Възможно ли е семената на добротата и благочестието да покълнат в почва, напоена с насилие и меркантилност? Отговор на въпроса потърсихме с иподякон Илиян Чолев, който преподава религия вече 23 години – откакто вероучението влиза в клас през учебната 1997/1998 година.
Той е завършил Богословския факултет към Софийския университет, „Психология“ във Великотърновския университет, „Начална и предучилищна педагогика“ към Русенския университет. В момента преподава православно християнство в ОУ „Васил Левски“ на около 150-160 деца от първи, трети, четвърти и пети клас, където е и педагогически съветник. Изборът му да се насочи към вярата може да се потърси в семейството, тъй като майка му произхожда от свещенически род. От малък проявява интерес към сферата, но по онова време не е било престижно да бъдеш вярващ, дори е имало възможност да те изключат от училище, си спомни Чолев. Въпреки това като дете изучава религия във Френския колеж в Кралство Мароко, където баща му работи като агроном. След като завършва гимназия „Никола Вапцаров“ /сега ПЧПЧЕ „Екзарх Йосиф“/, прекарва две години в казармата, а след това – една година учи „Агроинженерство“ в Пловдив до настъпването на промените през 1989 година.
Днес често ставаме свидетели на агресия между подрастващите. Може ли едно от решенията на проблема да се открие във възпитанието в любов към ближния? Ябълката на греха днес се оказва много по-лукава, а злото действа по-изкусно и демагогски, посочи Чолев. „Отвън е хубава, вътре обаче може да е червива – както светът може да е измамен и подвеждащ“, допълни той. Заедно с всички изкушения на съвременността, децата днес са подложени и на влиянието на интернет, който предлага изобилие от информация. От друга страна, обучението по религия възпитава в нравственост, свободолюбивост, демократичност, нестандартност, хуманизъм и вяра. Светът навън влиза в конфликт с учението, което налага изграждането на защитна броня, за да отсяваме доброто от злото. Например, чрез разказа за първото братоубийство Чолев учи децата, че насилието влиза в противоречие с нравствеността и благонравието.
Класните ръководители споделят с учителя, че неговите възпитаници се открояват с различно мислене и отношение. Обратна връзка получава и от родителите, които също научават нови неща от децата си. Предметът освен полезен се оказват и много интересен за малчуганите. Ако провеждането му съвпадне с празник, то се организират различни дейности по този повод. Присъщо за часовете по религия е пеенето на песни, реденето на пъзели, изработването на играчки, решаването на ребуси, рисуването на символи, свързани с религията. Религията без музика, уточни иподяконът, е все едно море без вода. Универсалната молитва „Отче наш“ също присъства по време на час, но всяко от дечицата може да изкаже и своя молитва, а интерес предизвиква и изработването на кораба на Ной. В часовете децата научават например, че в превод „амин“ означава „така да бъде“, а „алилуя“ – „слава на Бога“. Докосвайки се за първи път до предмета, разказа Чолев, учениците имат общи познания от разкази на техните родители, баби или от детски филмчета. Интересът им обаче привлича историята за сътворението на света, какво разказва Библията и въпросът как така змията може да говори. Защото религията надхвърля обичайното боядисване на яйцата за Великден и обилните трапези по празниците. А непознаването на религията, уточни преподавателят, води до капсулиране и конфликти. Любопитна подробност е, че съставителят на една от библиите за учениците е разградчанинът проф. Антоний Хубанчев, син на някогашния архиерейски наместник Ангел Хубанчев, убит от комунистическия режим през 1945 година.
В учебната програма е залегнало изучаването на суеверието, което религията отрича. Кой не си е помислял какво може да му се случи, ако черна котка мине пътя му, ако мине под стълба, ако счупи огледало… Ако са намесени и магии пък, то хората лесно могат да бъдат заблудени от различни ясновидки, врачки и гадателки, които обаче могат да провалят нечии живот. Затова, обясни Чолев, също съществуват молитви, а самият той има своите страхове, както всички, но със сигурност не е суеверен.
Възпитаниците на Илиян Чолев всяка година взимат участие в конкурса „Бог е любов“, от който получават отличия, като и тази година не възнамеряват да прекъснат традицията. На 11 февруари от 14 часа в актовата зала на училището, информира Чолев, предстои областната конференция на тема „Хуманизъм и вяра“, по време на която ще бъдат представени презентации. Номинираните ще бъдат включени в регионалната конференция, а най-добрите ще продължат към националния етап. Целта е занимаващите се с предмет „Религия“ да се запознаят с добрите практики в областта на духовността и нравственото възпитание на децата и учениците, се чете на официалния сайт на Светия синод на Българската православна църква.
През годините неколкократно бе повдиган въпросът ще се превърне ли предметът от свободно избираем в задължителен. Учителят посочи, че едва един процент от всички учащи изучават религията, за сравнение със съседна Румъния, където процентът по данни за миналата година бил деветдесет и седем. Преди години, обясни Чолев, любовта към ближния се е преподавала в 13 училища от областта. Днес – в ОУ „Васил Левски“ в Разград и в ОУ „Васил Априлов“ в Исперих. Въпреки това преподавателят изпитва морално удовлетворение, когато негови бивши възпитаници го спират, за да го поздравят. Най-важно за него е те да съхранят добротата, а ако изгубят вярата си и лошият пример ги завладее – да си спомнят изучаваното с иподякона, ги посъветва той. Дали има възраст, в която е късно човек да бъде въведен във вярата? „По-добре късно, отколкото никога“, категоричен е Чолев, давайки за пример самия цар Борис Покръстител.
Десислава СТЕФАНОВА
Снимки: личен архив
