Георги ЯНЕВ: Комасацията на земята е наложителна

Г-н Янев, Вие сте доайен сред представителите на агробизнеса в Лудогорието. Как според Вас се развива земеделието в района през последните 30 години от демократичните промени?

През последните 30 години станаха революционни промени в земеделието. След напредъка на научно-техническия прогрес в селското стопанство влязоха енергонаситени машини, които увеличават неколкократно производителността на труда. Няма го онова екстензивно земеделие с тракторите МТЗ 70, с които работехме тогава.

Сега един модерен трактор, 350 конски сили, заменя труда на 6 стари трактора.

Трудът на селскостопанските работници е улеснен поради настъпилите промени.

В момента земеделието е в подем. Когато аз започвах моята кариера като агроном, средният добив на пшеницата беше 250 килограма от декар. Сега фермерите получават по 1000-1100 кг. Това е един голям скок, която е в резултат на развитието на производителните сили.

Аграрната реформа – връщането на земята и ликвидацията на някогашните ТКЗС-та. Трябваше ли да се почне отначало? Къде са грешките?

Връщането на земята е факт, но не се оцени окрупнената земя, която беше в кооперативните стопанства и отново да се извърши комасация. С връщането на отделните парцели на собствениците и разпокъсването на земеделската земя се нанесе голямо поражение в сектора.

Не може на един парче от 5 декара една мощна машина от 350 к.с. и една редосеялка, която има 12 метра обхват да разгърнат потенциала си.

Фактически сега се правят опити от фермерите да се правят комасации на отделни полета, при което се правят взаимни отстъпки, за да може да се уедряват площите. Това обаче трябва да е задача на държавата. Тя трябва да осигури комасация на земята, за да може да стане едно интензивно земеделско производство.

Другият подотрасъл – животновъдството, беше 100 процента ликвидиран от ликвидационните съвети. Това е голям провал за икономиката и стопанството. Ето вече 30 години не може да се възстанови онова, което е било преди 1989 година.

Някога Разградски окръг беше сред първенците в страната по рекордни добиви. Реално ли бяха отчитани резултатите?

Разградски окръг беше водещ в цялата страна и на нас много ни завиждаха, че получавахме едни реално високи добиви. В отделните окръзи се коментираше, че ние надписваме, че не са реални добивите ни. Аз по това време бях председател на АПК /б.р. Аграрно-промишлен комплекс/ и получавахме добиви над 550-600 кг/дка и икономиката на окръга беше на едно високо ниво.

Сега също се отчитат много високи добиви. На какво се дължи това, на употребата на повече пестициди?

Сега високите добиви са в резултат на внедрените нови технологии в селското стопанство. Първо се осигуриха енергонаситени машини. Второ – осигуриха се хербициди и препарати за растителна защита, както и необходимите количества минерални торове, които дават възможност за един висок добив. И най-важното – селекционерите произведоха и дадоха на практиката хибриди и сортове, култури, които са високодобивни и осигуряват един много висок потенциал на производство.

Как ще коментирате факта, че някога обикновените хора, примерно, минавайки с автобус покрай земеделските масиви бяха загрижени за реколтата. Сега пак минаваме с автомобилите си покрай нивите, гледаме и казваме: ще има много жито, но какво от това, когато хлябът пак ще поскъпне?

Трябва да се знае, че високите добиви са пряко свързани с повече материални разходи и те нямат голямо значение за цената на хляба. Има още редица други компоненти, които влияят на калкулацията.

Докога според Вас дребните собственици на земеделска земя ще получават ренти, дори и за такива малки парцели от по 5-10 декара? Очаквате ли да има комасация?

Комасацията е особено наложителна. Тя трябва да се извърши колкото е възможно по-бързо за да може да се ползват по-ефективно високите технологии, които вече са налице.

А когато комасацията рано или късно стане факт, това ще повлияе ли на рентите?

След комасацията хората не си загубват парцелите и доходите, които получават от нея.

Докога ще разчитаме на евросубсидиите? То май и заради това се повишават рентите?

По отношение на евросубсидиите ние в България сме дискриминирани от западните фирми, които получават неколкократно по-високи субсидии на декар обработваема земя. Но и средствата, които сега се отпускат за нас, значително подпомагат производството на земеделски култури. Те дават възможност да се повишават рентите. Ако обаче тези финансови помощи се спрат, собствениците на земя ще получат много по-малки суми, което няма да ги удовлетворява и те, естествено, ще бъдат недоволни от това.

Може ли да дадете прогноза кога биха спрели европейските субсидии?

След приключването на настоящия програмен период, може би ще се приеме Закон за земята, който ще регламентира заплащането на данък за притежаването на земеделска площ и по такъв начин земеделието ще стане по-нерентабилно.

Очаквате дори и най-дребните собственици на нивички да плащат данък?

Да, това ще бъде задължително за всички.

Кога може да се очаква тази мярка?

След като от Министерството на земеделието картотекират всички обработваеми земеделски площи в страната. Внедряването на данъка може би ще стане след 4-5 години.

Г-н Янев, като доайен в агросектора в Лудогорието, какви препоръки бихте дали на по-младите си колеги?

Това, което аз мога да посъветвам по-младите си колеги, е да изучават всички новости и да може науката да се превърне в производителна сила. Всички достижения на научно-техническия прогрес – механизация, поливане, сортове, хибриди и всички нови технологии трябва да се прилагат в практиката. Трябва да се поддържа жива връзка с научно-изследователските институти и всичко авангардно да влиза в действие. Вече не може да се разчита само на онова, което вече си научил, и да тъпчеш на място. Животът върви напред, а науката още по-напред и в един момент виждаш, че си изостанал. Но аз мисля, че повечето колеги вече знаят това

Димитър КИРИЛОВ