В Разградски регион Димитър Мочев е познат предимно като политик – един от основателите на Съюза на демократичните сили в областта, областен управител на голямата Русенска област /в която за известно време влизаше и Разград, след това и на Разградска област в края на 90-те години на миналия век.
По-малко известно за широката публика е, че той е сред най-изтъкнатите наши специалисти в минно-геоложкото дело, че продължава да преподава в Минно-геоложкия университет, макар вече да е пенсионер, автор на десетки публикации /предимно за обогатяването на природните суровини/, издава учебници и монографии и консултира много предприятия в сектора.
Неотдавна излезе неговата монография „Методи за определяне на технологичните характеристики на минералните суровини“. Книгата бе отпечатана в „Разград Полиграф“, предстои представянето ѝ пред специализирана аудитория на 3-ти декември в Дома на миньора в Мирково. Мястото на представянето не е избрано случайно. В Мирково се намира „Елаците-Мед“ АД /част от групата „Геотехмин“/ – водещо дружество в минната индустрия на България, с основен предмет на дейност добив и първична преработка на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“. Компанията е структуроопределящо предприятие в икономиката на България, един от големите инвеститори и данъкоплатци. В дружеството са ангажирани около 1 770 работници и служители. В производствената дейност на тази компания /и на още други в този сектор у нас/ се прилагат много от научните разработки на Димитър Мочев.
За нашите читатели представяме в по-популярен вид част от предговора на рецензента на изданието.
Обогатяването на полезните изкопаеми, както се е наложило като термин у нас, трябва да се разбира в по широк смисъл и като минерални технологии (англ. Mineral Pro-cessing), подготовка на суровините (нем. Aufbereitung mineralischer Rohstoffen), или в буквален превод минерална подготовка (тур. maden hazırlama). То обхваща множеството процеси, без които използването на минералните суровини е невъзможно. Това е едно преди всичко умение, което е съпътствало всички периоди на развитие на техниката и производството.
Авторът се е дипломирал в специалността „Обогатяване“ в съответната катедра във Висшия минно-геоложки институт, сега Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София. Има допълнителна квалификация със степен бакалавър от Математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Трудовата си дейност е започнал като флотиер, III разред, във фабрика „Средногорци“ на I рудоуправление ГОРУБ-СО – Мадан. След завършване на висшето образование започва работа в тогавашното ДМП „Д. Благоев“ /сега „Каолин“ АД/ в град Сеново. Преминал е през цялата йерархия на длъжности за един специалист от този бранш: началник на смяна, технолог на фабрика, началник ПТО, член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Каолин“ ЕАД, директор на Дирекция „Подземни богатства и опазване на земните недра“ в Министерство на околната среда и водите.
Научноизследователската си дейност е започнал в Минно-геоложкия университет, където защитава докторска дисертация по математическо изследване на обогатителни процеси и работи като научен сътрудник I степен. Продължава в Института по приложна минералогия на Българската академия на науките, където се хабилитира като старши научен сътрудник II степен. Научно-образователната степен доцент му е присъдена от ВАК в МГУ „Св. Ив. Рилски“, където преподава като гост-доцент и по-късно като редовен доцент.
Авторът споделя, че първоначалният замисъл за монографията е бил, по подобие на практиката, да се изучават математически методи в геологията, да създаде учебник по математически методи в обогатяването. Това се е оказало недотам удачно, поради липсата у нас на възможности за разширяване на тази тематика в изследователската практика. И освен това изучаването на такава дисциплина едва ли ще се въведе в близките години в учебния план на специалността и не на последно място от необходимостта от по-специална подготовка, каквато понастоящем изглежда невъзможна в сегашните учебни планове на катедрата.
Необходимо е читателите да вложат повече старание при изучаване на материята, тъй като в голямата си част тя е доста комплицирана, изложена в интерес на точността на висок стил и са необходими по-големи усилия за вникване в дълбочината на изложението.
Изданието е много навременно, защото в родната литература отсъстват подобни ръководства.
Доц. д-р Ст. БУРДЖИЕВ,
Русенски университет „Ангел Кънчев“
