Малко са спортистите от Разград, които се радват на такава бляскава спортна кариера. Още повече на такава популярност. Неговият спортен път започва от футбола и с баскетбол започна да се занимава едва на 15. Сякаш за да потвърди правилото, че големият талант може да започне занимания и по-късно и да постигне резултати, за които другите могат само да мечтаят. Още шестнадесет годишен, на първите си финали във Видин той така впечатли баскетболните специалисти, че на мен, като негов треньор, се наложи да обяснявам, че е възможно само за година човек да постигне такъв резултат. По-нататък последва включване в мъжкия отбор и повикване в националната гарнитура на юношите.
След реформите през 1991 върху плещите на едва 21-годишния Илиян легна отговорността за целия мъжки отбор на „Лудогорец“ в „А“ група. И той се справи, справи се блестящо. Много баскетболисти свиха знамената, но той поведе малкото храбреци и отборът запази мястото си в елита. Вече всички в Разград познаваха здравото момче с ръка на снайпер, което не трепва пред големите имена и често вкарваше над 40 точки – гросмайсторска норма в баскетбола. Публиката така го обичаше, че вместо да му лепне някакъв типично спортен прякор, го нарече нежно Пилето.
По-нататък всичко е статистика. И то каква! Категорично най-добър състезател в десетката на Разград за 1993 /въпреки залитането по индивидуалните спортове у нас/. Състезател и капитан на „Фикосота“ /Шумен/ и на ЦСКА, след това и на „Спартак“ /Плевен/. Два пъти реализатор на България пред именития Георги Младенов. Редовен участник години наред в мачовете на звездите. Петко Маринов, треньор на националния мъжки отбор, неведнъж ми е припомнял, че именно Илиян го е лишил от една шампионска титла – в последния мач в Димитровград, когато вече докосват титлата – вместо триумф и празненство, със своите 54 точки Илиян е стъжнил деня на феновете на „Компакт“ с „Фикосота“.
Много може да се говори за железния капанец от Разград, но днес е време да поздравим този великолепен спортист с неговият 50-годишен юбилей, който той празнува именно на 28 януари. Неусетно и той навъртя годините на уважението и признателността. Честитейки му големия празник, обаче трябва да припомним, че неговата спортна биография не секва тук. По неговите стъпки върви 204-сантиметровият му син. Мартин Йорданов е една от надеждите на българския баскетбол, който може да повтори бляскавата кариера на своя знаменит баща.
Честит юбилей, Илияне! В Разград всички те помним и те обичаме!
Пламен ПАНЧЕВ




