До 2080 година населението в област Разград ще се „стопи“ почти два пъти, прогнозират от Националния статистически институт. Ако досега демографската криза беше тема на различни интерпретации, то сега можем да очертаем бъдещето в конкретни измерения. Непрекъснатият стрес, на който е подложен всеки съвременник на новия век, затваря омагьосания кръг на несигурното бъдеще. Същото, в което работното място утре не е гарантирано, а доходите често са недостатъчни за планиране на семейство. А законодателните промени, необходими, за да се стимулира раждаемостта, не са на дневен ред. Затова, изглежда, след време ще се разминаваме предимно с бездомните кучета.
Ето че прага прекрачи и третото десетилетие на 21 век. Шумният тътен на пъстрата заря и разпалващите кръвта енергични ритми на Дунавското хоро оповестиха настъпването на 2020 година. Тези години, така отдалечени във времето от перспективата на 90-те години, в началото на новия век вдъхновяваха създаването на филми, предимно в жанра научна фантастика. Те служеха за отправна точка на вихрещото се въображение, идеите, размислите и мечтите за това, което бъдещето предстои да разкрие. Като че ли останахме предимно в полето на фантастиката – там, където колите летят, а хората са преодолели пространствено-времевите граници. Защото бъдещето вече е настояще, но надеждите за неговото светло развитие останаха затворени на прелистената вече страница, между чиито редове отбелязахме 30 години от емблематичния ноември през 1989 г., месец на сътресения – политически и не само. Но днес не продължаваме ли да се въртим като хамстери на своята въртележка, илюзорно мислейки, че се движим напред?
Промени действително са настъпили, а някои от тях се усещат значително по-болезнено. Демографската криза, емиграцията, чието пряко следствие е все по-застаряващото население, и механичната миграция от селата към градовете са част от трънливите теми в нашата съвременност. А вече можем да отправим взор и към следващите шест десетилетия, през които прогнозите най-очаквано и логично съдържат естественото продължение на настоящата тенденция.
Според Националния статистически институт до 60 години населението в област Разград ще се стопи почти два пъти.
Прогнозата на учреждението разглежда три възможни варианта на развитие на дългосрочната демографска прогноза.
Първият – при хипотеза за конвергентност, се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. Според него предвиждането за броя на населението на областта в началото на третото десетилетие на 21 век е 111 130, което е близо до реалните стойности от последния ден на 2018 г., когато е било 112 229 души. От НСИ посочват, че в сравнение с предходната 2017 година населението на областта намалява с 1 485 души. За съпоставка, през 1900 г. Разградски окръг имал население от 129 531 жители, както посочва и проф. Пламен Радев в публикацията в „Екип 7“ „На път към модерните времена – Разград и районът в края на XIX и началото на XX век“. Прогнозата за далечната все още 2080 година е по улиците в региона да се разминават едва 61 057 души.
Според втория вариант, който предоставят от Института, разградчани ще бъдат 68 610. Числото е по-голямо, защото предложеният сценарий (относително ускоряване) предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната.
И ако съдбата реши да ни подари подобен сполучлив развой на демографската картинка, то един поглед към песимистичния вариант (относително забавяне) показва, че след 60 години в Разградска област жителите ще бъдат около 57 180.
Предоставената статистика е раздробена през пет години, което нагледно чертае стремглаво устремилата се надолу крива на демографската реалност. Всеки може да сметне продължението и да надникне през процепа към последните десетилетия на 21 век в Разград. А то не предполага да е много розово – откъм ръст на населението поне. Излязъл сякаш от телевизионния екран, предполагаемият сюжет на бъдещето разказва една тъжна, мрачна и песимистична история на родните ни лудогорски земи. Само че сценарият е подплатен с факти, а не лежи изцяло в полето на нечия фикция. Колкото и обезлюден да ни се струва областният център днес, когато след 17 часа всекидневно по улиците се разминават единствено групи бездомни кучета, а в неделен ден дори и те забягват в друга посока, то в недалечното бъдеще въздухът ще се оглася само от грозното грачене на проклетите гарги.
Естествено, имаме си и по-бодливи злободневни тръни, за които да мислим в ежедневието си – най-вече каква схема да приложим този месец, за да ни стигнат наличните финанси. И докато мислим с какви ругатни отново да засипем поредния представител на властта, който в отговор единствено си накривява шапката, училищата едно по едно ще хлопват кепенците завинаги. Училищен звън няма да приканва учениците към класните стаи, защото такива в много градове и села ще липсват. И то не защото норвежците са ги откраднали. Икономиката ще потъне в плаващите пясъци на демографската пустиня, към която областта ни се е насочила както Титаник към своята гибел. Над водата се виждат все по-малко плуващи глави, за което трябва да търсим причините дълбоко под водното равнище. Работещите ще намалеят двойно, което пък ще рефлектира и върху пенсиите на хората, които сега проплакват в родилните отделения. Няма да има нужда нито от кръгови кръстовища, които да отпушват несъществуващия трафик, нито някой ще се оплаква от неработещия светофар до автогарата в Разград – пак по същата причина.
