Времето на политическите избори измина. Свърши се с популизма и свалянето на звезди… поне засега. Въпросът за бъдещето на Разград обаче няма срок на годност и винаги е тема номер едно за жителите на града. Дори и за тези от тях, за които „перлата на Лудогорието“ не е роден дом. Преди три години 32-годишната русенка Цвета Бориславова взима решението да създаде уютно семейно гнездо именно в Разград. Преди това младата жена в продължение на десет години живее в морската ни столица – Варна. В Икономическия университет в града завършва „Международни икономически отношения“, „Международен бизнес“ и слага начало на докторантурата си към катедра „Обща икономическа теория“.
По време на своето следване в продължение на две години трупа житейски опит в Америка, където ходи на студентски бригади. Сигурна е, че линията на живота й е щяла да я отведе там за постоянно, ако не е намерила любовта в Разград, където преди осем години сключва брак. Въпреки че намира сигурна работа като туристически консултант в агенция в крайморския град, взима осъзнатия избор да отгледа своето дете в малкия Разград. Заменя възможностите, които предлага големият град, за спокойствието и уюта, които вървят ръка за ръка с по-малката, но и по-сплотена местна общественост. Родителите и приятелите й остават далеч, но взаимоотношенията, които създава тук, й създават комфорт. Тя разказва, че съседите й на работното място са възрастни хора и винаги, когато остави бележка на вратата, че няма да бъде на работа, с грижа и притеснение я търсят, за да разберат дали е добре. „Ние сме като семейство“, с умиление споделя Цвета.
На фона на непрекъснатото натрапване на „зловещата прокоба“, че обезлюдяването на малките населени места ще продължи, Цвета е радостна от своето решение да се премести в Разград. И не само това, но и откакто живее тук, вече се включва в различни благородни кампании, с които иска да подтикне местните хора да превърнат града в по-хубаво място за живеене. Напук на хейта и злобата, които ни заливат от екрана на смарт устройствата, разградската снаха популяризира социално насочени инициативи, с които доказва, че почва за покълване на доброто все още има. Една от добрините, за чието осъществяване в града спомага като регионален координатор, е „Изплети топлина в Разград“ – инициатива, за която писахме по-рано. Целта е с подкрепата на доброволци да бъдат дарени изплетени вълнени шапки, шалове, ръкавици и чорапи на хора, останали без покрив над главата си през студените зимни месеци. Въпреки че началото на благотворителната кампания беше поставено преди три седмици, традиционно броят на плетачите е по-малък. Цвета все пак е възхитена от добрината на хората, които се свързват с нея, за да дарят прежда. Младата жена обаче е обидена от отношението на други, които в разгара на политическата кампания са пожелали да извлекат дивиденти от благородната инициатива. При все че тя нееднократно посочва, че кампанията няма политически замисъл, с нея се свързват желаещи да се възползват и да обвържат доброто дело с политиката.
Цвета съвсем случайно разбира за организирането на благотворителната кампания, която за първа година се разгръща в такъв мащаб и в Разград. Информира я приятелка, която е родом от града, но живее в София. „Ами ако съм само аз?“, споделя първоначалното си притеснение Цвета. Само че намира съмишленици, с които се захващат да дарят частичка от себе си на хора в нужда. А добрината се разпространява бързо сред хората. Защото обкръжението на Цвета е пълно с Човеци със златни сърца, както с благодарност отбелязва тя. Сега младата майка отделя от личното си време, за да плете шапки. Извън конкретния пример с „Изплети топлина“, Цвета е сред хората, които просто носят доброто в себе си. Не защото търси евтината слава. Не в преследване на известност, политическа кариера или лична облага. И не само по Коледа. А заради вътрешното удовлетворение и вярата, че доброто като бумеранг винаги се връща при деятеля, дори и да не е веднага. И ако това за мнозина звучи наивно или дори безсмислено, Цвета отговаря на невярващите на думите й с уверението, че почва за развитие на доброто в Разград има. А отговорността градът да стане по-прекрасен, я носи всеки, допълва активната разградска снаха. „През последните години животът така се изкриви, че повечето хора не могат да повярват, че някой би направил добро, без да търси нещо в замяна“, коментира ценностната криза в обществото Цвета.
