Старините в археологическия комплекс „Сборяново“ са привлекли вниманието на наши и чуждестранни учени, изследователи и пътешественици още от средата на 18 век.
Първият писмен източник намираме в гравюрата „Демир баба теке“ на австроунгарския изследовател и художник Феликс Каниц, посетил текето през 1874 година.
По-късно проучвания са извършвани от акад. Фьодор Успенски, Карел Шкорпил, проф. Геза Фехер и др. През 1905 година акад. Успенски и Шкорпил в съвместна публикация изказват хипотезата, че текето е гробница на хан Омуртаг. Според други писмени източници гробът на хан Омуртаг се намира в Мумджуларската /Свещарската/ могила, което не беше установено при археологическите разкопки.
Първото подробно описание на текето „Демир баба“ е направил акад. Ананий Явашов. През 1934 година е публикуван неговия труд „Демир баба“ – българска старина, светиня“.
Ползотворна проучвателска работа на местно равнище са извършвали Йордан Стефанов -историк, уредник на музейната сбирка в Исперих, и Стоян Стоянов – директор на Окръжния исторически музей в Разград. Резултатите от нея са представени на Първия национален симпозиум „Североизточна България – древност и съвремие“, организиран от Института по тракология към Българската академия на науките.
Археологически находки от района на с. Свещари бяха привлекли вниманието на Института по тракология на БАН, но задълбочени комплексни научни изследвания до края на 70-те години на миналия век не бяха извършвани.
През юни 1981 година адресирах писмено предложение до Людмила Живкова – председател на Комитета за култура и председател на Националната координационна комисия „1300 години България“, в чест на годишнината да бъде пресъздаден прабългарският стан „Онгъла“ на територията на археологическия резерват „Сборяново“ и да се превърне в национален младежки лагер.
Вниманието на Людмила Живкова за мястото и предназначението на лагера бе привлечено от две съществени обстоятелства.
– Научните й интереси бяха свързани с тракологията. В най-близкото си обкръжение беше привлякла проф. Александър Фол – директор на Института по тракология към БАН. През 1974 година тя защити докторска дисертация на тема „Казанлъшката гробница“.
– Интересът й към източните философии и религиозни учения. Известно е, че влияние върху нейния мироглед оказват философията и мистицизмът на Николай Рьорих, живял и работил в Индия. Той призовава да се изучава миналото само заради бъдещето. Според близките й сътрудници у нея са доминирали разбиранията, че културите на Изтока и Запада имат общо начало и исторически формиралото се разделение трябва да бъде преодоляно. За обединяването им тя е виждала мисията на България.
Текето „Демир баба“ е събрало в себе си в едно цяло философиите на различни религии, видно от религиозните ритуали на поклонниците и от изобразените върху каменните блокове на подпорната стена религиозни и светски символи. Самата сграда на текето е изградена върху тракийско езическо светилище, а в околното пространство се разкриват белези на прабългарско присъствие. На 2 август, Илинден, алианите и източноправославните отдават почит на един и същи светец, наричан от алианите Демир баба, а от православните християни, наричан Свети Илия. Все още са запазени елементи от езическите ритуали /завързването на части от дрехи върху околните дървета/, изпълнявани от представителите на всички вероизповедания. Върху разбиранията на Демир баба за живота на човешкото общество са повлияли индийският джайнизъм /отричане от земните неща и достигане на идеала чрез строг аскетизъм/, будизмът /отказ от материалния свят/, а също така и перийският мистицизъм. Върху каменен блок сред розети и плетеници е изобразена шестолъчевата звезда на Давид, символ на юдаизма. За влиянието на будизма и джайнизма по нашите земи свидетелстват още откритите в съседни на с. Свещари землища бронзова статуетка на индийското божество Джина и каменна статуетка на бога Буда. Според акад. Ананий Явашов до 1928 година на купола на текето е имало полумесец с кръст в средата, символизиращи идеята на танцуващите дервиши от Коня за святост, неразчленимост и обединение на исляма с християнството. Любопитно, но недоказано предсказание на баба Ванга споделя в книгата си „Людмила и Ванга“ руснакът Валентин Сидоров, че един ден всички религии ще изчезнат и ще остане само една.
Предложението за възстановяването на прабългарския стан „Онгъла“ беше подкрепено с писмени становища от Окръжния комитет на БКП в Разград и от Общинския комитет на БКП в Исперих. На национално и местно равнище бяха проведени разговори и консултации със специалисти и с представители на държавни, стопански и обществени организации. С преждевременната смърт на Людмила Живкова и последващата промяна на политическата обстановка, съдържанието на разговорите за „Онгъла“ беше обречено на мълчание, покрито от праха на забравата и може би завинаги е изгубено за историята. Останаха живи само разменените мисли и идеи за мащабни проучвания на археологическия обект „Сборяново“.
Какво се случи обаче по-нататък? През есента на 1981 година проф. Александър Фол посети района на „Сборяново“. За посещението му уредникът на музейната сбирка в Исперих Йордан Стефанов пише през юли 1982 година във вестник „Ново Лудогорие“ под заглавие „Археоогическият комплекс „Сборяново“: „Интересът към археологическия комплекс „Сборяново“ се засили особено много след посещението на група наши учени историци с проф. Александър Фол през есента на 1981 год. Те имаха възможност на място да се запознаят с археологическите богатства на този район. С възхищение от видяното в района на „Сборяново“ говориха и посетилите го специалисти от Великотърновския университет…“ В същата информация авторът е отбелязъл: „Вече няма никакво съмнение, че този уникален археологически комплекс ще стане център на бъдещите научни изследвания по програма „Гетика“.
През есента на 1982 година при разкопаването на Гинина могила край с. Свещари е разкрита тракийската царска гробница от III век пр. н. е. В нея вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.
От 1985 година Свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световните паметници на куртурата.
Вместо епилог
За поука на всички българи, живеещи в границите и извън границите на съвременна България, предлагам един цитат на древногръцкия историк Херодот, наричан бащата на историята.
„Траките след индийците са най-многолюдните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да се постигне от тях, те са слаби. Във всяка отделна племенна област те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи. Изключение от това правило правят само гетите, травсите и племената, които живеят на север от крестоните.“
Димитър АЛЕКСИЕВ