Да се гмурнем обаче в дълбоките води, където на тъмно се спотайват неугодните за висшите етажи на управленците източници на демографската криза, завладяла не само Разград и областта, но и цяла България.
Не е ли липсата на сигурност за утрешния ден залегнала в дъното? Не е ли тя първопричината за все по-късната възраст, в която жените стават майки? Независимо от насърчаващи раждаемостта кампании като тази на известното дуо Иван и Андрей, чиято реклама миналата година предизвика по-скоро комични и противоречиви реакции. Свикнахме вече сами да си помагаме, след като държавната отговорност приключва със строежа на магистрали и газопроводи. Събираме капачки, за да купим апаратура за новородените, защо да не споделим и една снимка от ехографа с надеждата да спечелим всичко нужно за бебчето през първата му годинка, каквато именно е идеята на кампанията на телевизионния дует? А темата за необходимостта от законодателни промени в посока увеличаване на размера на еднократната помощ за раждане на дете, данъчни облекчения или установяване на условия за получаване на помощи май приляга повече на сюжет на фантастичен филм, но вече с елементи на трагедия. Защото деца ще се раждат тогава, когато здравната ни система не предизвиква панически страх, когато работното място утре е гарантирано, когато доходите са достатъчни, за да израсне бебето като личност, а не просто за неговото физическо оцеляване.
Ако преди стотина години е било нормално младите да създават семейство и да оставят след себе си потомство, то сегашните приоритети и ценностна система са завили в коренно противоположната посока. Надниквайки въображаемо през прозореца в случаен дом, мъж налага жена си, защото днес не е на кеф. Постоянният стрес, предизвикан от същото това модерно живеене в големия град, където коефициентът на полезно действие на работното място не е равнозначен на достойното му заплащане, предизвиква и други проблеми – най-вече от здравословно естество. И пак организираме благотворителни кампании за набиране на средства в помощ на жени с репродуктивни проблеми. Омагьосаният кръг се затваря, а изходът от лабиринта може да намерим, но в някой друг живот.
На върха на йерархията на потребностите днес е ясно, че са застанали финикийските знаци. Под тях се нареждат всички останали необходимости, които надлежно трябва да бъдат задоволени за един „нормален“ живот, покриващ средностатистическите изисквания за това определение. И докато се усетиш, вече си станал роб на новопридобития недвижим имот в големия град, в който си се преместил, защото в родния няма работа, няма и живот. За други пък себереализацията и кариерното израстване изпреварват необходимостта от раждането на деца.
Дали Мая Нешкова си е представяла, че един ден самите ние ще вложим криворазбран смисъл в текста на известната й песен „Рожден ден“: „Нали с децата ни светът се подновява всеки път, затуй е млад този свят“?
Разселението ни по света допринася за покачване броя на населението в световен мащаб. Докато по родните ширини ще се разминаваме с бездомните кучета и вместо бебешки плач, отвисоко сякаш ни се присмиват, ще ни дразнят с грозното си грачене размножаващите се гарги. На мачовете от първа лига „Лудогорец“ ще бъде подкрепян от наполовина пълен стадион, защото населението няма да бъде достатъчно, за да запълни и другата половина… Сякаш вече приемаме за нормален процеса по обезлюдяване. А от него никой не печели – включително и политиците. Кой ще работи, за да плаща данъци и да пълни държавната хазна? Но ние днес продължаваме да се въртим като хамстери на своята въртележка, илюзорно мислейки си, че се движим напред…
Десислава СТЕФАНОВА
Въпреки, че тези прогнози са за доста отдалечен във времето период, следват настоящите тенденции за демографските процеси в областта. Състоянието на много области, а и на цели региони в страната е подобно, което
е действително тревожно! Но, ако България бъде приета в Шенген, а и евентуално ЕС се разрастне и стане федеративна държава, каквато би трябвало да е крайната цел на този съюз, тогава демографската обстановка в областта и държавата бързо ще се подобри. Обаче по принцип всяка държава трябва да полага системни грижи за социално-икономическото развитие и на своите периферни територии, за да има вътрешен баланс, а не всякакви териториални диспропорции.