Айше Реджеб е родена на 22 август 1968 година в Pазград. Висше образование завършва в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Учи в магистърска програма „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство“ във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. От април 2019 година е доктор по хореография. В професионалната си автобиография има и много свидетелства за завършени специализирани курсове. Сред тях особено цени „Медии, власт, малцинствени групи“, организиран от Центъра за социални практики към Нов български университет под ръководството на проф. Евгений Дайнов.
През годините работи като учител и директор в детската градина в родното си село Веселина. През 2005 година Айше Реджеб постъпва на работа в Община Лозница, като директор на дирекция „Специализирана администрация“. Към момента е директор на „Образование и култура“.
Д-р Реджеб ръководи детски и младежки танцови колективи към Народно читалище „Христо Ботев 1931“. Автор е на хореографиите на повечето от танците, с които нейните възпитаници печелят десетки общински, регионални, национални и международни призове. Партньор в хореографската й дейност от 2012 година насам е Алипи Алеков. На 22 ноември Етнографският музей в Разград стана домакин на културно-литературно събитие, на което д-р Айше Реджеб представи пред приятели и любители на фолклора монографията си „ Танцът в турската традиционна сватба в Лудогорието”
Д-р Реджеб, честита книга! Какво да очаква читателят от нея?
Благодаря! Това е моята първа монография. В нея като цяло е описан обредният цикъл на турската сватба от Лудогорието, танцовият фолклор в турската сватбена обредност и съхранението и развитието на турския сватбен фолклор. Извън обхвата на изследването ми са хетеродоксните мюсюлмани – турци-шиити, които живеят на територията на Лудогорието (къзълбаши/алевии и бекташи); татарите, помаците и ромите, които изповядват мюсюлманска религия; всички образци от турския фолклор, които не са част от сватбената обредност; турският фолклор, извън географския ареал на южното Лудогорие. Изборът на тази тема се предопределя от дългогодишния ми педагогически опит и практика като ръководител на фолклорни формации, като педагог и като представител на турската общност. Приех, че за мен е мисия да изследвам, проучвам и предавам всичко това на нашите деца, на бъдещите поколения като ценност с цел популяризиране и съхраняване на фолклорното богатство на страната ни.
Името Ви в Лудогорието е свързано с много културни събития, посветени на фолклора. Откъде идва любовта Ви към народното творчество?
Има една магия, нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност. Тя е съхранила в сърцето ни този трепет, който усещаме, когато чуем народните инструменти като кавал, гайда, тарамбука, саз, давул…Това чувство не може да бъде описано, то трябва да се преживее. Тази преплетена шарена черга е нашият фолклор – български, турски…Там, където все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Фолклорът представлява един отделен свят, който ни говори чрез музика, танца, дори чрез цветовете и шарките на нашето облекло. Фолклорът е връзката ни с миналото, бъдещето и настоящето, той е бил неизменна част от нашия живот, съхранил се е във времето и днес намира място в сърцата на всички нас. Любовта ми към фолклора идва от моите родители, от моята баба, която пееше много хубави народни песни, от моя първи учител Евгени Драганов /сега е зам.областен управител/, който ме накара истински да заобичам историята, родния ми край и традициите и обичаите. Дълъг е пътят, който съм изминала, докато стигна дотук, срещах много препятствия и трудности, падах, ставах, отчайвах се понякога, но никога не се отказвах. От мое любимо хоби танците се превърнаха в нещо, с което искам да продължа да се занимавам, защото изкуството наистина ни дава много, чрез него разбираме какво всъщност означава красота.
Народното творчество е мощен възпитателен фактор – на какво учите Вашите възпитаници и как привличате любовта им към него?
Практическото запознаване на децата с фолклора, с неговата специфика, красота и многообразие на музиката и танца и мястото им в живота на хората, ги приближава до корена им. То цели възпитаването на траен интерес и емоционална отзивчивост към българското народно творчество, което да съдейства за осъществяване задачите на естетическото, нравственото, патриотичното възпитание на децата още от най-ранна възраст и формира у тях умения и навици, чрез които те стават съпричастни към местните традиции и култура, възпитава у тях любов и уважение към родния фолклор. Запознавайки се с традициите, децата по естествен начин ще могат да се самоидентифицират. Така те ще стъпят върху една основа за своята позиция към света – представата за единение с народа, към който принадлежат. Фолклорът днес има някои особености – той въздейства като струна в душата на всяко дете, събужда у него цялата гама от чувства – нравствени и естетически, води до естетическа наслада. Има много млади хора, които се занимават с изкуство, което е похвално. Хубаво е да знаеш и виждаш, че все повече млади хора обединяват усилия в името на изкуството, защото освен да ни забавлява, то ни и сплотява.
