С Десислава Атанасова се видях за първи път тази година в родното ми село Бисерци на 6 май, когато алианската общност празнува „Хъдрълез“. Бях помолена от Душка Петрова, директор на детската градина в Юпер и общински съветник, да превеждам. Бяха почивни дни, бях си на село и откликнах. Споделих приятно време с госпожа Атанасова, която за нула време скъси разстоянието и показа симпатии към всички участници и гости на събитието. Харесвам срещите с различни хора. Тяхната гледна точка и чувствителност по значими теми винаги са ме вълнували. Обичам да ги провокирам по един или друг повод. Предизвикателство получи и Десислава Атанасова. Без колебание, пазарлъци и уговорки, откликна да говори за читателите на „Екип 7“ в празничния декември.
Тя е юрист и политик от партията ГЕРБ. Депутат в 41-то, 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Заместник-председател е на Комисията по правни въпроси в 44-то НС и член на Комисията по външна политика. Ръководител на българската делегация в ОССЕ. Министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция. Има син.
Госпожо Атанасова, съвременната жена е силна фигура в обществено-политическия живот. Как изглежда нейната роля през Вашите очи?
Съвременната жена е силно еманципирана и успяваща във всяка професия. Едновременно с това продължава да е стълб в семейството и нейна е основната роля във възпитанието и грижата за децата и уюта в дома. Според мен, за да е удовлетворена от себе си в професионалното си развитие и да е едновременно с това отдадена на семейството си, жената трябва да е балансьор и да подрежда правилно приоритетите си.
Как влязохте в политиката – беше изкушение, предизвикателство или…?
Беше преди повече от 14 години. От учредителите на ГЕРБ съм. Бях на 26 години, когато се създаде сдружението, а по-късно и партията. Русенци ме избраха за техен представител в Общинския съвет, на 29 станах народен представител, на 33 години министър. Рано се случват нещата при мен. Тогава, преди близо 14 години, виждах че нещата в държавата буксуват, беше правителство на тройната коалиция, време на народно недоволство. Провокира ме онази реплика „трябва да развалим седянката“, скрит микрофон на ваши колеги от БТВ я записа. Бях изключително възмутена, учителите протестираха месеци наред за достойно заплащане, а не получаваха дори елементарно разбиране и уважение към труда си.
В настоящия парламент сте избрана от Разградски многомандатен район. Често гостувате в региона. Лудогорието с какво Ви докосна и как ще го запомните?
Съвсем случайно попаднах в Лудогорието, но вече три години почти през седмица съм в Разград и областта и не се чувствам „на гости“. Създадох много нови приятелства, опознах хората, няма село или град където да не съм била и да не съм канена отново.
Често от трибуната на Народното събрание се говори с агресия, а това не е добър пример за подрастващите и бих казала е даже неуважение към избирателите…
Не съм привърженик на агресията – физическата и вербалната. Народното събрание обаче е огледален образ на обществото ни, тъй като всички сме избрани именно от хората, които го формират. Всеки от нас гради собствения си образ чрез словото и от нивото на изказа, тона, словото зрителят, избирателят изграждат мнението си за всеки политик.
Наричат Ви „нежното острие“ на ГЕРБ, това ласкае ли Ви или Ви дразни?
И до днес не знам кой е автор на това определение, но пък то ме описва с три качества: нежност, твърдост и острота, когато се налага и принадлежност към кауза и хора, на които вярвам. Понякога ме ласкае, понякога е нереципрочно на поведението ми, а всъщност аз съм човек като всички останали, имам хубави и лоши моменти в ежедневието си, тревоги и радости. Имам своите страхове, имам свои мечти и своите върхове – някои съм покорила, други тепърва предстои да превзема. Една обикновена жена, с професия, семейство и вече над 14 години в политиката. В професионален план съм доволна, че заспивам с чиста съвест и съм спокойна, че съм си свършила работата. Открит и отговорен човек съм, а доверието на хората ме задължава да работя повече. В личен план най-големият ми страх е дали съм изпълнила мисията си на родител. Всъщност най-трудно е да бъдеш родител. Ако в политиката може да се научиш да бъдеш добър оратор и управленец, защото около себе си имаш добри и лоши примери, то на това да бъдеш родител никой не те учи, там импровизираш. Моят най-голям успех би бил, ако успея да отгледам един добър, отговорен и позитивен човек.
Предстоят светли празници. Християнският свят ще празнува. Как се готви Десислава Атанасова за Коледа и какво означават семейните празници за Вас?
Очаквам с голямо нетърпение празниците, уюта на дома, топлината, времето за кафе по пижама и аромата на сладки с канела. Специално време за приятели, близки, за споделяне, прегръдки, срещи и изненади.
Остава ли Ви време за друго и за какво го използвате?
Работата ми е свързана с общуване и контакт с много хора. Това много често е уморително ежедневие. Обичам да съм с близките си приятели, да разхождам кучето си на Витоша, да карам ски, да готвя.
Като родител, как искате да видите Вашия син и на какво го учите?
Не му чертая пътя, убедена съм че човек се ражда с призванието си, а родителите му трябва да го подкрепят. Той все още не е избрал своя път. В 12-ти клас е и в момента избира университет, в който да кандидатства, но още не се е насочил към никаква професия. Обича рисуването, моделирането, философията, историята. Каквото и професионално развитие да му предстои, му желая да обича професията си и да работи с желание. За мен е по-важно какъв човек е.
Вашето коледно пожелание и послание?
Желая Ви щастлива и споделена с най-любимите Ви хора Бъдни вечер, здраве, обич и успехи през 2020 година.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
