В условията на следвоенната икономическа и революционна криза в края на второто десетилетие на ХХ век в много гимназии на страната, в това число и в Разградската, избухват ученически стачки.
В историята на града тя е записана като „Голямата ученическа стачка“, която избухва в началото на ноември 1919г.
В двете следвоенни години седмите и осмите /днешни 11-ти и 12-ти/ класове са по състав в мнозинството си от ученици, завърнали се от фронта /мобилизирани по време на Първата световна война/. Те донасят със себе си недоволството от войната, протеста срещу политиката на правителствата, довели страната до национална катастрофа и икономическа разруха.
Инициативата за организационно обхващане на будната младеж в Разград се подема най-напред в гимназията през есента на 1919 г. На сбирка, състояла се в западната част на градския парк в началото на октомври 1919 г., се основава първото младежко дружество, което се наименува „Спартак“. Негови основатели са 40-45 ученици, предимно от горните класове и отделни представители от другите класове. Избрано е ръководство в състав: Георги Белчев – секретар, Кънчо Йорданов и Йордан Чобанов – членове.
В Разград са основани и гимнастическо младежко дружество и футболно дружество „Бели Лом“. В тях активна спортна и организационна дейност развиват Захари Захариев и Любен Цанков, подпомагани от Тодор Луков.
Още в първата година от съществуването на младежките дружества като по-активни младежки дейци израстват Митьо Маринов, Георги Белчев, Кънчо Йорданов, Йордан Чобанов, Боньо Маринов, Любомир Русев, Борис Тракийски, Иван Попов, Михаил Стойков и др. За Митьо Маринов от с. Побит камък, ученик в Разградската гимназия, негови съвременници пишат: „начетен младеж, пламенен оратор и прекрасен масовик“.
В Разград започва да се получава и разпространява първият печатан младежки орган – вестник „Младежка правда“.
В тези тежки и бурни години в много гимназии в страната избухват ученически стачки. Непосредствените причини за избухването им се коренят в некоректното държане на някои учители към учениците, в побоищата и униженията, на които са подложени те. „Те избухват една след друга. Преди 3-4 седмици избухнаха в Свищовската и Бургаската търговски гимназии, а през миналата седмица – в Шумен, Разград и Сливен. Още не стихнали вълненията на учащата се младеж на едни места, избухват на други и застрашават да залеят със своята вълна цялата страна“, пише вестник „Младежка правда“.
„В действителност истинските причини са много дълбоки. Но се коренят в самата учебно-възпитателна система, която страда от редица органически недъзи“, изтъква още в. „Младежка правда“.
Стачката в Разградската гимназия избухва в началото на ноември 1919 г. Ето как се определят причините за избухването и: „Учебната година в Разградската мъжка гимназия се започна с тежки наказания на учениците. Основавайки се на заповеди на Министерството на народното просвещение, учителите започнаха с насилията и репресиите с цел да се сплашат учениците от самото начало, за да станат покорни и дисциплинирани до края на годината. Още от самото начало се случиха няколко инциденти между учители и ученици, особено с един учител, който държеше първенството над всички. В тия конфликти виновни излизаха и се наказваха, разбира се, само учениците. Работата дойде най-после до открит конфликт, който се изрази в обща стачка на всички ученици от гимназията. Причините се крият дълбоко в днешната учебно-възпитателна система, която отрича най-елементарните човешки и културни нужди на учащата се младеж и отговаря на тях с една фалшива догматична наука, станала противна до баналност на новите изисквания на времето.“ /в. „Разградско слово“/.
На 30 октомври в гимназията се подема агитация за организиране на събрание извън града, за да се обсъди създалата се обстановка. То се провежда следобед в местността Големия юк. Взема се единодушно решение да се обяви обща училищна стачка и се избира стачен комитет в състав: Митьо Маринов, Боньо Маринов, Йордан Чобанов, Любомир Русев и други гимназисти, членове на младежкото дружество, което се явява инициатор за организиране на събранието и за взетите решения.
Стачката избухва на 31 октомври 1919 г. Учениците от всички класове на гимназията напускат класните стаи и се събират в двора на училището. След дадените напътствия от стачния комитет, учениците се отправят организирано по класове към местността„Големия юк за провеждане на общоучилищно събрание. След изслушване указанията на стачния комитет и обсъждане на предстоящата програма за действие, всеобщото въодушевление се пренася отново в града. Следобед в стегнати редици по класове, с плакати, се провежда манифестация по главната улица. В надписите и възгласите на учениците се изразяват техните искания: „Долу тиранията в гимназията“, „Долу рушвета“, „Свобода, просвета и простор!“, „Долу Фтичев!“ / в.„Разградско слово“/.
Ето как в. „Младежка правда“ отразява избухването на стачката в Разградската гимназия: „На 31 октомври сутринта около 650 ученици за 10 минути опразниха гимназията, след което напуснаха някои класове часовете на омразния на тях учител / б.а. учителя по литература Илия Фтичев/. Между учениците има голяма солидарност и дисциплина, в стройни редове манифестираха из града с плакати.“
Един от главните ръководители и трибун на ученическата стачка е Митьо Маринов. На 1 ноември при директора на гимназията Иван Статев се явява група от осем души и предава в писмена форма следните искания: да се махне въпросният учител, да се върнат несправедливо наказаните ученици, човешки обноски към учениците, признаване на просветителните ученически кръжоци, свобода при посещение на театъра и др.
Ето как директорът на гимназията Иван Статев в „ Изложение за причините и хода на ученическата стачка при Разградската мъжка гимназия“ описва събитията през тези дни: „През време на стачката, първите 5-6 дни те всеки ден се събираха в партийни клубове и там слушаха пламенни речи, заплашваха стачкоизменниците и събираха пари за поддръжка на тия, които бяха изгонени от родителите си.“
Всяка сутрин стачкуващите ученици се събират в парка и по курсове се прави проверка за присъствието с оглед да се предотврати явяването на стачкоизменници в гимназията. Учредява се стачен комитет. Изгражда се граждански комитет от родители, който се заема с изглаждането на конфликта между ученици и учители, между будната младежка мисъл и порочната система на обучение.
Ученическата стачка в Разградската мъжка гимназия продължава единадесет дни и нейното ехо отеква в цялата страна със стоицизма на учениците и техните справедливи искания.
Стефан СТЕФАНОВ
