• За нас
  • За реклама
  • Контакти
понеделник, 16 ноември 2026 г.
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Институции

Потърпевша от Възродителния процес осъди Прокуратурата

от Вестник Екип 7
14 януари 2020
в Институции
0
Потърпевша от Възродителния процес осъди Прокуратурата

Потърпевша от насилствената асимилация над етническите турци по време на тоталитарния режим на БКП осъди Прокуратурата на България да ѝ плати обезщетение за психологическите травми, които е понесла от Възродителния процес и от неприключеното и до днес дело срещу виновниците.

Искът на Сафие Юрдакул от Киченица срещу държавата е бил на стойност 100 000 лева и е разгледан от състав на Първо гражданско отделение на Софийски градски съд.

В молбата жената разказала че през 1985 г. живеела заедно с родителите си в разградското село. Дотогава имала щастливо и безгрижно детство. Когато започнал така нареченият Възродителен процес, променили имената ѝ, което разклатило детската ѝ психика и идентичност, накарало я да се чувства притеснена, неуверена и потисната, затворила се в себе си. Утеха намирала само в разговори с баща си. Няколко месеца след промяната на имената, баща ѝ бил задържан от въоръжени лица и отведен от дома. Сафие била силно обзета от тревога, безпокойство, страх и отчаяние. Месеци наред нямала информация за него. След около 6 месеца получили известие, че баща ѝ е в затвора в Белене, където им е разрешено да го посетят. Видяла го едва през 1986 г. и изживяла силен стрес, не успяла да го познае. Семейството изпаднало във финансови затруднения, майка ѝ започнала да работи и вкъщи като шивачка, за да осигури издръжката, нощем спяла малко и постоянно плачела, от което после заболяла тежко.

На среща с тогавашния вътрешен министър бащата на Сафие и други затворници поискали да бъдат освободени, тъй като задържането им е противозаконно, вместо това обаче бил отведен в село Руженци. Там също бил лишен от свобода, не можел да си тръгне, нямал документи за самоличност и семейството му можело да го посещава само с разрешение на властите. По време на двегодишния си престой там, мъжът получил инсулт и други тежки заболявания и бил трудоустроен. Едва през пролетта на 1988 г. го пуснали да се върне вкъщи.

В началото на август 1989 г. милиционер им връчил задгранични паспорти и им заявил, че до 12 часа трябва да напуснат страната. Семейството се заселило в Турция, без пари и имущество, с по една малка чанта лични вещи, положението на Сафие се оказало много тежко, тъй като и двамата ѝ родители били болни и нетрудоспособни.

Целият този период оставил дълбок негативен отпечатък в психиката на жената.

В исковата си молба до съда тя признава, че първоначално била много ядосана на баща си, защото смятала, че за да е в затвора, е сторил нещо нередно. Чак през 1998 година, преди да почине, баща ѝ разказал истината и подробностите около задържането си. Сафие разбрала, че в Белене заедно с него без присъда са били задържани над 500 души от турския етнос, образовани или ползващи се с авторитет в общността. Те изкарали времето там в изключително тежки условия, а впоследствие били изгонени със семействата си в Турция.

След промените през 1989 г. семейството ѝ научило, че започва разследване на виновниците за т.нар. Възродителен процес. През 1996 г. група от около 100 души, чрез Генералното консулство на Република България в Истанбул, подали жалба до Главния прокурор с искане да започне наказателно дело и да им бъдат присъдени обезщетения за претърпените вреди.

До 1998 г. бащата на Сафие не бил потърсен за разпит, а след смъртта му тя продължила да се интересува от развитието на разследването. С други пострадали и наследници на починали създали Сдружение, което да организира и подпомага усилията им за търсене на отговорност от виновниците. Постоянно търсели и изисквали информация от властите в България. Научили, че на 30 януари 1991 г. е било образувано следствено дело срещу Тодор Живков и о.з. ген. полк. Димитър Стоянов за това, че в периода 1984 – 1989 г. в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза, а от 31 януари 1991 до 30 юни 1992 г. в качеството на обвиняеми като съизвършители са привлечени и други високопоставени по време на режима политици.

На 20 юли 1993 г. във Върховния съд – Военна колегия бил внесен обвинителен акт, но делото било върнато за допълнително разследване. На 19 декември 1997 г. го вкарали наново, но пак се оказало некачествено. През годините производството било частично прекратено поради смъртта на някои от обвиняемите, спирали го и заради свидетели в чужбина. Възобновили го през 1999 г., установили имената и адресите на 446 лица, настанени в ТВО „Белене“, изготвили и съдебна поръчка за разпит на пострадалите, намиращи се в Турция. Прокуратурата обаче не могла да вземе показания на още около 130 души.

