COVID-19 и малките населени места като Исперих по време на пандемия

Добър ден, „Екип 7“, дано Ви намирам в добро здраве. Ще Ви трябва.

Изпращам Ви един текст, който написах като предупредително-апелиращо послание-анализ за малките градчета и пандемията. Специално за град Исперих. Ситуацията тук е доста разпусната. Извънредно разпусната за извънредното положение.

Притеснено и загрижено ми е за жителите тук. И както вече знаете, д-р Хасан Адемов е дал положителен резултат за COVID-19. Силно се надявам да се възстанови напълно. Съжалявам, че той е жертва на новия коронавирус. Но най-съжалявам, че е бил в болницата в Исперих преди една седмица. Обикалял е в града и се е здрависвал с хората.

Мисля, че е нужно да се предупредят гражданите, че шегата на страна, първи април не е толкова забавен както минали години. Светът вече е променен.

По света

Новият коронавирус COVID-19 хвана целия свят слаб и неподготвен. В Европа за отрицателно време избухнаха няколко гнезда със смъртност, която достига по неколкостотин души на ден. Оказа се, че не съществува здравна система, която е способна да се справи със силата и разпространение на вируса. Мерките, които държавите предприемат, са съобразени с експертните, материалните и базовите ресурси, с които страните разполагат. Сценариите за справянето с кризата се променят всеки ден и прогнозите стават все по-лоши. Никой още не може да отгатне какво ще случи по време на пандемията и какво ще донесе тя след себе си.

У нас

Заразените както навсякъде, така и в България растат в геометрична прогресия, а експерти казват, че още не сме стигнали пика на заразяването. Всеки ден съобщават нови областни градове с по един или двама заразени от COVID-19. Мерките в някои от градовете като София и Стара Загора се затягат все повече. Защото българските власти, освен с ресурсите си, трябва да се съобразяват и с безхаберния ни и безотговорен манталитет. Либералите крещят, че мерките са прекалено феодални и искат свободата си обратно. Но ние виждаме, че народът, всъщност се чувства доста свободен и необезпокоен от мерките.

В по-малките градове

като Исперих, наивно се надяваме, че заразата ще се развие и остане само в чумавите, в по-големите и далечни от нас градове. И аз съм силно притеснена, че дори местните институции вярват в това. Защо? На 13 март в цялата страна беше обявено извънредно положение за един месец – „Затваряне на всички търговски обекти с изключение на хранителните магазини и аптеките!“. На 14 март РЗИ – Разград обаче раздаваше инструкции на фризьорските салони за това как да допускат клиентите си: „Един по един и дезинфекцирайте!“.
Условията за извънредното положение се спазват наполовина. Така и вълкът сит – и овцете остригани. До 31 март работеха повечето салони за красота, книжарници, кооперативният пазар, цветарски магазини, баничарници, магазини за авточасти. И, мисля си, е излишно да продължавам с този безотговорен списък на човешкото поведение. Докато медиите във всичките им форми: инфлуенсъри, блогъри, брандове и прочее, отправят апел „Остани си вкъщи“, никой няма подобни намерения в Исперих.

Защо се получава така?

Преди пандемията новините не засягаха пряко селата и малките градчета. Колкото по-далече си от София, толкова по-далече си от новината. Следователно – толкова по-незасегнат си от нея. Не участваш в света, в събитията, в новините. Ние сме едни пасивни наблюдатели, от които нищо не зависи. И разбираемо защо, но част от хората в Лудогорието приеха заплахата за COVID-19 не като вирус, а като новина. И реагираха по същия начин на обявяването на извънредното положение – НАС НЕ НИ ЗАСЯГА, НИЕ СМЕ ДАЛЕЧ!

Далеч, далеч, но все по-близо.

Мобилността на съвременния човек и глобализацията направиха повечето държави крехки и уязвими. В последните няколко години светът се бе оголил до степен, в която границите съществуваха като ненужна формалност. Стихът „Земя като една човешка длан“ се превърна в реалността, заради която опитахме вкусовете, видяхме пейзажите и се докоснахме до културите на целия свят. И наивността на твърдението, че ние сме далеч от целия този свят и не може да бъдем засегнати от заразата превръща градчета като Исперих, които са силно засегнати от високия демографски срив, в масово гробище. Защото вирусът не е новина, а факт. Отрицателен факт с положителни резултати за някои от нашите народни представители.

Животът е преди всичко

В настоящия момент световната икономическа криза е факт. Но по-важни са здравето, животът и удържането на пика в страната ни. Лайтмотивът „Колкото повече изкарам сега, толкова ще ми е по-добре утре, когато лошото дойде“ е най-застрашаващото и немарливо търговско поведение, защото „утре“ може да не дойде за вас или за някои от нас. Сега е моментът да останем вкъщи и въпреки сигурните икономически последици да оценим живота и красотата на целия свят – нещо, което приехме за даденост, забравяйки за преходността, част от всяко едно човешко същество.

Емине САДКЪ