

Природата невинаги е била благосклонна към някогашните разградчани, невинаги им е поднасяла само цветя и рози, както се казва. Случвали са се и какви ли не бедствия през годините, тъй че и днешната епидемия от коронавирус няма да бъде нито първото, нито последното. Но хората винаги са били по-силни от капризите на природата, с твърдост и колективен дух са понасяли всичко. За някои бедствия през различни години ще стане дума по-надолу.
Най-далечно и най-неразбираемо за тогавашните хора е било

падането на аеролити /метеорити/,
за които пише вестник „Разградско слово“ на 9 декември 1936 г. Описанието на събитието е взето от първата печатна турска история. Станало е на четвъртия ден от месец Шабан 1153 г., т.е. на 25 октомври 1740 г. в румелийския град Разград.
Времето е било спокойно и тихо, небето ясно и без никакъв ветрец. Изведнъж по Божие усмотрение към пладне се явил ужасен вятър, подобен на ураган, който вдигнал такъв прах от земята, че ясният ден се превърнал в непрогледна тъмна нощ.
Хората, които били излезли по работа, уплашени се втурнали стремглаво към домовете си. В тоя момент от небето се чули три оглушителни гърмежа, наподобяващи топовни гърмежи с по няколко кантара барут и три гръма със светкавична бързина паднали на земята.
От силните гърмежи небе и земя силно се разтресли и хора и добитък, случили се на голямо разстояние от центъра на произшествието, паднали безчувствени на земята и минало много време докато се съвземат.
Установило се, че единият гръм паднал в градината на чифлик близо до града, вторият – в полето около града, а третият – на север от града. Нямало убити хора, но един човек, който се случил близо до градината, бил лишен от слух и говор седем дни.
Най-щателно са били претърсени местата дето паднали двата гръма и били намерени два аеролита /метеорита/, заровени в земята. Градският кадия съставил протокол, който заедно с намерените два аеролита бил изпратен в Цариград.
Вещи лица в Цариград са установили, че аеролитите се състояли от камък, желязо и други метали и единият е тежал 19 оки /1 ока – 1.28 кг/, а другият – 2 оки.
Естествено е било с падането на тия небесни тела сред населението да тръгнат разни фантастични приказки и да се разпространяват тревожни слухове. Затуй садразаминът, след като се съвещавал със звездоведците, изпратил до султана обстоен доклад, в който му съобщил за това природно явление и го молел да издаде необходимия ферман, за да се успокои разтревоженото население.