Години наред Сафие изпращала писма до Народното събрание, Министерство на правосъдието, омбудсмана и главния прокурор, като настоявала делото да приключи, а инициаторите и лидерите на Възродителния процес да бъдат изправени на съд. През 2001 г. лично посетила Военно-окръжна прокуратура, за да се осведоми за развитието на нещата. Едва тогава била разпитана като свидетел и ѝ били разяснени правата като пострадала, документи обаче не ѝ били връчени. Тя подавала многобройни молби за достъп до материалите по делото, но получавала отказ, тъй като било секретно. Внесла и искане за премахване нивото на класификация, за да се запознае с доказателства и да организира защитата си, но безрезултатно. По тази причина не можела да потърси и финансова компенсация за причинените й страдания по гражданско-правен ред.

От решението на Софийски градски съд става ясно, че разследването върви вече повече от 28 години, като от последното му внасяне в съда с обвинителен акт са минали близо 20 години. Това пък е нарушило правото на пострадалата делото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Наред с това давността по обвиненията е изтекла и единственият останал жив обвиняем е поискал прекратяване на производството на това основание.

Прекомерно продължилото производството причинило на Сафие неимуществени вреди, като задълбочило чувството й за липса на справедливост. Тя била разочарована от институциите и от това, че няма изгледи за осезаем напредък по делото, изпитвала страх и опасения, че това забавяне ще позволи на виновниците да останат ненаказани за деянията си. Неизвестността и чакането в продължение на толкова много години довели до фрустрация и депресия, чувство за безсилие и безпомощност. Всички тези емоции я направили раздразнителна, затворена в себе си, перманентно емоционално напрегната, стресирана, депресирана. Нещо повече – през 2014 г., когато посетила България отново, за да провери напредъка на делото, жената била бременна с второто си дете и липсата на развитие я стресирала още повече, като дори имало опасност да загуби бебето и се наложило лечение в болница.

Именно заради претърпените неимуществени вреди тя претендирала обезщетение от Прокуратурата в размер на 100 000 лева.

„Съобразно установената в практика на Европейския съд по правата на човека, качеството „жертва“ възниква от датата на образуване на съответното производство, чиято разумна продължителност се преценява. Съдът намира, че в конкретния случай за начало на производството следва да се приеме образуването на следствено дело №1 през януари 1991 г… Делото е от значителна фактическа и правна сложност. Обвиняемите лица са повече от едно, а фактите, подлежащи на установяване – многобройни. Част от доказателствата е следвало да бъдат събирани чрез съдебна поръчка. Независимо от това, съдът намира, че не съществува фактическа и правна сложност, която да обоснове разумна продължителност на досъдебната фаза на един процес от 28 години“, се казва в решението по гражданското дело, с което магистратите от СГС са приели, че Сафие действително е претърпяла тежки травми.

Сочените от нея вреди били доказани и подкрепени и от разпитите на свидетелите по делото, и от изготвената съдебно-психологическа експертиза.

„…интензивно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е довело до силно емоционално напрежение, тревожност, депресивност, загуба на доверие в институциите, безпомощност, раздразнителност, продължили дълги години и утежняващи се с времето. Фактът, че и към момента делото не е приключило води до обостряне на психологическата травма“, отбелязват съдиите в решението си. Счели са обаче, че 40 000 лева биха били достатъчни да обезщетят Сафие Юрдакул, тъй като тя самата не е била сред интернираните на остров Белене лица.

За сметка на Прокуратурата остават и направените по гражданския процес разноски, става ясно от съдебния акт.

Решението е постановено миналия месец и не е окончателно, тъй като подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

Шенол АХМЕДОВ

Снимки: Христо ХРИСТОВ и архив „Екип 7“

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Marketing Vision
Вестник "Екип 7"

За нас

Вестник "Екип 7"

"Екип 7" излиза три пъти в седмицата: понеделник, сряда и петък в 16 страници, осем от тях с пълноцветен печат. Разпространява се на територията на цялата Разградска област с най-голямо проникване на вестникарския пазар.

Категории

  • Kрими
  • Бизнес
  • Здраве
  • Институции
  • Интервю
  • Искам думата
  • История
  • Култура
  • Новини
  • Образование
  • Оживление
  • Политика
  • Спонсорирано
  • Спорт

Партньори

  • Дигитална маркетинг агенция „Marketing Vision“

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

  • Казина, които плащат мигновено в Мексико
  • Преглед на казино Pin-Up в Канада
  • Виртуални Казина: Възможности в Pin-up, Казахстан
Няма резултати
Виж всички резултати
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
  • Интервю
  • История
  • Образование
  • Искам думата
  • Бизнес
  • За нас
  • За реклама
  • Контакти
  • Електронен абонамент

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

Бисквитки

Този уеб сайт използва бисквитки. Научи повече