На пръсти се броят творците в родния град на Лили Иванова в Кубрат. Един от тях се откроява с многото таланти, които развива успешно през годините. Сатирик, карикатурист, художник, поет – така изглежда творческата визитка на Димитър Атанасов. Талантлив, скромен и добър пък са трите думи, с които бих го представила в чисто човешки план. Митко е получил уважението ми не само като приветливият добряк, но и като даровитият творец, който майсторски със словото и графиката обобщава ежедневието. Възпитаник е на Средно художествено училище за приложни изкуства-Троян. Макар и пенсионер, днес Митко продължава да твори и работи все така усърдно. Уредник е към местния музей, ръководи детска школа по рисуване, партньор е на комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Кубрат, сътрудничи на няколко вестника. Изложбите му в града винаги се радват на повишен интерес от малки и големи. Често картините му красят фоайето на читалището по време на различни празници и събития.
Автор е на 7 книги, носител на много наши и международни награди.
В издадените 11 тома на „Законите на Мърфи в ефир“ е несменяем сред илюстраторите и авторите. Включен в антологиите на балканския и българския афоризъм. Сърбия издаде преди няколко месеца сборник „Афоризми от български автори“, под редакцията на Александър Чотридж, в който са включени творби на Димитър Атанасов.
Високосната година започна високо за него в творчески план. Излезе от печат детската му книжка „ Азбучни гатанки“.
Митко, 13-ото издание на Националния конкурс за хумор и сатира, предвидена за 15 май 2020 година съвпадна с извънредната обстановка, свързана с пандемията COVID-19. Какво се случва с него?
Конкурсът ще приключи в онлайн платформа. Отново се радваме на повишен интерес и участие. Към момента около сто души от цялата страна са изпратили творби за конкурса, които включват материали в три раздела – карикатура, стихотворения и разказ и кратки форми, в това число епиграми, афоризми и миниатюри. Жури с председател Весел Цанков (БНР) и членове Митко Новков (БНР) и Цочо Пеев (Пловдив) ще определят призьорите в съответните категории. С особена почит и съвсем заслужено, от тази година в конкурса е отредена и една специална награда на името на почетния член на клуб „Жарава“ Дулинко Дулев, осигурена от главния редактор на вестник „Екип 7“ Митко Ханчев. Очаквахме и участие с изложба на група карикатуристи от Турция.
Творческата ти активност е доказателство, че само дългогодишният служител Митко е пенсионер, но творецът Митко?!
Б.ред.: усмихва се – скромно и красиво, прокарва ръка през буйната си още коса и отговаря:
Няма пенсионирани художници и писатели. Това е състояние на духа!
Твоето име е свързано с клуб „Жарава“. Как се роди идеята за него?
Някога бях член на разградския клуб на хумористите, който се казваше “Нестинар” и участвах активно в него. Под ръководството на Дулинко Дулев и Иваничка Маджарова изградихме няколко етажа на “Голямата къща на смешните хора”, проведохме литературни четения и срещи на клубове. На тези инициативи ходехме Дульо, Ванчето и аз, но през 1988 година Любен Христов от Плевен отправи покана за двама хумористи. Тъй като аз трябваше да отпадна, Маджарова ми се обади: “Митко, ти ще дойдеш, все едно че имате клуб в Кубрат!“, на което аз й отговорих: “А, не все едно. Аз ще си създам!”. Така и стана. Още същата вечер се събрах с докторите Красимир Манолов и Павлин Михайлов и колегата Стоян Черников и си направихме клуб. Дори участвахме успешно в Плевен. И като се заредиха едни срещи със сродни души – с Дулово, Бяла, Разград, Асеновград, по-късно с Враца и Бургас…
Живеем във времена на дефицит на човещина, стремеж за бързо и лесно печелене на пари, на негативните модели, които се утвърдиха още с настъпването на така чаканата демокрация. До какво доведе тя всъщност?
Всички искахме демокрацията и… останахме разочаровани. Тя се оказа грешно разбрана.
Бързам да те попитам за интересните срещи, участия, запознанства, разговори които няма да забравиш. Кои имена са те докоснали дълбоко?
