
Напоследък в главата ми все се върти един рефрен от песен на Михаил Белчев „Един подир друг си отиват от нас ветераните…“
Отиват си, напускат ни един по един значими, емблематични за България личности. Аз няма да използвам тук израза: „Черната седмица продължава…“. Достатъчно черно ни изсипват всеки ден – черна серия, черен петък, черен уикенд… Предпочитам да кажа: миналата седмица една след друга ни напуснаха две светли души.
Отиде си Стефан Данаилов. Мастера! Велик актьор! Голям мъж! България се прощава с един от най-харизматичните, най-емблематичните си синове. Ламбо се отправи към небесните селения, да играе на божествената сцена. И всички ние ще му ръкопляскаме. И ще го носим в сърцата си.
Един ден след него си тръгва и Аврам Аврамов. Той не е актьор, не е артист…Той е спортист! Майстор на спорта! Алпинист! Голям мъж! Безспорно значима личност за България. И гордост за Разград.
Аврам Аврамов е роден в с. Дянково, Разградско. Най-големият в семейството. Пример за трите му сестри Лиляна, Христина и Маргарита, които с огромно уважение го наричат батко. Завършва основното си образование в Разград. След това отива да учи във Физкултурния техникум в Пловдив. Висшето си образование получава във ВИФ „Георги Димитров“, специалност „Туризъм и алпинизъм“.
Две години, заедно със съпругата си Благовеста Аврамова, са били учители по физкултура в училище „Васил Левски“ в Разград .
Планинарството, ориентирането и алпинизма се превръщат в негова съдба.
С алпинизъм се занимава от 1950 година . Неизменен участник е във всички зимни траверси на двата най-големи масива в България – Рила и Пирин. В резултат на един от тях загубва част от пръстите на краката си. Но това не му попречва да продължи заниманията си с този спорт.
И не просто да продължи, а да се докаже, като алпинист, като треньор и като лидер в алпинизма.
Много пъти е избиран на ръководни длъжности в управителните органи на Българската федерация по алпинизъм.
И никак не е случайно, че точно той става ръководител на историческата експедиция „Еверест 1984“ – едно от най-важните спортни събития на миналия век. По време на тази наи – мащабна експедиция Христо Проданов става първият българин, изкачил най-високия връх на планетата, при това без допълнителен кислород ,и то по най-трудния маршрут – Западния гребен, т.нар. Жесток път. И остава завинаги там! Още четирима българи стигат върха – Методи Савов, Иван Вълчев,Николай Петков и Кирил Досков. За първи път в историята те правят цялостен траверс на Еверест, наричан по-късно „Българският траверс“ .
1984-та!…Може би ви се струва безкрайно далече. Но тези, които са били свидетели на това събитие, със сигурност все още помнят атмосферата на еуфория, на национална гордост, която бе обзела нашата България, когато посрещаше своите герои-алпинисти. И вълнението и тревогата преди това, от февруари до май, когато следяхме със затаен дъх стъпка по стъпка покоряването на Еверест.
Аврам Аврамов е почетен гражданин на Разград. Едно от многото отличия, които заслужено е получил през живота си на смел,отговорен, честен, силен мъж. Мъж, покорил много върхове! Истински българин!
А сега поема по пътя към най-високия връх – небесния!
Сбогом, Авраме, от твоите близки, роднини, приятели, съратници, съграждани…от твоя Разград!
Цонка ДОНЕВА




