• За нас
  • За реклама
  • Контакти
понеделник, 16 ноември 2026 г.
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало История

Много бедствия са вдигали адреналина на разградчани

от Вестник Екип 7
26 март 2020
в История
1
Много бедствия са вдигали адреналина на разградчани

В миналото Разград потъвал във вода при проливни дъждове, когато и река Бели Лом излизала от коритото си, както става през 1929 година. Тогава в „Разградско слово“ журналистите добросъвестно написали какви мерки трябва да се вземат, за да не бъдат заливани къщите на хората. Сериозни мерки обаче са взети чак след голямото наводнение през 1947 година, когато е направена корекция на реката и е прокопано днешното дълбоко корито в градската част. На мястото на сградите, които са в дясната част на снимката, днес е Новият театър.

Пожарникарите, както и днес, били сред първите, които се включвали в спасителни операции при бедствие. И те обаче трудно се справяли – с тогавашните си ограничени възможности – при големи пожари като този на 8 януари 1940 година, когато пламнало околийското и данъчно управление /на това място днес е Окръжният съд/. Огънят бил толкова силен, че като извадили касите на данъчните след пожара, парите в тях при докосване ставали на пепел…

Природата невинаги е била благосклонна към някогашните разградчани, невинаги им е поднасяла само цветя и рози, както се казва. Случвали са се и какви ли не бедствия през годините, тъй че и днешната епидемия от коронавирус няма да бъде нито първото, нито последното. Но хората винаги са били по-силни от капризите на природата, с твърдост и колективен дух са понасяли всичко. За някои бедствия през различни години ще стане дума по-надолу.

Най-далечно и най-неразбираемо за тогавашните хора е било

Късото Сени е бил барабанчик /глашатай/ на Общината, аналог на днешната пресслужба. Когато е имало извънредна ситуация, глашатаят, т.е. тогавашният пиар грабвал барабана и тръгвал по улиците да съобщава на народа предприетите от управата мерки…Разбира се, за тази цел били ползвани и тогавашните вестници, които обаче излизали по-нарядко, затова е било необходим и подобен пряк информационен канал…

падането на аеролити /метеорити/,

за които пише вестник „Разградско слово“ на 9 декември 1936 г. Описанието на събитието е взето от първата печатна турска история. Станало е на четвъртия ден от месец Шабан 1153 г., т.е. на 25 октомври 1740 г. в румелийския град Разград.

Времето е било спокойно и тихо, небето ясно и без никакъв ветрец. Изведнъж по Божие усмотрение към пладне се явил ужасен вятър, подобен на ураган, който вдигнал такъв прах от земята, че ясният ден се превърнал в непрогледна тъмна нощ.

Хората, които били излезли по работа, уплашени се втурнали стремглаво към домовете си. В тоя момент от небето се чули три оглушителни гърмежа, наподобяващи топовни гърмежи с по няколко кантара барут и три гръма със светкавична бързина паднали на земята.

От силните гърмежи небе и земя силно се разтресли и хора и добитък, случили се на голямо разстояние от центъра на произшествието, паднали безчувствени на земята и минало много време докато се съвземат.

Установило се, че единият гръм паднал в градината на чифлик близо до града, вторият – в полето около града, а третият – на север от града. Нямало убити хора, но един човек, който се случил близо до градината, бил лишен от слух и говор седем дни.

Най-щателно са били претърсени местата дето паднали двата гръма и били намерени два аеролита /метеорита/, заровени в земята. Градският кадия съставил протокол, който заедно с намерените два аеролита бил изпратен в Цариград.

Вещи лица в Цариград са установили, че аеролитите се състояли от камък, желязо и други метали и единият е тежал 19 оки /1 ока – 1.28 кг/, а другият – 2 оки.

Естествено е било с падането на тия небесни тела сред населението да тръгнат разни фантастични приказки и да се разпространяват тревожни слухове. Затуй садразаминът, след като се съвещавал със звездоведците, изпратил до султана обстоен доклад, в който му съобщил за това природно явление и го молел да издаде необходимия ферман, за да се успокои разтревоженото население.

