Изложба във фоайето на Държавен архив – Разград представя кметовете на Разград от Освобождението до 1947 година, когато е приета новата конституция – т.нар. Димитровска конституция. По този повод направихме интервю с Дарина Колева, главен експерт в Държавен архив – Разград.
Г-жо Колева, кои са източниците Ви на информация за тази толкова интересна изложба?
Основно фондът на Градска община – Разград. Протоколите на Общинския съвет дават точна представа за дейността през годините. Сведенията, с които разполагаме, без да са напълно изчерпателни, ни предоставят възможност и визия да се очертае приноса на кметовете в изграждането на града през посочения по-горе период.
През 1943 година Общинският съвет решава да издаде албум с портретите на кметовете от Освобождението до посочената година с кратки сведения за живота и дейността им. Пуснат е въпросник до бившите кметовете или техните наследници за събиране на сведения. Тази преписка също е източник на информация.
Да започнем с първия кмет Георги Попов. Какво можем да научим за него?
Георги Попов е роден в Разград през 1833 година, учи при Никола Икономов, впоследствие продължава образованието си в Шумен при учителя Сава Доброплодни. Участва в Кримската война, търговец, общественик, инициатор за построяване на църквата в Разград през 1860 г. Както виждате, и преди Освобождението нашият съгражданин показва ангажираност с обществените дела. Той е и народен представител в Учредителното народно събрание през 1879 година. Аз обаче искам да се спра по-подробно на дейността на кмета Димитър Стоянов.
Това е интересно. Защо именно Димитър Стоянов?
При него градът променя своя облик, започва да се модернизира и европеизира. Първо, няколко думи за самия Димитър Стоянов. Роден е в Разград през 1838 г. След Освобождението, Временното руско управление поверява новосъздадените граждански служби в ръцете на интелигентни подготвени българи. Димитър Стоянов е избран да ръководи полицейската служба. Впоследствие е избиран за кмет на града от септември 1881 до април 1883 г. и от февруари 1888 до септември 1893 г. от Народолибералната партия на Стефан Стамболов. Този седемгодишен период го прави най-дългогодишния кмет на града до 1944 г. Избиран е и за народен представител в IV Велико народно събрание и в VII Обикновено народно събрание (1893 г.)
В какво се изразява промяната на облика на Разград?
В първите години след Освобождението Разград все още носи белезите на чуждото владичество. Жилищните квартали са обвързани с хаотична улична мрежа, махалите са организирани около турските джамии и духовни учреждения. Също и на етнически принцип, например турска махала, българска махала, еврейска махала, арменска махала и др. Около средата на XIX век започват да навлизат нови градоустройствени форми, появяват се нови елементи и постепенно се налагат над аморфната структура на мюсюлманския град. Именно в тази област е приносът на Димитър Стоянов. По време на неговото управление се изработва първият градоустройствен план на Разград. Планът е дело на чешкия инженер Ян Буфа. Работи се поетапно, по участъци. Двете главни улици в града са с ширина 14 метра, което отговаря и на съвременните стандарти. За 1892-1893 г в регулираните участъци са построени или все още в строеж са около 40 сгради. Месечните рапорти на градския инженер за следващите години 1894-1895 г. говорят за още по-интензивна работа. Строят се редица сгради, които дават новия европейски вид на града. На заседание на 9 февруари 1882 г. на Разградския общински съвет, е взето решение за построяване на окръжния Батембергски пансион /сградата на гимназия „Екзарх Йосиф“/. Тя ще си остане във времето една от емблематичните сгради на Разград, а нейн архитект е Фридрих Грюнангер. Разширява се сградата на читалище „Развитие“. Построена е сградата на общинското управление, също дело на Ян Буфа /1893 г./. Ремотнира се сградата на училище „Свети Климент“. Започва строеж на девическо училище. С подкрепата на Стефан Стамболов, Димитър Стоянов издейства построяването на две казарми в града.
Следващият кмет – Александър Зорзанов, продължава работата по благоустрояването на крайните квартали, което също е от значение за Разград.
