Животът е една непрестанна борба, която се води успешно, ако споделяш неволите и успехите с най-близките на сърцето ти хора. Това доказват вече 18 години семейство Рая и Недялко Неделчеви. Тяхната малка семейна ферма „Капанци“ в Осенец се ражда преди години в търсене на сполука и щастие, но е и сбъднатата мечта на Недялко. Дотогава Рая работи в завода за антибиотици в лудогорския град, а съпругът ѝ е шофьор. След като и двамата са съкратени от работа, решават да стартират ново начинание, което се превръща в успешен бизнес. Те ипотекират имота в града и се местят на село, като и до днес продължават да изплащат кредит.
Новото поприще, което започват, когато двете им деца са още невръстни, обаче е напълно непознато до този момент за Рая, която е градско чедо и никога не е стъпвала на село преди да се омъжи.
Днес вече много обича животните в стопанството – кози, овце и крави. В началото започват с едва четири овце, а сега обгрижват 170-180 бройки. Във фермата и мини мандрата, намираща се в местността Мералък, полагат труд само членовете на семейството, работници не са наети. Помощ в производствения процес оказват синът и дъщеря им, а и зетят и снахата. Както се шегува Рая, четири деца помагат. Ако проявят желание, семейният бизнес ще премине в техни ръце. Дали любовта е главната причина за успеха на бутиковата ферма – не се знае, но със сигурност оказва голямо значение. А такава винаги е необходима, когато творенията излизат само изпод ръцете на хората – без никакви машини. Истински млечните продукти присъстват на семейната трапеза, а младите, сигурно странно в очите на връстниците им, преоткриват изконната връзка на човека със земята. Такъв е животът без изкуствени оцветители, набухватели и добавки.
Сред крайните продукти, които създават в своята малка ферма, са въртян кашкавал, кашкавал по сирийска рецепта и дори с трюфели, редица италиански сирена, млека и други млечни продукти. В производствения процес обаче участва само пастьоризатор, а всичко останало – от доенето на козите и овцете до създаването на всяка пита се извършва на ръка и, както по всичко личи, с много любов. В асортимента им намират своето място и италианските млечни продукти пехулино, пекорино, моцарела, рикота. Традиционните за топлата страна рецепти Рая научава от родителите на приятеля на дъщеря им Дамяна – Браян, който има италиански корени, които достигат до Флоренция, Тоскана. Оригиналната сирийска рецепта за приготвяне на кашкавала пък научава в самото начало от сирийци, работили в Разград. Разбира се, тя претърпява промени, за да се побългари с традиционни подправки.
Продуктите си Рая и Недялко предлагат на клиентите на фермерския пазар във Варна, който зимата се организира в един от големите търговски центрове, а през лятото – на открито. Първите пъти, когато се нарежда до другите търговци, Рая предлага стоката си с обикновени етикети, но бързо налага името „Капанци“ на пазара. То става разпознаваемо, а сред клиентите във Варна има преселници от разградския капански край. Именно заради региона около селата Осенец, Дряновец името на фермата идва съвсем естествено. Макар Рая да не е капанка по рождение, вече 30 години живее в родното село на мъжа си.
Пандемията от коронавирус обаче се отрази и на този вид търговия, като пазарите останаха затворени за три седмици. През този период Рая раздава поръчките по домовете, а търговията бързо се приспособява към ситуацията и преминава в дигиталното пространство – както повечето сфери. Фермата има своя страница във фейсбук, интерес не липсва, вече има и редовни клиенти. Те са от цялата страна – Козлодуй, Стара Загора, Шумен, Русе и др., до които продуктите достигат чрез куриерските фирми. От две седмици фермерският пазар в морската ни столица, който посещават от шест години, отново се организира, за което Рая сподели впечатленията си – хората са по-малко, а покупателната способност е по-слаба. Въпреки че оборотът не е същият, в момента няма място за отчаяние и Рая и Недялко продължават да работят, както и досега. Което означава, че денят започва в пет сутринта. „Всичко си върви по стария си начин“, сподели Рая. Застояла продукция няма, защото капацитетът на производство на фермата не е неограничен. Това е и причината защо разработеният механизъм, с който се гарантира присъствието на родните производители в големите хранителни вериги, е неприложим за ферма „Капанци“, пък и за други такива малки фирми. Производството от 60 кофички мляко на ден, например, води до невъзможност да успеят да захранят която и да е верига. Фактът, че няма наети работници, означава, че и икономическата мярка, по-известна като 60/40, също не може да се отнесе към тях. Нищо друго не остава на семейството освен да работи все така усърдно. „Не всичко е пари“, подчерта Рая и сподели намерението бизнесът да не се разраства, но не заради коронавируса. Като цяло отлив на клиенти няма, но и всичко е много относително. При тях строгите мерки за хигиена и дезинфекция не са новост, във фермата не влиза никой, а ръкавиците са им като втора кожа. На пазара във Варна търговската дейност също е организирана много стриктно, разстоянието между Рая и клиентите е гарантирано. Всички носят маски, ръкавици и се извършва редовна дезинфекция. Проверки се извършват от Регионалната здравна инспекция и от Агенцията по храните.
Според Рая, ако на човек му писне в един момент, целият извървян път до момента ще е бил напразен. Може би заради това тайната съставка за успеха на семейната бутикова ферма се оказва инатът. „Самият живот те поставя на колене, длъжен си да се изправиш“, с твърда категоричност заявява фермерката. Работата на семейството ѝ определено не е лъжица за всяка уста, смята Рая. „Изпълва те с живот обаче“, звучи краткият отговор на въпроса откъде черпи сили, енергия и желание да продължава напред. И ако през юли обществените прояви са разрешени, семейство Неделчеви отново ще посети Панаира на киселото мляко в Разград със своята продукция – както всяка друга година досега…
Десислава СТЕФАНОВА