На 10-ти ноември 1940 година в Разград става силно земетресение. Една от най-пострадалите сгради е тази на болницата – разкъртили се стени, някои се наклонили и стаите станали опасни за обитаване за 85-те пациенти. По-здравите болни избягали, останалите тридесет на сутринта били изписани и щат не щат, продължили лечението си вкъщи. На снимката е една от големите сгради на старата разградска болница. Днес тя е съборена, а на мястото й е паркингът над кръговото в края на улица „Венелин“, преди „Спешна помощ“.

Султанът издал ферман, в който между другото се казвало, че „според мнението на звездоведците, подобни небесни явления, за които се споменава в космографите, се случвали и ще се случват и в бъдеще. Тия аеролити не са нищо друго, освен части от разпадали се по Божие повеление небесни тела…“

След издаването на този ферман народът в Разград се успокоил.

Както се вижда и тогава е имало учени, които точно са обяснявали природните явления, а пък управниците са вземали мерки според силите си за успокояването на народа…

Едно незапомнено наводнение

е станало през XIX век. Описано е от Сава Даскалова Бабаджанова въз основа на спомените на почти стогодишната баба Мита – „Бележки за г.Разград“ /вестник „Напредък“, 17 февруари 1899 г./. Статията е пространна, на две страници в подлистник и завършва с очаквана сеч на българите и наводнението след Заверата през 1821 г. За това има известни сведения в книгата на акад. Анание Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“. В разказаното от Сава Бабаджанова има повече данни, има описание на атмосферата в града по това време, само датата не е посочена – 8 юни 1821 г.

Било сряда. Слънцето огрявало целия град. Но тежки предчувствия измъчвали българите. По обяд затворили дюкяните и по заповед всеки българин или турчин трябвало да отиде в ковачниците да помага. А там ковачите приготвяли ножове и брадви за нещо си.

През нощта щели да бъдат изклани всички българи. Но станало чудо. Към 3 часа следобед небето се покрило с черни облаци. Рукнал силен дъжд, незапомнен дотогава. Едната му капка била голяма колкото трите пръста на ръката, приготвена за прекръстване. За 5-10 минути градът потънал във вода, много къщи и комини се съборили. Според Анание Явашов повече от 300 турски къщи били съборени, издавили се много хора, много турци били спасени с корита от българите. Турците счели стихията за Божи гняв. Според Сава Бабаджанова те захвърлили оръжията и се заклели никога да не колят българите.

Другите изпитания

за разградчани са през XX век. Първото се е отнасяло за хората от цял свят. Става дума за Халеевата комета. Разпространено било схващането, че тя ще се сблъска със Земята и ще настане краят на света. Вестник „Гражданско съзнание“ пише леко хумористично, че от 1 до 5 май 1910 г. кометата била наблюдавана по цели нощи в Разград и „доволни и щастливи се считат всички, които са я наблюдавали и останали живи“. Най-добро място за наблюдение за младите хора бил градският парк… Слава богу, всички предсказания се оказали кьорфишек.

За кометата си спомня и д-р Георги Панов в един материал за него в юбилейния брой „90 години читалище „Развитие“ /19 декември 1959 г./. На голям интерес в читалището се радвали сказките. И когато се говорело за Халеевата комета, бил поканен сказчик, който с глас, пълен с ужас, започнал: „Граждани и гражданки! Ние изживяваме последните си часове…“. Народът настръхнал. Но по-късно сказчикът убедително обяснил антинаучната същност на разпространения слух, че кометата щяла да се сблъска със Земята и щяла да настъпи гибелта на човечеството. Нещо повече, той начертал как ще мине кометата и обяснил, че катастрофа е невъзможна.

За проливен дъжд,

предизвикал наводнение в Разград пише „Разградско слово“ на 8 юни 1929 г. Произшествието станало на 31 май. Излял се силен дъжд в землищата на селата Недоклан, Кабакулак /Ушинци/ и други. Първата вълна в Разград дошла към 4.20 ч. Коригираното корито на река Бели Лом не изиграло ролята си. А мостът при градския часовник действал като бент. Водата се надигнала над моста, нахлула по улица „Станционска“ чак зад стария затвор и оттам по напречните улици заляла целия квартал Ени махле. Загубите за града били големи… Залети били градини и ниви…

Авторът на информацията, подписан с буквата Z, посочва какви мерки трябва да се вземат, за да не се случват в бъдеще такива наводнения. Но мерки едва ли са били взети или ако са били взети, са били недостатъчни. За това говори голямото наводнение през 1947 г.

