• За нас
  • За реклама
  • Контакти
понеделник, 16 ноември 2026 г.
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Оживление

В Испания те посрещат с „Bienvenidos!“ /„Добре дошли!“/, а на изхода вече планираш следващото си посещение в страната II

от Вестник Екип 7
02 ноември 2019
в Оживление
0
В Испания те посрещат с „Bienvenidos!“ /„Добре дошли!“/, а на изхода вече планираш следващото си посещение в страната II

Много неща в този пътепис ще останат неизречени. Други не могат да бъдат предадени с думи. Единствено виделият с очите си необятните красоти на Испания може да разбере магията, която преобразява всеки, посетил страната на Дон Кихот, тореадорите и фламенкото. Сред общите впечатления, извън разпространените стереотипи и клишета за Испания, несъмнено трябва да се спомене архитектурата – старинна, готическа, в стил барок… Католическите катедрали, за разлика от православните храмове, са просторни, светли, прозорците са изрисувани с цветни витражи, а таваните – с детайлни рисунки на ангелчета с човешки лик. И понеже не може да отидеш в кралство, а да не видиш крале – възможно е, но само на портрет и то в техния някогашен дом. В двореца в Мадрид разбираш истинското значение на думите пищност, лукс и разточителство. Огромната трапезария, масивните полилеи, тронната зала със стени, покрити с червено кадифе, са само част от доказателствата колко внушителен е Дворецът на Ориента. Уви, не можах да се докосна до кралското семейство на живо, защото днес те използват огромния палат само за официални държавни мероприятия. Впечатляващи при посещението на двореца обаче са и мерките за сигурност. За да не отнесеш със себе си някоя ценност, а и да не станеш обект на грабеж, докато с възхита разглеждаш забележителното богатство, служителите услужливо те съпровождат до помещение, в което да оставиш своята раница. Да, само раниците – или се оставят, или ги носиш със себе си отпред, а не на гърба. На всяка крачка пазачи зорко следят посетителите да не си позволят да сложат ръка на сребърните лъжички, с които се хранят достолепните кралски особи.

В същото време по улиците в Барселона често можеш да видиш просяци. Но местните хора, изпаднали в нужда, изобщо не приличат на нашите сиромаси. Те са млади и прилично облечени, а лицата им наподобяват студенти от Оксфордския университет. Най-фрапиращата гледка, на която станах свидетел, беше на бездомен човек, намерил подслон до банкомат, намиращ се в сградата на банка във Валенсия. Същевременно на пристанищата в града и в Барселона са акостирали десетки луксозни яхти, на някои от които дори е кацнал хеликоптер! Както в България, така и в Испания рязката граница между бедността и охолството се набива на очи.

Малките, тесни, кокетни и романтични улички, които оформят наподобяващ лабиринт за посетителите, извеждат към старинни кули, базилики, катедрали. Във всички градове, които посетихме – Толедо, Валенсия, Сарагоса, дори сегашните кметства представляват шедьоври на архитектурата – смесица от християнска, арабска, мавърска и еврейска култура. Фините детайли по фасадите подсказват колко са били изкусни майсторите, работили по тях. Изумително красиво е, че дори и модерните постройки са създадени в стил, който да съответства на местната архитектура. Например, жилищните блокове не са боядисани като шарени папагали и в това отношение има какво да научим.

По един от най-известните булеварди в Барселона – „Ла Рамбла“, можеш да видиш хора, които с помощта на грим и костюми, са се превъплътили в Христофор Колумб, Галилео Галилей или други известни личности. Това не е случайно, защото в края на булеварда се издига статуята на мореплавателя. Много изкушения за представителите на нежния пол пък предлага Толедо – градът, известен с висококачественото си сребро. От метала се изработват всевъзможни бижута – пръстени, колиета, гривни. Толедо се радва на огромна посещаемост освен заради съхранената си старинна архитектура, и заради марципаните. Местните сладки обаче нямат нищо общо с разбирането за думата като подобие на шоколад, разпространено по времето на социализма у нас. За сладкиша от смлени бадеми и захар, хората се редят на опашка.

