Историята на въвеждането на първите пишещи машини в България е твърде объркана и редица твърдения са неподкрепени с доказателствен материал. Относителен ред в тази история слага Иван Алексиев в статията си „Първата пишеща машина в България – 1887 г.?“. Публикувана е в „Морски вестник“, 20. 12. 2017 г. Авторът доказва несъстоятелността на написаното в сайта на в. „Труд“ от 6 декември 2011 г. На този сайт се появява сензационната новина „Намериха пишеща машина от Априлското въстание“ /http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1140095. – за бързащите да го проверят, сайтът вече не съществува/. Иван Алексиев пише: „Открих слисващото историко-техническо съобщение преди две-три години при поредното издирване на сведения за историята на пишещата машина в България, но междувременно то е изчезнало от интернет. В него се твърдеше следното: „Пишеща машина „Континентал“, която е връстник на Априлското въстание, откриха учители в склад за стара техника в професионалната гимназия по икономика в Разград. Уникатът е произведен през далечната 1876 г. във Великобритания. В страната машината е внесена през 1902 г. Преподавателите не знаят почти нищо за историята й, освен че се е използвала като помагало в гимназията от самото й основаване през 1967 г.“. Съобщението беше онагледено със снимка на „униката“. Естествено, че тази необоснована информация може да бъде лесно опровергана. Първо, в далечната 1876 г. няма пишещи машини с българска кирилица, макар, че американската марка „Ремингтън“ вече се произвежда в САЩ. На снимката машината е марка „Континенталъ“, но за това по-надолу. Няма как да се предположи, че въпросната хипотетична машина е на османо-турски език, защото за Османската империя нещата са следните. Турските изследователи сочат, че след 1870 г. вносител поръчва 300 от тези машини от САЩ. Стоките идват на митницата. След дълги дискусии относно техния престой в митницата, то е решено да ги откажат със загрижеността, че тези машини може лесно да се използват за писания срещу султана. Пишещите машини не могат да влязат в страната, те са отхвърлени от митниците и изпратени обратно в САЩ. Няма как, предполагаемата машина да е на руска кирилица, тъй като пишещи машини с такава кирилица се произвеждат в края на XIX в. Първата пишеща машина на гръцки език се появява през 1886 г.
Доказаното за първите пишещи машини в България до 1913 г. е следното. По реклама във в.„Свобода“ се вижда, че пишещи машини в България за пръв път се продават от механика Георги Николов Витанов в магазин „Български новости“ в София през 1887 г. Най-старият екземпляр, за който е известно, че е доставен преди 1902 г. и е запазен до наши дни е този на първия началник на гара Горна Оряховица през 1899 г. Иван Бакърджиев. Тя работи с показалка и два клавиша.
През 1888 г. пишещите машини „Ремингтън“ вече имат българска кирилица и се продават в Княжество България.
Неясна остава историята на пишещата машина на Юнашкото дружество в Горна Оряховица. За нея се твърди, че е от 1892 г., но дружеството е създадено през 1900 г. То просъществувало само една година, а през 1902 г. е преосновано, вече е с утвърден статут.
Нуждите на Софийското градско общинско управление, на министерствата, на банките, на търговско индустриални камари, включително на Народното събрание и на Светия синод, изискват внос на пишещи машини, но кога започва той и кои марки се внасят първо, е предмет на спорове, в които не е нужно да навлизам.
На 13 декември 2007 г. е тържествено отбелязана 100-годишнината от създаването на стандартната клавиатура на пишещите машини в България. Честването се провежда в сградата на Българската академия на науките. Организатори на отбелязването на годишнината са Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Асоциацията за национален електронен архив на български език и Българската академия на науките. На сайта на Народното събрание се твърди, че първите пишещи машини навлизат в България през 1902 г. През 1903 г. Народното събрание закупува първата пишеща машина. Фирмите производители разполагат клавиатурата на кирилица по различен начин и разностилието не е давало възможност на един машинописец да пише бързо на друга пишеща машина, освен на своята, както и не е било възможно обучение по машинопис. Затова през 1907 г. стенографите при Народното събрание извършват статистически изследвания на честотата на звуковете в нашия език и през декември същата година утвърждават „Обща българска знакова мрежа на пишещите машини“. През 1913 г. в гимназиите започва обучение по писане с десетопръстната система по новата клавиатурна подредба.
