Годините минават, но спомените остават. Искам да припомня за приноса към културния живот в моя град на Димо Димов, който отдавна не живее в Исперих. Сега е в Провадия и отново се отдава на театралната самодейност, с желание да създаде приятни минути край сцената за своите съграждани.
Любителите на театралното изкуство в Исперих си спомнят за времето, когато той беше в лудогорския град и ръководеше театралния колектив на Народно читалище „Съзнание 1891“. Постигна много добри художествени резултати. Сцената наистина беше неговият втори дом. Правили сме много репетиции и създавахме приятно настроение на хората. Разнообразявахме си вечерните часове.
Ръководените от Димо Димов колективи са носители на много отличия от окръжни и Републикански прегледи и фестивали на художествената самодейност. Той работи в нашия град и с много вдъхновение и любов се отдаваше на театралното изкуство от 1977 г. до 1982 г., когато живееше в Исперих със своето семейство. Изпълнител беше на много главни роли в постановките. Ръководеше също състава за художествено слово на читалището през периода, когато беше в Исперих.
Димо Димов беше водещ и на програмата на 16 октомври 1981 година по случай откриването на паметника на основателя на Българската държава Хан Аспарух. Естрадно-сатиричният състав с режисьор Димо Димов, в който участвах и аз изнесе много постановки в района и радва зрителите с непринудения хумор, с успешните изяви на сцената.
Ще се запомнят постановките на ентусиазираният ръководител на театралната самодейност на „Женско царство“, „Римска баня“, с участието на Никола Анастасов, „Дий, службо“ и много други. С тях Димо Димов остави ярка диря в културния живот на град Исперих.
Ангел НИКОЛОВ