Държа на приятелството ми с Велко и Дулинко, мир на душите им, Георги Бербенков, Борис Арнаудов, Валекс и други. Незабравима среща имам с Турхан Расиев през 1987 г. в Габрово по време на биеналето. Запозна ни Бербенков. Турхан беше дошъл да получи награда от кмета на града. Спомена, че е издал нова книга, но няма излишна, носеше една-единствена за награждаващия го. След взаимните любезности се оказа, че и двамата сме чували един за друг и като му изрецитирах една негова епиграма от шейсетте години, той извади книгата и ми я надписа, като каза: „А пък аз съм тръгнал да я подарявам на кмета, който може и да не е чувал за мене!“.
Епиграмата беше следната:
„Какво не достига
на детската книга?
Любовна интрига.“
А при първата ми среща с писателя Иван Жеглов /б.а.: посредник отново беше Бербенков/ – един от близките приятели на Пеньо Пенев и автор на над 40 книги, след като си разменихме по две книги, той чете, чете от моите, засмя се и рече: „Много хубаво пишеш, ама нямаш име. Какво е това Димитър Атанасов?! Че то в България има поне десет хиляди души с това име. Виж друго си е Георги Бербенков, Иван Жеглов, Дулинко Дулев… Достатъчно е веднъж да ги прочетеш и да ги запомниш. Едното от посвещенията започваше така: „На моя събрат Димат…“ и т.н.
Върху какво работиш в момента и лесно ли се твори по време на криза?
Рисувам карикатури, а почивам с епиграми, афоризми и най-много с любимите ми гатанки. Може би се вдетинявам. А иначе демокрацията предложи безброй теми за бедността, корупцията, престъпленията, липсата на всякакъв морал и всички друго, за което се досетиш. Радвам се на нашия първи семеен творчески продукт, в който участва снаха ми Миглена Бончева „Азбучни гатанки“.
За какво не ти стига времето и за какво би искал да имаш?
Изкушен съм от живописта, но все не намирам време за това, а и нямам условия. Железни аргументи, нали?
Да продължим с няколко думи за семейството ти, синовете ти вървят по твоя път доколкото знам.
Имам чудесно семейство. Съпругата ми Дора е бивш банков служител, голяма моя опора и подкрепа. Синовете ми са Гален, който е компютърен инженер и Марио – инженер-дизайнер. И двамата рисуват и то чудесно. Имаме и едно детско бижу – внучката ни Дара, която е на четири години и всъщност детската книжка е посветена на нея.
Объркани са младите като че ли, къде е спасението за тях според теб?
Объркани са, за което сме виновни ние, по-възрастните, че не им подсигурихме настояще.
Искам да ми разкажеш за голямото признание, което получи преди няколко години – балканската антология, в която бяха включени твои творби…
Радвам се, че съм включен в Антологията на балканския афоризъм, в която влизат творци от девет държави, сред които 33 българи.
Тези дни изпратих карикатури за участие в конкурси в Пловдив, Анкара и Лима. Сега рисувам за Словакия, Бразилия и Белгия.
Митко, кое ти е по-близко като начин на изразяване – рисуването или писането?
Рисуването изисква подходящи условия и консумативи, докато писането – само писалка и лист. Е, по-съвременните минават и с един лаптоп. Карикатури правя според заявките, а пиша ежедневно. Както е казал древният мислител: „Нито ден без ред“. Сътруднича на БНР и няколко вестника. Преди двайсетина години ме приеха в Съюза на свободните писатели, а от няколко години – в Съюза на българските художници. Издал съм шест хумористични книжки и два алманаха.
И в края на нашата среща – какво е твоето пожелание към читателите на „Екип 7“?
На читателите пожелавам традиционното здраве и късмет, а на екипа на вестника – творчески успехи и още повече читатели. Те го заслужават!
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА – Нади
Избрано от автора:
Интерпретаторите блестят с отразена светлина;
На кръстопът най-често са полицаите;
Славата и силната светлина заслепяват, но с времето се свиква;
Точно когато вече си стъпих на краката си, ми казаха „не си прав“;
За да си убиеш времето, не ти трябват ловни умения;
У нас практичните хора са само на теория.
Който си играе с пари, не намира време за други забавления.