Султанът издал ферман, в който между другото се казвало, че „според мнението на звездоведците, подобни небесни явления, за които се споменава в космографите, се случвали и ще се случват и в бъдеще. Тия аеролити не са нищо друго, освен части от разпадали се по Божие повеление небесни тела…“
След издаването на този ферман народът в Разград се успокоил.
Както се вижда и тогава е имало учени, които точно са обяснявали природните явления, а пък управниците са вземали мерки според силите си за успокояването на народа…
Едно незапомнено наводнение
е станало през XIX век. Описано е от Сава Даскалова Бабаджанова въз основа на спомените на почти стогодишната баба Мита – „Бележки за г.Разград“ /вестник „Напредък“, 17 февруари 1899 г./. Статията е пространна, на две страници в подлистник и завършва с очаквана сеч на българите и наводнението след Заверата през 1821 г. За това има известни сведения в книгата на акад. Анание Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“. В разказаното от Сава Бабаджанова има повече данни, има описание на атмосферата в града по това време, само датата не е посочена – 8 юни 1821 г.
Било сряда. Слънцето огрявало целия град. Но тежки предчувствия измъчвали българите. По обяд затворили дюкяните и по заповед всеки българин или турчин трябвало да отиде в ковачниците да помага. А там ковачите приготвяли ножове и брадви за нещо си.
През нощта щели да бъдат изклани всички българи. Но станало чудо. Към 3 часа следобед небето се покрило с черни облаци. Рукнал силен дъжд, незапомнен дотогава. Едната му капка била голяма колкото трите пръста на ръката, приготвена за прекръстване. За 5-10 минути градът потънал във вода, много къщи и комини се съборили. Според Анание Явашов повече от 300 турски къщи били съборени, издавили се много хора, много турци били спасени с корита от българите. Турците счели стихията за Божи гняв. Според Сава Бабаджанова те захвърлили оръжията и се заклели никога да не колят българите.
Другите изпитания
за разградчани са през XX век. Първото се е отнасяло за хората от цял свят. Става дума за Халеевата комета. Разпространено било схващането, че тя ще се сблъска със Земята и ще настане краят на света. Вестник „Гражданско съзнание“ пише леко хумористично, че от 1 до 5 май 1910 г. кометата била наблюдавана по цели нощи в Разград и „доволни и щастливи се считат всички, които са я наблюдавали и останали живи“. Най-добро място за наблюдение за младите хора бил градският парк… Слава богу, всички предсказания се оказали кьорфишек.
За кометата си спомня и д-р Георги Панов в един материал за него в юбилейния брой „90 години читалище „Развитие“ /19 декември 1959 г./. На голям интерес в читалището се радвали сказките. И когато се говорело за Халеевата комета, бил поканен сказчик, който с глас, пълен с ужас, започнал: „Граждани и гражданки! Ние изживяваме последните си часове…“. Народът настръхнал. Но по-късно сказчикът убедително обяснил антинаучната същност на разпространения слух, че кометата щяла да се сблъска със Земята и щяла да настъпи гибелта на човечеството. Нещо повече, той начертал как ще мине кометата и обяснил, че катастрофа е невъзможна.
За проливен дъжд,
предизвикал наводнение в Разград пише „Разградско слово“ на 8 юни 1929 г. Произшествието станало на 31 май. Излял се силен дъжд в землищата на селата Недоклан, Кабакулак /Ушинци/ и други. Първата вълна в Разград дошла към 4.20 ч. Коригираното корито на река Бели Лом не изиграло ролята си. А мостът при градския часовник действал като бент. Водата се надигнала над моста, нахлула по улица „Станционска“ чак зад стария затвор и оттам по напречните улици заляла целия квартал Ени махле. Загубите за града били големи… Залети били градини и ниви…
Авторът на информацията, подписан с буквата Z, посочва какви мерки трябва да се вземат, за да не се случват в бъдеще такива наводнения. Но мерки едва ли са били взети или ако са били взети, са били недостатъчни. За това говори голямото наводнение през 1947 г.
Голям стихиен пожар
е горял в Разград на 8 януари 1940 г. Подпалило се е от комин зданието, където са се помещавали околийското и данъчното управление, съдия следователят и полицейският участък. Зданието било двуетажно, в арабски стил, строено в турско време за конак, почти най-високото в града. В гасенето на пожара са се включили пожарната команда, полицията, спасителна военна команда, самоотвержени доброволци, офицери, студенти и ученици. С риск за живота си те полагали големи усилия за потушаване на пожара, но всичко давало незначителни резултати. Огромни и страшни пламъци се издигали, горели мебели, материали и книжа. Пожарната била само с една стълба и два маркуча, и затуй била безпомощна спасителка на обхванатото от пламъци здание.
Под ръководството на околийския управител Бончо Чобанов спасителната работа продължавала. Спасени били архивата на съдия следователя, част от архивите на околийското и данъчното управление. Два дни останали огнеупорните каси на управленията над горящите въглища в мазето и били извадени съвсем зачервени. Книжните пари в тях при допир се превръщали в прах, а монетите били обгорени.
Повикани на помощ са били пожарните команди от Русе, Попово и Шумен, но поради заснежените непроходими пътища те не пристигнали. Дошла на другия ден с големи трудности само тази от Шумен, когато вече нямало нужда.
Все пак, спасени били почти всички мебели, полицейското имущество, оръжия, вещевият склад. Били наранени и контузени доста полицаи и пожарникари.
На 10 ноември 1940 г. в страната е имало
доста силно земетресение,
почувствано и в Разград. Настанала е паника и голяма част от гражданството излязла от домовете си по „нощно облекло“. За това пише „Разградско слово“ на 12 ноември 1940 г.
Особено големи повреди е имало в държавната болница – стените били силно разкъртени, някои от тях се наклонили и много от стаите станали опасни за обитаване. Някои от комините също се наклонили. В болницата е имало 85 болни, по-здравите успели да излязат от стаите. Сутринта по липса на помещения били изписани 30 души… Много трудно щял да се извърши ремонтът.
В химическия кабинет на гимназия „Йосиф I“ изпопадали и са се счупили стъклениците с препарати. В училищата и казармите имало слаби пропуквания и паднала мазилка. В града също имало незначителни повреди: срутени комини, изпочупени керемиди, слаби пропуквания на стени, паднала мазилка.
Защо припомням тия изпитания /а те не са били единствените, подбрала съм само някои от тях/? Защото и такива неща е имало в живота на хората преди нас. Това са житейските уроци, които човек преживява, за да стане по-силен и по-издръжлив И много важен е колективният дух, за да се преодолеят изпитанията, на които винаги през годините са били подлагани хората. Подложени сме и сега!
Божидарка ЗЛАТАРЕВА





ПРЕПИСАХ ТОВА,МАЙКА МУ СТАРА-
ЗА…ХОНОРАРА.