Ваши възпитаници са лауреати на много национални и международни награди, скоро имахте също високо отличие в конкурса „Млад краевед“ . Oсвен признание какво още означават участията и наградите за Вас?
Да, наистина сме носители на много награди, повечето от които са от международни и национални фестивали, събори и конкурси. Последната награда, която получихме, е от конкурса „Млад краевед“ към фондация „Детето и фолклорът“. В този конкурс участвахме в тематично направление: митове, легенди, предания. Целта на конкурса беше да мотивира за творчески търсения и изява на полето на фолклора колкото може повече български ученици. Да се запознават, с най-добрите образци на многоликата българска традиция, /в т.ч. ромски, турски, арменски, еврейски/. Ние получихме колективна награда за материала „Адак курбан“ – живата традиция на мюсюлманското население. В края на октомври пък се завърнахме заедно с танцова школа „Хорце“ от Международен танцов фестивал „Гласът на Троя“ в Чанаккале, Турция, откъдето също имаме много предметни награди и дипломи, и плакети.
Много са престижните ни награди, няма как да изброя всички… Признанието за нашата работа е много ценно за нас. То ни дава реална представа за приноса, който имаме в обществото. Разбираме как той се оценява и дали посоката, в която сме поели, е правилната. Затова всяко отличие е важно за нас.
Какви са наблюденията Ви – влияе ли семейното възпитание върху младите при формиране на отношението към традициите и обичаите?
Народните обичаи и традиции представляват културно-историческото и обществено развитие на всеки народ. Посредством тях се предават на бъдещите поколения възприетите и усвоените явления от миналото. Те представляват мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци. Всеки родител е важен за неговото дете, всяко дете е важно за своя родител! За нас като преподаватели и ръководители на извънкласни форми, като кръжоци, танцови и певчески групи, е важно да работим както с децата, така и с родителите. Още през лятото ние проучваме интереса на децата и родителите към различните извънкласни форми чрез срещи, кръгли маси, индивидуални срещи и анкети. Виждайки резултатите и успехите от нашата работа, родителите винаги са ни подкрепяли, което много ме радва и за мен това е оценката за нашия труд.
Танцът е универсално послание. Когато го популяризирате сред младите, какво не спирате да им повтаряте?
Танцът е особено състояние на духа, в което всичко е подчинено на определен ритъм. Танцът е изкуство, което съчетава в себе си театър, музика, хореография. Танцът е магия! Това повтаряме всеки път на нашите възпитаници и по някакъв начин успяваме да им въздействаме чрез подбора на музика и движения и това им харесва. Дори и да са трудни някои от елементите, децата са упорити и не се отказват, докато не ги изчистят. Чрез танците децата се научават да работят в екип, могат да оценят труда си, те са начин за отмора от ежедневието и не на последно място за поддържане на доброто настроение. Аз много се радвам, когато децата съчетават ученето с танците и че едното никога не пречи на другото. Народните танци са изключително красиво изкуство. В България имаме голямо разнообразие от фолклорни танцови стилове и местните танци не правят изключение. Ние ce cтapaeм дa пpeдaвaмe това богатство пo eдин пpиятeн, лeceн зa ycвoявaнe нaчин. Cтpeмим ce дa ce зaбaвлявaмe, дoĸaтo тaнцyвaмe и тaĸa нaпpeдвaмe зaeднo. Hapoднитe тaнци в Бългapия ca eдин нeизчepпaeм извop нa знaния, ĸpacoтa, тpaдиции. Блaгoдapeниe нa нашите школи и танцови групи тpaдициитe ce зaпaзвaт и ce пpeдaвaт oт пoĸoлeниe нa пoĸoлeниe. Всъщност това е и нашата цел с моя колега – да научим децата да покажат местния фолклор пред публиката, за да популяризираме и съхраним традициите чрез музикално танцовото изкуство.
Извън танца и фолклора, какви са още интересите на Айше Реджеб?
