
Скоро ще отбележим една година от смъртта на един от най добрите треньори в Разград – Росен Лицов. Интересен е пътят на този треньор не само за разградския баскетбол. Завършил ВИФ „Георги Димитров“ със специалност бокс, той въобще не влиза с списъка на хората. които ще правят баскетбол в Разград по онова време. Нисък. С иначе скромни възможности като състезател, той изкачва бюрократичната стълбица на ръководител твърде млад, като едва 30-годишен вече е председател на „Лудогорец“.
Но Росен Лицов неистово обича баскетбола. Той внимателно следи бурното развитие на юношеският баскетбол в града, както и изявите на трима разградски състезатели, играещи в елитната „А“ група. Уцелва точния момент. Помага за тяхното привличане и благодарение на техния опит и младите баскетболисти от местната школа разградският баскетбол след 7 годишно прекъсване отново се появява на картата при мъжете. Неизменното недоверие във всеки треньор съпътства и неговата кариерата, но той бързо доказва, че за да бъдеш добър жокей, не трябва непременно преди това да си бил кон…
Тънък психолог, вещ организатор, познаващ силните страни на системата, великолепен мотиватор, Росен много бързо зареди тима с необходимото напрежение на отбор за успехи. Гладът за победи не остана незабелязан и мотивира и управляващите по това време за подкрепа и съдействие.
За няколко години „Лудогорец“ стремглаво се изкачи в класирането, привлече нови талантливи състезатели и през 1981 първа година влезе в „А“ група. Едно постижение което редица развити баскетболни центрове не постигнаха за 40 години.
След това, в осемдесетте години, отборът, воден от Лицов, стана законодател на баскетбола в Североизтока заедно с отборите на шампиона Варна и „Дунав“ /Русе/. Вторият пик на това поколение беше през 86-та и 88-ма година, когато в две последователни години отборът игра с успех в групата на майсторите, победи последователно ЦСКА и Левски, а баскетболните звезди далеч надминаха по блясък и популярност другите така наречени точкови спортове.
По-нататък съдбата на баскетбола е трасирана. През деветдесетте Разград още четири години игра с успех в „А“ хрупа. А подрастващите станаха пет пъти шампиони и направо разглезиха с успехите си придирчивата разградска публика. За награда тук играха мачовете си мъжкият национален отбор, както и младежката гарнитура за европейско първенство.
Отделно от спорта, Росен Лицов бе човек с изключително присъствие в Разград. Впечатляващ бе почеркът му в списването на едни от най-славните страници от градския живот през последните няколко десетилетия. Имаше ярки постижения и остави следи в много други области – в журналистиката, педагогиката, обществения живот. Беше човек благороден, толерантен, ерудиран, широко скроен, чужд на суета и тщеславие…
Преди година, на траурната церемония на треньора, най-добрият баскетболист от онова славно време – Димитър Мартинов, завърнал се тогава от Канада, ми каза: „Росен искаше и живя като пич /мъжествен мъж/, мисля, че и умря като такъв!“.
Да си спомним и се преклоним пред треньора и модератора, който успя да свърши толкова много.
Пламен ПАНЧЕВ





Прекрасен човек беше Росен!! Много, много духовит !!!!
Поздравления за Пламен Панчев, който се е сетил да отбележи годишнината от кончината на изтъкнатия разградски спортист, треньор, педагог, публицист и общественик – Росен Лицов. Защото докато беше жив, самият той се сещаше за всички – живи и починали свои съвременници оставили диря в историята на родния град, ласкаво наричайки ги „пъстри камъчета“. В няколко реда е трудно да се опише богатия житейски път на широко скроения бате Роско, когото ценяха и уважаваха и враговете му, ако изобщо е имал такива.
Поклон пред паметта му!
Малък град с големи хора.И този,който го няма,но остави неизличими спомени у тези,които го познаваха, и този,който с няколко думи направи много хубава ретроспекция на това,което беше Росен.
…ПЛАМЕНЕ , ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ , ЧЕ РОСЕН БЕШЕ И МНОГО ДОБЪР СЪДИЯ…!!!…ИНТЕЛИГЕНТЕН , ПОЗНАВАЩ ОТЛИЧНО МАТЕРИЯТА , ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА , ПАРТНЬОР , НА КОГОТО ВИНАГИ МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ…!!!…СПОМЕНИ , СПОМЕНИ…!!!…ПОЧИВАЙ В МИР… , ПРИЯТЕЛЮ…!!!…
Имах щастието и късмета да бъда част от неговия одбор много добър човек треньор и другар беше но сега само спомени останаха.Почивай мир ТРЕНЕР !!!!!
Благодаря Пламе за хубавите думи с които споменаваш преди всичко ПРИЯТЕЛЯ Роско! Отворен за всички и всичко. За десетките години приятелство с него се радвах на увереността му и спокойствието с което подреждаше решенията на проблемите за които никога не коментираше. Жалко, че живота е с край! Мир на праха му!