
Какво са 100 години за един човешки живот, когато са изпълнени с много обич и топлина, отдадени на най-ценното и милото, което имаме – нашите деца.
Извървели своя път, ние все по-често се връщаме там, при нашата младост, дала ни огъня, който ни топли цял живот, който сгрява студените ни дни през жизнения път. Често пъти дълголетието се дължи на щастлива младост, на младостта, която не е пропиляна безцелно, а е преминала в борба за щастието на хората. Щастливи са тези дълголетници.
Госпожа Донка Дюлгерова е една от тях. На 22 май тя навършва 100 години. Достолепна възраст, достойна за уважение и почит.
100 години са много и малко. Много за онези, които не са усетили и почувствали вкуса на живота, отдаден на любовта към хората и работата, и малко за тези, на които все още им се иска да живеят и да направят още нещо добро и хубаво, с което ще останат да живеят в човешката памет.
За учителката Донка Дюлгерова 100 години са преминали като буйна река, като пъстроцветни пеперуди, литнали в простора. Години, изпълнени с дни, щедро дарени с радост, мъдрост, добро и красота на децата, които е обучавала 34 години.
Тя е родена на 22 май 1920 г. в село Пороище. Семейството ѝ се премества да живее в Разград, където завършва гимназия.
Учителската си дейност започва през 1941 година в Добруджа, село Нова черна. След две години се връща в родния край и работи в с.Балкански, с.Островче, с.Липник и с.Раковски. От 1962 година до 1975 е учителка в ОУ „Васил Левски“ – Разград, където се пенсионира.
Това е един дълъг и труден професионален път на учител от 34 години. Път, изживян и отдаден на учениците. Защото няма такава професия, която да създава човека, творец на всичко разумно и прекрасно в живота. За нейните ученици, които е научила да четат и пишат, тя е вълшебница, оставила в сърцата им частица от своето сърце, тя е прекрасен пример как да живеят и се борят с трудностите.
За своята всеотдайност в работата, за богатия ѝ жизнен път не само като учител, а и като общественик, тя получава заслужено признание: орден „Кирил и Методий“ II степен на МНП; значка „Отличник на МНП“; за ползотворна и дългогодишна работа в ОУ „Васил Левски“, поздравителни адреси и грамоти от ОУ „В.Левски“ във връзка с нейните 85, 90 и 95-годишнина; значка 20 години ОФ; грамота от Регионална библиотека „Проф.Боян Пенев“ за най-четящия човек в Разград. В навечерието на 24 май 2016 година тя получава приза „Никола Икономов“.
Днес за нея това са спомени – близки и далечни, радостни, а понякога и тъжни. За нея те идват внезапно, тя ги търси и трябва да ни ги разкаже, защото сега тя живее с тях и те живеят заедно с нея и ще остават след нея. Спомени за най-хубавите преживени дни и години, щедро дарени с радост, мъдрост, добро и красота. Години, посветени на децата, които е учила и които ѝ благодарят в красивия албум, който са ѝ подарили при пенсионирането:
„На моята мила и добра учителка с най-добри пожелания за щастие, много здраве и дълголетие!“, Геновева.
„Вие бяхте първата жена, която се грижеше за мене след майка ми. Желая Ви много, много здраве, дълъг живот и успехи!“, Пламен Бонев.
„На моята мила, добра и сърдечна първа учителка с пожелания за здраве и дълголетие. Целувам Ви с много обич и признателност за всичко!“, Недялка Илиева.
„Ти си вдъхновение наше, живот наш – пример, светъл и прекрасен! Дълбок поклон от всички нас! Бог да те пази!“, с любов – Янка Николова.
Това са само част от думите на признателност и благодарност, изречени с много нежност и обич.
Една от нейните първи ученички Недялка Цветкова и днес продължава да се грижи за своята учителка, за което г-жа Дюлгерова е безкрайно благодарна. А когато заговори за семейството на Адем и Хатидже, очите ѝ светват от радост. За нея те са нейното семейство. Винаги са при нея, когато тя е в беда и има нужда от тяхната грижовност. Благодари им от душа и сърце.
А ние, учители и ученици, носим и ще носим нейния образ на любим учител като светлина от далечното слънце, изпълнени с благодарност за всичко прекрасно, което ни оставя като човек, посветил себе си на хората – да бъдат и остават в живота творци на всичко човешко и достойно!
Защото:
От първа въздишка до сетня издишка
в живота – и сладък, и лют,
човекът минава, раздава, оставя
сам себе си в светлия труд.
Честит юбилей, мила и незабравима учителко любима! Честита 100-годишнина, приятелко наша и колежка от ОУ „Васил Левски“ – Разград! Бъди жива и здрава още много години, за да ти се радваме и се възхищаваме, че те имаме като пример в живота наш!
Иванка БОРИСОВА, бивша учителка по литература