Първата акция, която предприема преди време, е да регистрира адреса на работното си място като събирателен пункт за пластмасови капачки като част от кампанията „Капачки за Бъдеще“. Акцията има за цел да подпомогне подмяната на старите кувьози с нови в малките общински болници. Някой ден с ново оборудване може да се сдобие и разградската болница. Според Цвета в лечебното заведение има добри лекари, но за да вършат работата си, имат нужда от апаратура.
Като човек с достатъчно натрупан опит, за да сравни живота в големия и в малкия град, Цвета е категорична, че Разград е прекрасно място за живеене. Все пак, благодарение на работата си в туристическа агенция, има шанса да опознае най-различни държави по целия свят – Русия, Англия, Италия, Германия, Чехия, Унгария, скандинавските страни и много други. „Тук дойдох заради спокойствието, липсата на големи разстояния и трафик, в който се губят часове. Всичко е наблизо, а и няма излишна снобарщина, характерна за големите градове“, изтъква тя. През годините приоритетите на безгрижен студент се заменят с тези на отговорен родител, а Цвета със задоволство отбелязва, че лудогорският град е удачен за отглеждане на дете. Със сигурност не липсват и проблеми. Липсата на денонощна аптека и неефективната й според младата майка замяна с vending автомат за лекарства, който не предлага медикаменти за спешни случаи, е най-големият сред тях. „Човек като стигне до денонощна аптека, най-вероятно няма нужда от аспирин“, обосновава своето негодувание тя. „Не ми харесва, че в града не се прави почти нищо за хората“, споделя своите натрупани впечатления Цвета и уточнява, че според нея е необходимо да се провеждат регулярно различни инициативи за деца например. Липсата на кризисен център за бездомни на територията на Разград според Цвета също е съществен недостатък. „Не всеки е попаднал на улицата, защото го е мързяло да работи“, уточнява жената. „Разград е малък град и е лесно хората да бъдат сплотени и да има гражданско общество“, аргументира се жената. Засега бъдещи планове за иницииране на следваща благотворителна кампания в Разград Цвета няма. „Идеите се раждат спонтанно“, обясни тя. Такива обаче не й липсват. Например, предлага варианта през зимата да се раздава по чаша топла напитка на хора в нужда. Друга идея е инициирането на уъркшоп за размяна на детски дрехи, които вече са непотребни, между родители. „Малко по малко ще се появяват все повече подобни кампании“, с увереност подчерта Цвета. А в съвременния свят, който благодарение на социалните мрежи се превърна в „глобално село“, идеите бързо трупат известност. „В града има млади и инициативни хора. Те са двигател, но не го осъзнават“, коментира тя. В крайна сметка темата за възприемането на Разград като привлекателно място опира и до заплащането на труда, от което се оплаква масата. Като човек, който обаче се е сблъсквал лично с набирането на кадри в града, тя е категорична, че работа има, но младите търсят мекото на хляба.
И понеже Цвета изповядва твърдението, че „човек не е дърво и не стои на едно място“, интерес представлява дали след като детето й, което догодина ще стане на три години, порасне, семейството ще напусне малкия Разград. „По отношение на образованието до 12-ти клас Разград не е лошо място. Хората смятат, че е по-лесно да се реализираш в чужбина, но това решение ти отнема много – семейството, средата“, коментира в отговор Цвета. Дотогава ще продължава да разпространява веруюто, че благородните постъпки карат хората да се чувстват по-добре, в което възпитава и детето си. За да създаде един по-добър свят за него. За да си кажат един ден всички, че Разград е хубав град за живеене. Въпреки негативните коментари във фейсбук. Въпреки човешката злоба. Защото според китайска поговорка „Ако искате щастие за един час – поспете. Ако искате щастие за един ден – отидете на риболов. Ако искате щастие за една година – наследете цяло състояние. Ако искате щастие за цял живот – помогнете на някого!“…
Десислава СТЕФАНОВА