Голям стихиен пожар

е горял в Разград на 8 януари 1940 г. Подпалило се е от комин зданието, където са се помещавали околийското и данъчното управление, съдия следователят и полицейският участък. Зданието било двуетажно, в арабски стил, строено в турско време за конак, почти най-високото в града. В гасенето на пожара са се включили пожарната команда, полицията, спасителна военна команда, самоотвержени доброволци, офицери, студенти и ученици. С риск за живота си те полагали големи усилия за потушаване на пожара, но всичко давало незначителни резултати. Огромни и страшни пламъци се издигали, горели мебели, материали и книжа. Пожарната била само с една стълба и два маркуча, и затуй била безпомощна спасителка на обхванатото от пламъци здание.

Под ръководството на околийския управител Бончо Чобанов спасителната работа продължавала. Спасени били архивата на съдия следователя, част от архивите на околийското и данъчното управление. Два дни останали огнеупорните каси на управленията над горящите въглища в мазето и били извадени съвсем зачервени. Книжните пари в тях при допир се превръщали в прах, а монетите били обгорени.

Повикани на помощ са били пожарните команди от Русе, Попово и Шумен, но поради заснежените непроходими пътища те не пристигнали. Дошла на другия ден с големи трудности само тази от Шумен, когато вече нямало нужда.

Все пак, спасени били почти всички мебели, полицейското имущество, оръжия, вещевият склад. Били наранени и контузени доста полицаи и пожарникари.

На 10 ноември 1940 г. в страната е имало

доста силно земетресение,

почувствано и в Разград. Настанала е паника и голяма част от гражданството излязла от домовете си по „нощно облекло“. За това пише „Разградско слово“ на 12 ноември 1940 г.

Особено големи повреди е имало в държавната болница – стените били силно разкъртени, някои от тях се наклонили и много от стаите станали опасни за обитаване. Някои от комините също се наклонили. В болницата е имало 85 болни, по-здравите успели да излязат от стаите. Сутринта по липса на помещения били изписани 30 души… Много трудно щял да се извърши ремонтът.

В химическия кабинет на гимназия „Йосиф I“ изпопадали и са се счупили стъклениците с препарати. В училищата и казармите имало слаби пропуквания и паднала мазилка. В града също имало незначителни повреди: срутени комини, изпочупени керемиди, слаби пропуквания на стени, паднала мазилка.

Защо припомням тия изпитания /а те не са били единствените, подбрала съм само някои от тях/? Защото и такива неща е имало в живота на хората преди нас. Това са житейските уроци, които човек преживява, за да стане по-силен и по-издръжлив И много важен е колективният дух, за да се преодолеят изпитанията, на които винаги през годините са били подлагани хората. Подложени сме и сега!

Божидарка ЗЛАТАРЕВА

Коментари 1

  1. Съби says:
    7 години ago

    ПРЕПИСАХ ТОВА,МАЙКА МУ СТАРА-
    ЗА…ХОНОРАРА.

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Marketing Vision
Вестник "Екип 7"

За нас

Вестник "Екип 7"

"Екип 7" излиза три пъти в седмицата: понеделник, сряда и петък в 16 страници, осем от тях с пълноцветен печат. Разпространява се на територията на цялата Разградска област с най-голямо проникване на вестникарския пазар.

Категории

  • Kрими
  • Бизнес
  • Здраве
  • Институции
  • Интервю
  • Искам думата
  • История
  • Култура
  • Новини
  • Образование
  • Оживление
  • Политика
  • Спонсорирано
  • Спорт

Партньори

  • Дигитална маркетинг агенция „Marketing Vision“

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

  • Казина, които плащат мигновено в Мексико
  • Преглед на казино Pin-Up в Канада
  • Виртуални Казина: Възможности в Pin-up, Казахстан
Няма резултати
Виж всички резултати
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
  • Интервю
  • История
  • Образование
  • Искам думата
  • Бизнес
  • За нас
  • За реклама
  • Контакти
  • Електронен абонамент

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

Бисквитки

Този уеб сайт използва бисквитки. Научи повече