Тя е талантлива, амбициозна, упорита, борбена, красива и в разцвета на своята младост. Димана Йорданова е красивото бижу на разградската атлетика, а заради постиженията на пистата ѝ предричат славно бъдеще. Едва на 21 години, момичето може да се похвали с повече от 30 завоювани медала от многото състезания по лека атлетика, в които участва от 2015 година.
Последното си отличие печели от националния шампионат по лека атлетика в зала за мъже и жени, откъдето се завърна със златен медал в тройния скок и личен резултат в скока на дължина. Медалът идва след тежка контузия през октомври, след която докторът ѝ казва да забрави за зимния сезон. Не само че не се отказва, но благодарение на близки и приятели се връща обратно на пистата, а отличните резултати на високото 1.84 метра момиче ѝ отреждат място в националния отбор на България. В момента Димана е номер две в ранглистата за България за зимния сезон в тройния скок – една от най-сложните и тежки дисциплини. „Всичко в живота ми е трудно. Явно не съм от хората, които обичат да им е лесно“, описва съдбата си Димана.
Началото на спортната ѝ кариера по лека атлетика за голямо учудване започва не от пистата, а от спортното игрище по баскетбол, където я среща треньорът й в СКЛА „Лудогорец“ Красен Цонев. Само четири месеца след началото на тренировките Димана става вицешампион на България на висок скок в шампионата за юноши и девойки – старша възраст. Към коронната си дисциплина троен скок не помни как се е насочила, но тазгодишното злато идва след спечелени второ и трето място от предходните две години. Миналата година тя застана на четвърто място в класацията за спортисти на годината на община Разград и на седмо за областта.
Като всеки състезател, и Димана има своите талисмани и късметлийски ритуали за успех. Дървеното кръстче, осветено в Йерусалим, постоянно виси на врата й по време на състезания, а с нея пътува и икона на св. Георги. Задължително условие за Димана преди състезание също така е първо да обуе левия си шпайк.
Колкото и усилия обаче да полага момичето, се оказва, че в града няма подходящо място за провеждането на тренировките ѝ. Спортните упражнения сега се провеждат на площадката на Механото, обособена за скочище, в салона на ОУ „Отец Паисий“ и на Спортен център „Гнездо на орли“. Преди години имаше идея да се създаде стадион около Селскостопанския техникум, но тя остана само на думи. Съществуващото скочище се оказва крайно неподходящо за атлетите, защото няма необходимата за тройния скок дъска за отскачане. Докато състезателите от другите градове се подготвят в професионални условия, пистата, на която тренират разградските надежди, дори не е равна. Разположението ѝ на баир може да доведе до потенциални контузии, а наклонът оказва негативно въздействие върху техниката. Трагикомичен е разказът на лекоатлетката, че постиженията на тренировки се оказват нереални, защото по време на състезания, на хубава писта, резултатът ѝ се вдига с около метър. „Много е зле. При такива условия не знам как успяваме да постигнем такива резултати“, коментира момичето. Въпреки препятствията в Разград и по-големите възможности за развитие в големия град, тя е категорична, че няма да замени дома си заради своя треньор, с когото се сработват идеално.
Зад бляскавите успехи на Димана на пистата стои натоварено ежедневие. То е изпълнено с нелеки тренировки, съчетани с 8-часов работен ден и академични задължения. Рядко разполага дори и с един ден почивка, но излежаването до късно и лентяйството със сигурност не са сред любимите ѝ занимания. „Не мога да си представя ден без тренировка“, сподели Димана.
Ако не е на пистата, тя работи си в хранителен магазин в лудогорския град. Това нарушава пълноценните ѝ тренировки и е причината да се самоопределя като полупрофесионален атлет. Момичето застава зад касата преди четири години, за да покрива разходите си за лагери, състезания и за да бъде в помощ на семейството си. Димана живее само със своята майка Христинка, която е пенсионер по болест.
След като завършва Математическата гимназия, където учи в географската паралелка, Димана избира да продължи обучението си в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Днес е третокурсничка в специалността „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, а бъдещето си вижда като преподавател в разградско училище. Постиженията на пистата продължават и с отличия в академичната среда. При все че е достатъчно ангажирана, нито тренировките, нито работата влияят върху отличния ѝ успех. Житейските препятствия далеч не се оказват бариера за устременото момиче, което казва за себе си: „Аз съм много упорита. Гледам да се боря“.
Сред любимите лекоатлетки на талантливата девойка са Габриела Петрова и Ивет Лалова. По красота Димана не отстъпва по нищо на последната. Преди три години разградската гордост спечели титлата „Мис БГ атлетик 2017“. Още не знае кой е споделил снимката ѝ в платформата, но си спомни, че не е повярвала, когато треньорът ѝ е съобщил новината по време на тренировка. Каква по-висока оценка за харизматичността ѝ може да има от факта, че печели първото място още при първото си участие в конкурса? Миналата година става трета на конкурс за красота в университета, но идеята да стане рекламно лице или да се занимава с мода не са на дневен ред.
Димана е изключително целеустремена по отношение на своето бъдеще. След 10 години мечтите й я отвеждат сред елита на тройния скок в света, но като всяко момиче след време се вижда със здраво семейство и дечица. Сред целите ѝ своето място намира и Олимпиадата в Париж през 2024 година. Първо, по време на настоящия състезателен сезон, на Димана ѝ предстои Балкански шампионат в Турция. Състезанието е утре. Три дни по-късно, на 18-ти, е на международен турнир в Сърбия. Пожелава си на датата, на която майка й празнува рожден ден, да я зарадва със златен медал.
Пожелаваме ѝ успех и ние. Защото тя е много способна, трудолюбива и упорита. А представяте ли си какво щеше да стане и къде щеше да бъде сега Димана, ако имаше и условията, каквито талант като нея заслужава да има?…
Десислава СТЕФАНОВА
Снимки: личен архив