В Барселона със сигурност на най-голяма популярност се радва все още недостроената базилика Саграда Фамилия (в превод – Светото семейство). Творенията на каталунския архитект Антонио Гауди, за когото тя е проектът на живота му, обаче са много повече, като геният е построил почти всички забележителности в града. Например, в парка „Гюел“, който е част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, се намират две къщички, сякаш излезли от приказката за Хензел и Гретел. Туристите са привлечени и от изключително дълга пейка във формата на змия. Според легендите изпъкнатините по нея са се получили вследствие на желанието на твореца помощниците му да сядат върху мократа смес без дрехи. Днес хиляди се редят на опашка, за да се разположат върху техните форми за по едно селфи. Трагичната съдба на Гауди сама по себе си също представлява интересен детайл, който не е особено известен. Според историята, която ни беше разказана, загледан назад към едно от произведенията си, той бива блъснат на улицата от трамвай.

В близост до Барселона се намира и друго изключително място – бенедектинският манастир „Монсерат“. Сгушен в гориста местност между високи скали, той пази тайните на духовната вяра и т.н. „Мургавелка“ или „черната Мадона“, покровителка на Каталуния. Типично за испанците е използването на ескалатори, а за да се изкачиш до най-високата част на местността се използва фуникуляр и зъбчата железница – кремайера. Фуникулярът, който няма превод, представлява машина, наподобяваща малък трамвай, който обаче се движи вертикално нагоре, теглен от въже. По архивни фотоси разбрах, че тя се използва и при организирането на сватби. А природните красоти, които се разкриват от него, не могат да бъдат описани. Подобна гледка се разкрива и от най-високата точка на хълма Тибидабо, където се намира църквата на Светото сърце. След като се качих на върха й, оттам видях цяла Барселона, а под мен се намираше увеселителният парк. За такива моменти си струва да живееш! Успях от непосредствена близост да се докосна и до истински акули! Гледката на риба скат и други хищни водни животни, макар и зад стъкло от подводен тунел в един от най-големите аквариуми в света, е зашеметяваща.

Това, което ме остави без думи и без дъх обаче, беше представлението на „пеещите фонтани“ в центъра на Барселона. Фонтанът всъщност е само един, но пък едновременно „пее“ и „танцува“. В продължение на повече от един час водата се оцветява в най-различни цветове и „изпълнява движения“ в синхрон със специално озвучение. В репертоара на представлението влизат опера, рап, хип хоп и съвременни хитове. А най-впечатляващото е, че всичко е безплатно! Все пак, фонтанът се намира на обществено място без ограничение на достъпа. Десетки автобуси, препълнени с туристи, идват на мястото специално за „концерта“, който не се състои всеки ден. Явно имах късмет пред очите ми да се разкрие невиждана досега пъстра водна феерия.

Понеже имах възможността да посетя и Барселона, и Мадрид, ми се откри шансът да придобия представа и какво се корени в каталунската съпротива срещу прякото управление на Мадрид. Това не е просто прищявка, породена от модерните разбирания за глобализъм и суверенитет. В действителност Барселона е съумяла да съхрани своето минало в контекста на съвремието ни. И в архитектурно, и в ценностно отношение. В Мадрид нещата стоят по по-различен начин. Като модерна европейска столица, градът се опитва по всякакъв начин да заприлича на Америка. Предградията, училищата и къщите в тях, са идентични с тези от холивудските филмови продукции. Малък площад в града пък носи духа на Таймс Скуеър с типичните огромни подвижни реклами, а атракция представляват внушителните многоетажни небостъргачи. С тях си съжителстват Дон Кихот и Санчо Панса, разположени на площад „Испания“. За голямо мое разочарование, по време на посещението ми той беше в ремонт и зърнах покритата статуя единствено отдалеч. Успях обаче да отдъхна под „сладката“ сянка на „ягодовото“ дърво, което заедно с мечето са символи на Мадрид, който е типичен пример за космополитен град. Експерти сочат, че Каталуния, един от най-богатите региони в Испания, се е превърнала в мощна индустриална зона и се развива най-бързо, поради което жителите на Барселона искат да се отдели като самостоятелна просперираща държава. Те изказват своето масово недоволство чрез жълти лентички, които наподобяват използваните в кампанията против рака на гърдата. Те са разпространени буквално навсякъде – висят от балкони и прозорци, както от домовете на хората, така и от сградите на правителствените институции. Друга типична гледка са и големите национални знамена, поставени на открито в апартаментите на местните. Официалният символ на страната присъства всекидневно, а не като в България, където българското знаме се вади от шкафа най-вече за Трети март.

