голям герой е Моци… Този състав, който се направи още в началото, беше много силен и наложи особен стил – нещо като удоволствие във футбола, оттам почнаха успехите по-нататък /абе, това беше „енджой футбол“, казва Марсо, търсейки точен израз да опише играта на „Лудогорец“ в началото, която според него е била непозната тогава в България и затова отборът е изненадал всички/…
Кой гол в „Лудогорец“ ще си спомняш завинаги?
Ойлала, с кой да почна? Аз не знам вече колко точно гола съм вкарал за „Лудогорец“, обърках ги, ама са много важни и асистенциите. Няма как да не коментирам гола срещу „Реал“ /Мадрид/, защото е гол, който представя не само „Лудогорец“, ами и България.
Кой е най-силният мач, според тебе, на „Лудогорец“ в европейските турнири?
Може би срещу ПСЖ във Франция /б.а. – мачът в групите на ШЛ бе на 6 декември 2016 г. и завърши 2:2, с голове за „Лудогорец“ на Мисиджан и Вандерсон/, също и в София срещу „Реал“ /б.а. – 1 октомври 2014 г., групова фаза на ШЛ, 1:2, головете за „Реал“ бяха на Роналдо и Бензема, а за „Лудогорец“ на Марселиньо/. Няма да забравя мачовете срещу „Партизан“ – в Белград бе много труден мач /б.а. завърши 2:2, като и двата гола за разградчани отбеляза Марселиньо/, също и срещу „Стяуа“ – най-лудият мач в историята /б.а. – драмата на 27 август 2014 година, плейофен мач за влизане в групите на ШЛ, завършил след дузпи 6:5 за „Лудогорец“, когато на вратата застана Моци, спаси две дузпи и вкара една; Марселиньо също вкара от дузпа/…
От футболистите в момента в „Лудогорец“ има ли такъв, който може да свърши работата на Марселиньо? В кого виждаш своя заместник? Според мене трябва да се намери такъв, защото досега се знаеше, че когато Марсо има ден, играта на отбора върви, когато няма – не става…
Благодаря ти за това /смее се дълго/… Сега искаш да ти отговоря за нещо много трудно, защото всеки футболист е различен. Във всички случаи на такъв пост в средата на терена трябва да можеш да организираш играта. Засега виждам Каули в такава роля, обаче трябва повече да се наложи като водач…Алекс Сантана, който идва сега, може би също има шансове – той идва от много силен отбор, има качества, добра възраст – 25 години, много добър футболист и може да помага много в средата на терена…
Какво му хареса и какво не в Разград през годините тук?
Всичко ми хареса, сериозно! Това е моят град – малък, спокоен, прекрасен за живеене, най-хубавите ми години минаха в Разград. Пък и всичко е близо – искаш море, ето ти Варна, близо са Русе, Букурещ. В Разград беше много добре и за мен, и за семейството ми, живяхме много спокойно и добре с хората тук.
Къде ще живееш сега в Бразилия?
В един град, който е на час от Сан Паолу, казва се Можнерин, около 100-хиляден. За Бразилия това е малък град, тъй че ще ми напомня на Разград. Тук свикнах на спокойствие, затова си потърсих такова място и у нас. Родителите ми са в Амазона, но няма да се връщам там.
Кои са ти приятелите в Разград?
Много приятели имам тук. Ето го първия /б.а. – посочва разградския предприемач и колоритен фен на „Лудогорец“ Бойко Обретенов, в чийто офис правим интервюто, тъй като Марсо искаше в малкото оставащо му време да говори за „Екип 7“, но и да се сбогува с приятеля си/. Бойко много ми е помагал още от първата година.
Друг приятел ми е Миро – полицай /б.а. има предвид Мирослав Иванов, бивш шеф на паспортната служба/. За мен много голям приятел ще си остане изпълнителният директор на клуба Ангел Петричев – с него заедно започнахме и през тези девет години имахме и хубави, и лоши моменти. И той каза в едно интервю, че съм му приятел /усмихва се, видимо доволен/…
Ама чакай сега, аз не мога да ги изброя приятелите си, толкова много са, всякакви хора от Разград. Ето, Юли Такси ми е приятел, той на всички бразилци в Разград е приятел /б.а. Юлиян, таксиметров шофьор; Марсо се смее и казва, че Юли е бивш футболист и много ги разбира нещата/… Ами баба Ганка? /б.а. жена, която им е помагала за децата/. Баба Ганка е от нашето семейство в Разград…Ох, много ми е мъчно!
Със семейството на Мехмед се разделихме вчера и много плакахме /б.а. Мехмед Сабри е баджанак на Марселиньо, разградчанинът, който миналата година се ожени за Самара, сестрата на жената на Марсо. Двамата остават тук и раздялата на двете сестри е била доста емоционална/.
Ти как можа да ме питаш за приятелите /смее се заразително/, аз трябва да остана още един ден, за да ти ги кажа, пък вече съм стегнал куфара и след малко тръгвам…
Какъв съвет би дал на футболистите от Бразилия, които тепърва ще играят в „Лудогорец“?
Сега е лесно, има бразилци в отбора, а аз като дойдох, беше само Шоко, той самият още не можеше да свикне. Той също много ми помогна да се адаптирам. Сега е по-лесно – има преводач, има условия, има невероятна база – не като тогава, ходили сме да тренираме в Попово, ама сега никой няма да ми повярва, защото вече никой не помни това.
В Разград има всичко, което помага за адаптацията на идващите футболисти.
И за децата ни е лесно – ето, големият ми син завърши трети клас в училище „Васил Левски“ и сме много доволни от всичко там, малкият ми син пък е…български гражданин /подчертава го с видима гордост!/.
А ти ще останеш ли български гражданин, ще идваш ли насам?
Е, че как? Аз нали съм вече от Разград? Това за историята много ми хареса и е много хубаво, че така ме оценяваш /б.а. малко преди това съм му казал, че е написал няколко много важни реда от славната разградска история/, ама аз искам цяла страница да напиша. А ако не се върна по-рано за нещо специално, във всички случаи ще дойда догодина, защото трябва да си подновя българския паспорт…
Митко ХАНЧЕВ