Има една запазена стара пишеща машина „Мерцедес“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Най-вероятно, тя е използвана от 1907 г., защото производството на тези машини започва през същата година.
От направеното внимателно изследване за пишещите машини „Continental“ е видно следното. Тяхното производство започва в Германия през 1904 г. Компанията е основана през 1885 г. от Йохан Винклхофер (1859-1949 г.) и Ричард Яенике. Началото е със сервиз и производство на велосипеди. През 1890 г. компанията започва да произвежда инженерни инструменти. През 1904 г. е представен двуместен автомобил, но производството започва чак през 1912 г. Първата пишеща машина „Continental“ е с пробен модел от 1903 г. и представена през 1904 г. Само 24 пишещи машини са направени през тази година. На следващата година са произведени 680 пишещи машини, а през 1907 г. над 4000. „Continental“ е здрава стандартна офисна пишеща машина. През 1910 г. са произведени 20 000 бройки. С малки промени тя е на пазара до 1949 г. Дотогава са изработени няколко милиона пишещи машини от тази марка. Тя става една от най-популярните пишещи машини в Европа. Така под ръководството на дизайнерите Джулиус Монс и Макс Пфау е създадено онова, което светът знае от 1904 г. като пишеща машина „КОНТИНЕНТАЛ“. Тя е създадена в почти непроменен вид за повече от 40 години. Разбира се, за цялото това време има по-нататъшни разработки и адаптации адаптирани към промените в техническия прогрес. Заводът, в който се произвеждат машините, е Wanderer-Werke в Кемниц (по-време на ГДР е Karl-Marx-Stadt). След 1949 г. заводът е разглобен и пренесен в СССР.
Намиращата се в Професионалната гимназия по икономика „Робер Шуман“ в Разград машина е произведена около 1910 г. Основанията за горното твърдение са три. Първо, това е формата на логото на машината, типично за тази година. Второ, сравнението на разградската машина „Континенталъ“ с немския оригинал от 1910 г., което дава почти тотално подобие. Трето, особено важен критерий е клавиатурата. Пишещата машина в Професионалната гимназия по икономика „Робер Шуман“ е с букви по т.нар. Иванчевски правопис. Ето оригинала на промяната по него: „Иванчевски правописъ е името, давано понѣкога на първия официаленъ български правописъ, въведенъ съ наредба на министъра на народното просвѣщение Тодоръ Иванчовъ прѣзъ 1899. Той се явява поправка на Дриновския правописъ (използван в изданието на Българското книжовно дружество, „Периодическо списание“ и радващ се на голяма популярност в първите години след Освобождението – б.м.) и остава въ сила до въвеждането на Омарчевския правописъ прѣзъ 1921. Иванчевскиятъ правописъ се характеризира съ: прѣдставяне на звука [ъ] съ буквитѣ ъ и ѫ (голѣма носовка), като различието се прави на етимологическа основа; употрѣба на буквата ѣ (ятъ) на етимологическото ѝ мѣсто; употрѣба на краесловни ерове; синтактично правило за писане на пъленъ и кратъкъ членъ; писане на групитѣ ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение;
писане на глаголнитѣ окончания съ а и я“.
При Омарчевски правопис най-характерното е изоставяне на буквата ѣ (от азбуката и заместване чрез я и е според книжовното произношение (вяра, верен, уверявам).
Вероятно е машината да се е озовала в Професионалната гимназия по икономика от Разградската гимназия или от Общината.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
П.п. За търсенето и снимането на пишещата машина в ПГИ „Робер Шуман“ изказвам благодарност на директора г-жа инж. Христина Панчева.