Добре, да поговорим още за благоустрояването. Разкажете малко повече за електроснабдяването и водоснабдяването?
Цялостният план за електрификацията е изработен при Велико Димов – председател на Временната общинска управа /кмет/ за периода 1921-1923 г. Той е от БЗНС. Подготвя проектната документация за изграждане на електрическа централа. За целта е учредена производителна кооперация „Светлина“. Централата е пусната по-късно, през 1929 г. Освен това през неговият мандат е открито коларо-железарското училище – през 1921 г. Слага се начало на общинския театър в Разград. Построен е и летен театър в парка.
Това е изключително интересно? Разкажете повече за следващият период.
Следващия кмет – Къню Камбосев, е от Демократическия сговор. Заема тази длъжност за периода 1923-1929 г. Къню Камбосев е доктор на юридическите науки. При него продължава работата по електроснабдяването на града. Прави сериозни стъпки за водоснабдяването. Работи се по извора Козлук, южно от Разград. Полага се началото на ученическа лятна колония /1925 г./. Открито е първото девическо стопанско училище „Трудолюбие“ в Разград през 1927 г. по инициатива на женско дружество „Майчина грижа“. И още нещо за К. Камбосев. По-горе споменах за въпросника, който бившите кметове трябва да попълнят. Има въпрос, в който да се посочат особени заслуги към общината. Къню Камбосев отговаря лаконично: „Що се отнася за това какви заслуги съм имал към общината, това оставям на гражданството да го каже“.
След него кмет е Бончо Чобанов /1929-1931 г./ от Демократическия сговор. Юрист и общественик. При него на 15 октомври 1929 година е пусната електрическата централа в действие. Първоначално се произвежда само нощна енергия за улично и частно осветление. През 1931 година централата вече работи 24 часа в денонощие. Приет е и новопостроеният железобетонен мост на река Бели Лом.
Нека споменем и разкажем повече за Драган Данаилов, известен художник, общественик.
Драган Данаилов е италиански възпитаник, художник и учител по рисуване в гимназия „Йосиф I“. Името му се свързва с редица новости за спорта и колоезденето в Разград. Назначен е за кмет през 1934 година. Той е назначен, а не избран, тъй като е след Деветнадесетомайския преврат 1934 година. Драган Данаилов се обръща към гражданите от страниците на в. „Разградско слово“, седмица след като встъпва в длъжност. Ясно очертава своите приоритети и критерии. Ето и неговите думи: „Никакви уволнения или назначения на чиновническия и прислужния персонал не ще се предприемат, докато не опозная личните морални и умствени достойнства на всекиго. Ценз, умелост, трудолюбие, любов към службата и експедитивност ще се търси и у най-малкия прислужник. Неграмотност на официалния език, опартизанен фанатизъм, безразлично отляво или от дясно, не ще имат достъп до управата на общината“.
Видях в предварителната информация и в изложбата, че следващият кмет е Захари Попов.
Захари Попов е от БЗНС. Заема тази длъжност за периода 1935-1939 г. Има принос в стопанския живот на града – изградена е общинска индустриална кланица, проектирана е общинска мандра. Открити са общинска аптека и здравен дом. Прави ремонт на пожарната служба. При него се павират главните улици. За социалната му дейност също има какво да се каже. През неговия мандат е образуван клон на Съюза за обществена подкрепа с повече от 12 благотворителни дружества. Открит е общинския приют за недъгави и стари хора „Добрият самарянин“.
Накрая стигнахме до 40-те години на ХХ век…
Да, години преломни за нашата история. Първият кмет след 1944 година е Иван Халаджов от БЗНС. След него е Деньо Иванов от Народен съюз „Звено“ /1945-1946 г./. За периода 1946-1947 г. тази длъжност заема Георги Казанджиев от БКП.
Какво ще кажеш в заключение?
Нашият разговор е по-скоро „поглед отгоре“ за тези шест десетилетия. Поставиха се само някои акценти. Изграждането, модернизирането на града е дело на идеите, енергията и ентусиазма на всички негови управници за посочения период.
Димитър ПЕТРОВ