Темата, по която жителите на двата града се противопоставят също толкова яростно, освен независимостта, е и футболът. Едва ли има нещо по-типично за страната, с което запалянковците я свързват, от двата класни отбора и вечни врагове помежду си – „Барселона“ и „Реал Мадрид“. От всеки магазин за сувенири в Барселона те наблюдава увереният лик на Меси. Шалчетата с емблемата на тима се срещат по-често и от националното знаме. На двата етажа на фен магазина, който се намира на стадиона на клуба „Камп Ноу“, се продават дори картички с автограф на звездите на „Барса“. Сигурно половината от предлаганите сувенири в страната са на спортна тематика. Продава се каквото можеш да си помислиш, та дори и повече. Със себе си вкъщи можеш да вземеш стадионите на двата тима в умален размер, типичните топки, спортни екипи, шалчета и всевъзможни други артикули. При предварителна заявка може да влезеш и в съблекалните, където буквално да усетиш мъжкия тестостерон. Нямаше как да пропусна възможността, от чисто любопитство, да попитам служителите дали не са съхранили и успехите на Христо Стоичков във вид на сувенир. Уви, отговорът беше отрицателен, но пък испанците поне бяха запознати с постиженията на Камата. Това, което ме удиви обаче, беше колко бързо ликът на Кристиано Роналдо е заличен в Мадрид. Откакто футболистът играе в „Ювентус“, в столицата не е останала и следа от някогашното му присъствие в Испания.

Осмият ден от вълнуващото ми пребиваване в Испания дойде изключително бързо. Но дори и последните минути в страната ми предложиха незабравими вълнения. До този момент си признавам, че не бях запозната с чувството за хумор на местните. Това се промени от момента, когато на гишето за проверка на личните карти на летището подадох на служителя документа си за самоличност. Лицето му от сериозно стана още по-строго, когато ме уведоми на испански език, че картата ми е невалидна! След като не последва никаква реакция от моя страна, мъжът най-вежливо се усмихна и ми каза да се успокоя, защото това е шега. И ако това беше забавно, то проявата на българския темперамент на едно от най-големите международни летища в света беше меко казано позорно. Докато чакахме да започне чекирането на багажа и издаването на самолетните билети, част от групата ни започна да вдига врява и да хули служителите, че работят мудно. Въпреки удивително прекараните предишни дни, българите пак намерихме от какво да недоволстваме. Случката остави лека горчивина и усещането, че не искаме да оставим Бай Ганьо единствено на страниците на литературното произведение. Сега можем да си пожелаем при гостуването на „Лудогорец“ в невероятно красивата Барселона на седми ноември негодуванията от предходната среща да отстъпят пред ликуванията не само на разградчани, а на цяла България.

Десислава СТЕФАНОВА

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Marketing Vision
Вестник "Екип 7"

За нас

Вестник "Екип 7"

"Екип 7" излиза три пъти в седмицата: понеделник, сряда и петък в 16 страници, осем от тях с пълноцветен печат. Разпространява се на територията на цялата Разградска област с най-голямо проникване на вестникарския пазар.

Категории

  • Kрими
  • Бизнес
  • Здраве
  • Институции
  • Интервю
  • Искам думата
  • История
  • Култура
  • Новини
  • Образование
  • Оживление
  • Политика
  • Спонсорирано
  • Спорт

Партньори

  • Дигитална маркетинг агенция „Marketing Vision“

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

  • Казина, които плащат мигновено в Мексико
  • Преглед на казино Pin-Up в Канада
  • Виртуални Казина: Възможности в Pin-up, Казахстан
Няма резултати
Виж всички резултати
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
  • Интервю
  • История
  • Образование
  • Искам думата
  • Бизнес
  • За нас
  • За реклама
  • Контакти
  • Електронен абонамент

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

Бисквитки

Този уеб сайт използва бисквитки. Научи повече