Много обичам да чета различна литература. Още като малка бях изчела почти всички книги от читалищната библиотека. У дома също имам богата библиотека, с която се гордея. Много обичам да слушам музика и докато я слушам вече в главата ми се раждат идеите за танците и дори съм измислила движенията и комбинациите. Другата ми голяма слабост са теренните проучвания и изследванията, разговорите с хората. Освен всичко това много обичам да рисувам.
Кои са ценностите, които тачите във Вашето семейство?
Ценностите са личните стандарти, според които избираш да живееш. В ценностите влизат и добрите обноски и поведение. Винаги съм държала много на това. Аз съм щастлив човек, защото имам прекрасен съпруг, който винаги ме е подкрепял. Помагал ми е в отглеждането на нашите деца, докато учех. Често съм отсъствала от къщи, поради служебни ангажименти. Срещала съм много трудности, но винаги съм имала неговото разбиране и подкрепа. Без него може би нямаше да стигна дотук. Ние винаги много разговаряме, дори и да сме на различни мнения, винаги намираме най-добрия вариант за разрешаването на семейните проблеми. Възпитали сме децата си да бъдат скромни, честни, справедливи, да споделят с нас вълненията и тревогите си, да не се карат с никого и никога да не се хвалят с постигнатите си успехи. Много се радвам, че и двете ми дъщери са упорити като мен и никога не се отказват от своите цели.
Работата с деца е голямо предизвикателство, как се обогатявате от съвместната работа, докато учите нов танц?
Знаете, че освен хореограф, аз съм най-вече педагог. Всеки учител притежава умения, които, съчетани с неговите познания и опит, гарантират ефикасността на работата му. Децата ми са слабост и аз никога не бих прекъснала работата си с тях. Винаги намирам общ език и начин да общувам с тях така, че да вникна в тяхната душа. А за това освен разбиране на детската психология, трябва и търпение. Всички знаем, че само с търпение, могат да се генерират успехи и изградят знания. За разучаването на нов танц, най-вече трябват търпение и поощрение. Най-ефективният инструмент, който всеки учител може да използва, е въображението на своите ученици. Провокирането на креативността в младите е една от най – мощните техники за създаване на любопитство. Това гарантира израстване и разширява мирогледа на младите хора. Много ценя идеите на децата и младежите, с които работя. Съвременният учител е в състояние да комуникира еднакво ефективно с ученици, родители и с местната общност. Имайки предвид натовареността на всички, е добре да се изгради лесна система за информираност, обратна връзка и комуникация. Ние го правим с колегата не само с лични разговори, но имаме и група в интернет пространството, където си обменяме информацията непрекъснато. Учителската професия е една от най-трудните и изисква постоянство и упоритост. Ако можеш да се справиш с предизвикателството да бъдеш мотивиращ учител, значи можеш да се справиш с всичко, с което се захванеш. Смятам, че учителят трябва да бъде преди всичко човек. Той трябва да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите възпитаници, но в същото време да бъде и взискателен. Постигането на този баланс е изключително трудно и изисква много усилия, търпение, постоянство. За мен съвременният педагог трябва да бъде много добре подготвен, да бъде в крак с всички новости, но и да бъде обаятелна и чаровна личност, която да увлича учениците си. От него се изисква самостоятелност, предприемчивост, творчество, отлични качества за общуване, адаптивност, организираност, аналитичност, способност за трезва преценка и постоянен стремеж към усъвършенстване. Той трябва да обича своята роля и да не може да си представи да работи нещо друго. Да има огромно търпение и да знае как с малки стъпки се върви по дългия път на знанието. Да покаже на децата кои са големите цели и как да ги постигнат. Ето от тук идват и моите успехи сред възпитаниците ми, сред родителите и местната общност. Ето по този начин успяваме да разучим и новите и трудни понякога за децата танци.
Какви предизвикателства и амбиции си поставяте оттук нататък?
Не планирам нищо ново за себе си. Ще продължавам да работя в същата насока с децата в областта на сценичните изкуства, в областта на фолклора. Ще продължаваме да издирваме информация за традициите, обичаите и музикално танцовото изкуство на местното население. Ще продължавам да правя теренни изследвания и ще пиша публикации и книги, защото смятам, че е моя мисия, и че по този начин да бъда полезна на моята общност и на следващите поколения. Също така бих работила в бъдещи проекти за културното наследство, ако някога разработим и реализираме такива. Най-вече много бих искала да видя и турската сватба като културен феномен, като „живо човешко наследство“.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
